ЕС купува газ за всички ни?

| от |

Полша предлага да се създаде „енергиен съюз“, в който Брюксел централизирано да договаря газовите доставки за страните-членки, предава Дойче веле. По този начин Русия можело да загуби позицията си на монополист. Реалистично ли е това?

163468919gazprom

Ситуацията не била чак толкова лоша. От седмици насам ЕС отправя именно това послание, щом стане дума за европейската зависимост от руски газови доставки. Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер също заяви, че независимо от украинската криза, Русия продължава да доставя природен газ за европейските пазари. Йотингер е убеден също така, че тази ситуация ще се запази и занапред, защото Русия и ЕС се нуждаели едни от други.

Украйна обаче не споделя този оптимизъм. През април руското правителство отмени отстъпката в цената на газа, договорена по времето на президента Янукович. Сега украинците трябва да плащат пълната цена за руския газ. От украинска гледна точка това би означавало повишаване на цената му с 44 процента. Полша, която внася над половината от необходимия й газ от Русия, също е обезпокоена, че Москва може да използва енергийната зависимост на много европейски страни в своя полза.

Цените ще се вдигнат, ако ЕС купува за всички

Затова полският премиер Доналд Туск представи свой план как да се избегне подобна опасност. Според него ЕС трябва да действа по-единно и централизирано да договаря с Москва доставките на газ за всички свои страни-членки. При това положение ЕС ще се превърне в потребител на едро, който би имал възможността да договаря много по-изгодни условия и цени.

Германският журналист и газов експерт Хайко Ломан смята обаче, че полското предложение няма големи шансове за успех. „Това би представлявала радикална промяна на досегашните пазарни практики. Трудно можем да си представим, че подобно предложение може да бъде реализирано“, казва той и пояснява: „Досега доставките бяха договаряни от частни фирми. Ако ЕС, като политически субект, излезе да преговаря на тяхно място, всичко трябва да се обърне с главата надолу“, казва експертът.

Ако доставките на газ в бъдеще се договарят от ЕС, това ще доведе до повишанане на цените, казва Ломан и обяснява: „Досега частните фирми определяха откъде да купуват природен газ на базата на чисто икономически критерии, тоест оттам, където е най-изгодно и точно затова купуваха от Русия. Ако на тяхно място се появи политически субект, какъвто е ЕС, и започне да си подбира доставчиците по политически и морални критерии, на Европа ще й се наложи да плаща доста по-високи цени, защото цената на природния газ на световните пазари е значително по-висока от тази в Европа“, казва Хайко Ломан. Поради това той гледа твърде скептично на полското предложение. „Вярно е, че има възможност за известни политически намеси на пазара, но въпросът е дали сме готови да платим цената за тях?“, казва той.

Има ли друг добър доставчик на газ?

Според еврокомисаря Гюнтер Йотингер, този въпрос обаче изобщо не стои на дневен ред. Ако все пак Москва реши да използва своя природен газ като политическо оръжие, ЕС е добре подготвен, твърди Йотингер. „През последните години ние увеличихме възможностите си да получаваме по-големи количества газ от други страни като Норвегия и Алжир“, казва той. Хайко Ломан обаче не споделя това становище. „В момента Северна Африка е най-неподходящият доставчик. Алжир е изправен пред огромни проблеми да задържи на сегашно ниво добивите си на газ. Подобна е ситуацията в Либия и Египет“, казва експертът.

Според Гюнтер Йотингер ЕС имал и още един стратегически резерв. „Ние разширихме нашите възможносте за съхранение на природен газ. Страните-членки се задължиха да разполагат със запаси на природен газ, които да им стигнат за покриване на пълното им потребление за срок от 30 дни. И това беше реализирано“, казва Гюнтер Йотингер. Хайко Ломан оспорва и това изявление на еврокомисаря. Експертът смята, че не всички страни са изпълнили препоръките на ЕС.

Не трябва ли, при това положение, да се разгледа по-внимателно полското предложение за „Европейски енергиен съюз“? Хайко Ломан отговаря отрицателно. Той е убеден, че Брюксел няма да приеме предложението на Доналд Туск, защото досега ЕС „полагаше всички усилия да създаде един хармонизиран и конкурентен вътрешен пазар на газ и електроенергия. Полската инициатива обаче сочи в съвършено друга посока. Това би било радикален поврат в политиката на ЕС“, казва Хайко Ломан.

 

 
 

„House Of Cards“ сезон 5 с дата на премиерата

| от chronicle.bg |

Netflix изчакаха Доналд Тръмп и Румен Радев да встъпят в длъжност, за да обявят и завръщането на Франк Ъндърууд (Кевин Спейси) с премиерната дата на сезон 5 на култовия политически сериал „House Of Cards“.

Феновете на сериала ще трябва да се задоволят с драмата от реалния живот поне още няколко месеца, защото новите серии ще бъдат пуснати през май. Обикновено „House of cards“ излиза между февруари и март. Причината за забавянето може да е напускането на шоурънъра (продуцент и главен сценарист) Бо Уилимън.

Сега тази длъжност се заема от Мелиса Джеймс Гибсън и Франк Пуглис. Двойката има трудната задача да ни убеди, че Франк Ъндърууд е по-опасен президент на САЩ от истинския.

Дебютът е насрочен за 30 май, което ни дава достатъчно време да гледаме отново първите четири сезона. Новината беше обявена на официалната страница на продукцията в Twitter.

 

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.