ЕС ще се опита тази седмица да си придаде по-голяма тежест в украинската криза

Европейският съюз ще се опита тази седмица да си придаде по-голяма тежест в украинската криза, като покаже ясно своята подкрепа за новите прозападни власти в Киев и заплаши Русия с нови целенасочени санкции, ако не предприеме действия за успокояване на обстановката в съседната страна, предаде Франс прес.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой е очакван днес в украинската столица. Това ще е първото му посещение в Украйна от началото на кризата. Целта на визитата е да бъдат продължени разговорите за това как в бившата съветска република да бъде стабилизирана ситуацията преди президентските избори на 25 май, да бъде сложен край на насилието и да бъде започнат всеобхватен национален диалог.

Утре проевропейското правителство на Украйна начело с премиера Арсений Яценюк ще дойде в Брюксел за съвместно заседание с Европейската комисия. Целта на тази безпрецедентна среща е да ускори прилагането на мащабния план на Европейския съюз за подпомагане на Украйна на обща стойност 11 милиарда евро, обявен при подписването на политическата част от споразумението за асоцииране на бившата съветска република с ЕС в началото на март.

Европейската комисия започна да отпуска средства на Украйна, но „процесът е сложен поради крехкостта на новите власти и голямата нестабилност на страната“, подчерта неин представител. Един от най-спешните въпроси за уреждане е снабдяването с газ на бившата съветска република, чийто главен доставчик Русия поиска огромно увеличаване на цената. За целта днес в Брюксел ще се състои тристранна среща на експертно равнище ЕС-Украйна-Русия, за да бъде предотвратено прекъсване на доставките.

В политически план, министрите на външните работи на страните от Европейския съюз ще се съберат също днес в белгийската столица, за да обсъдят евентуалното затягане на санкциите срещу Руската федерация. Това ще стане на фона на последните изявления на руския президент Владимир Путин, определени в Европа като противоречиви.

От една страна, Путин изглежда възприе по-помирителен тон с призива си за отлагане на референдумите за независимост в Източна Украйна, но, от друга, посети анексирания от РФ през март украински полуостров Крим, припомни европейски дипломат. „Заели сме изчаквателна позиция“, обобщи той.

Швейцарският външен министър (и президент на Конфедерацията) Дидие Буркхалтер, който се срещна с Путин в Москва в сряда в качеството си на ротационен председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), ще присъства на срещата на колегите си от ЕС.

В този контекст на несигурност 28-те искат да останат бдителни и да си запазят всички възможни варианти за действие. И по-конкретно опцията за разширяване на санкциите срещу Руската федерация, които до този момент са под формата на замразяване на активите и забрана за пътуване на 48 представители на руските власти и проруски настроени украинци, отбелязва АФП.

В светлината на развитието на ситуацията през уикенда, външните министри от ЕС може да разширят правната база на санкциите, за да бъдат наказани хора, смятани за заплаха за стабилността на Украйна. Възможно е те да включат в „черния списък“ юридически лица, по-конкретно компании, които са спечелили от присъединяването на Крим към Русия.

В петък постоянните представители на страните членки на ЕС съгласуваха предварително възможността за налагане на санкции на около 15 руснаци и 5 кримски компании, посочва ИТАР-ТАСС.

Ако до този момент 28-те съумяват да демонстрират привидно единство по въпроса за санкциите, наяве излизат все по-дълбоки разногласия между тях дали да бъде втвърден тонът към Москва, отбелязва Франс прес. Страните, които подкрепят налагането на икономически наказателни мерки (т. нар. трети етап от санкциите), изглеждат малцинство – Полша, трите балтийски републики и Швеция, докато Италия, България и Кипър са твърдо против, посочва АФП, като се позовава на дипломатически източници.

Според дипломати, цитирани от ИТАР-ТАСС, най-малко 10 страни от ЕС са против преминаването към третата фаза на наказателните мерки: Гърция, Кипър, България, Унгария, Люксембург, Австрия, Испания, Португалия, Малта и Финландия. Франция, Германия и Великобритания, „тежката артилерия“ на ЕС, са заели междинна позиция между двата лагера, отбелязва АФП.

„Стратегическите договори в енергетиката, които Путин сключи през годините с Германия, Италия и Холандия, попречиха на ЕС да говори и действа твърдо“ спрямо Русия, коментира Джуди Демпси от института „Карнеги Европа“.

В събота германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд обвързаха евентуалното затягане на санкциите срещу Москва с успеха на президентските избори в Украйна на 25 май. В случай на провал на вота, който би дестабилизирал още повече страната, трябва да последват съответните последици, предупредиха Меркел и Оланд при среща на германското балтийско крайбрежие.