Еретици срещу ястреби

| от |

СВИДЕТЕЛИ сме на най-опасната конфронтация между Русия и САЩ от много години насам, навярно от кризата с ракетите в Куба през 1962 г. Гражданската война в Украйна, започнала след незаконна смяна на правителството в Киев през февруари, действително може да доведе до челен сблъсък между НАТО и Русия. Този сценарий, който дълго време беше немислим, вече не е изключен. Редица показатели сочат, че тази нова студена война ще бъде още по-опасна от първата, от която планетата се спаси на косъм.

Епицентърът на напрежението вече не е в Берлин, а на самата граница с Русия. В Украйна, един жизненоважен регион за Москва, лошите сметки, инцидентите и провокациите ще тегнат дори повече от тези, на които светът стана свидетел преди няколко десетилетия в Германия.

По-сериозното е, че действащите лица в тази нова студена война биха могли по-лесно да се поддадат на изкушението от ядреното оръжие. Някои московски военни стратези обявяват, че ако западните конвенционални войски, които са много по-многочислени от руските, заплашат директно Русия, тя ще прибегне до тактически ядрени оръжия. Ограждането на страната с военни бази и системи за противоракетна отбрана, което НАТО осъществява в момента, прави още по-правдоподобен подобен отговор.

Липсата на правила за взаим¬на сдържаност, подобни на тези, които двата лагера си наложиха най-вече след кризата с ракетите, е друг рисков фактор. Необходимата взаимна умереност се препъва в съмнения, омраза, недоразумения и грешни информации, както в Москва, така и във Вашингтон. Хенри Кисинджър отбелязва, че „демонизирането на Владимир Путин не е политика, а алиби за липсата на такава.“ Това демонизиране е равнозначно на отказ от какъвто и да било сериозен анализ и от разработване на една разумна политика.

Освен това, новата студена война ще бъде още по-опасна поради факта, че в САЩ няма никаква ефикасна опозиция. Ние, противниците на пагубната външна политика на правителството, не разполагаме с подкрепата на нито една влиятелна фигура. Освен това не сме организирани. Нищо общо със 70-те и 80-те години на XX век, когато се борихме в името на т. нар. разведряване. Тогава бяхме малцинство, но значително малцинство с високопоставени съюзници, включително в Конгреса и в Държавния департамент. Големите вестници, радиостанциите и телевизионните канали търсеха мнението ни. Разчитахме на подкрепа от народа и дори на една група за натиск във Вашингтон – Американския комитет за разбирателство между Изтока и Запада, в който членуваха собственици на предприятия, политици, видни университетски преподаватели и държавници като Джордж Фрост Кенан.

Днес не разполагаме с нищо подобно. Нямаме никакъв достъп до администрацията на Обама и практически до никого в Конгреса, превърнал се в двупартиен бастион на политиката на конфронтация. Големите медии ни игнорират. Още от началото на кризата в Украйна нито уводните статии, нито читателските рубрики в Ню Йорк таймс, Вашингтон пост или Уолстрийт джърнал отразиха идеите ни. Те не бяха изложени нито по MSNBC, нито по „Фокс нюз“, чиито тенденциозни анализи не се различават особено едни от други – всичко винаги е „по вина на руснаците“. Публикуваме материали в „алтернативните“ медии, но във Вашингтон не ги смятат за достоверни и важни. През дългия си живот нямам спомен за толкова сериозна липса на демократическо обществено обсъждане в условията на такава криза.

Смятам за свой дълг да припомням, че медалът винаги има две страни, и да обяснявам гледната точка на Москва по кризата с Украйна. Така си навличам непрестанни нападки, включително във влиятелните леви издания. Веднага бях карикатурно описан като водач на „апологетите“ на Путин, негов „полезен идиот“, „най-добрия му приятел“ и дори още по-лошо – „подлизурко“. Винаги съм бил обект на критики, по-специално през годините (около двадесет), в които работих като коментатор за CBC News. Никога обаче не съм бил обект на толкова лични и клеветнически нападки.

Сред авторите на нападките – или сред техните вдъхновители – са първенците на външната политика, водена от Вашингтон през последните две десетилетия, която доведе до кризата в Украйна. С клеветите си по наш адрес те се стремят да прикрият съучастието си в настоящата катастрофа. Тези неомаккартисти искат да задушат демократичните дебати, като ни заклеймяват в най-гледаните информационни емисии, големите вестници и пред политиците, които взимат решенията. И като цяло постигат целта си.

Всичко това означава, че на практика ние, дисидентите, сме истинските демократи в страната, истинските патриоти, защитници на сигурността ѝ. Ние не се стремим да запушим устата на войнолюбците. Искаме да разискваме с тях. Трябва да ги накараме да разберат, че има опасност настоящата външна политика на САЩ да има катастрофални последствия за сигурността на страната ни и на останалата част от света. Опасността и цената на една продължителна нова студена война ще се отразят върху живота на децата и внуците ни. Тази безотговорна политика лишава Вашингтон от един основен партньор, какъвто е Кремъл, в толкова жизненоважни области за нашата сигурност като Иран, Сирия и Афганистан, или за неразпространението на ядрените оръжия и международния тероризъм.

Трябва обаче да кажем също, че донякъде сме отговорни за липсата на равновесие и дори за отсъствието на разисквания. Липсват ни организация и солидарност. Някои хора споделят в лични разговори гледната ни точка, но никога не се изказват публично в тази насока. В нашата демокрация обаче, в която цената на дисидентството е относително скромна, мълчанието вече не е патриотичен избор.

Учили са ни, че умереността на мисълта и езика винаги е най-доброто решение. Но в една толкова тежка криза умереността няма никаква стойност. Тя се превръща в конформизъм, а конформизмът – в съучастничество. Спомням си за една дискусия по този въпрос между съветски дисиденти, сред които бях за кратко в Москва през 70-те и 80-те години. Някои от тях наскоро ни определиха като „американски дисиденти“. Това е една несъвършена аналогия, понеже моите съветски приятели имаха много по-малки възможности да станат дисиденти и рискуваха много повече. И все пак, това е една поучителна аналогия. Съветските дисиденти протестираха срещу непреклонната доктринална ортодоксалност, прекалените привилегии и закостенялата политическа мисъл. По тази причина съветските власти и медии ги представяха като еретици. От 90-те години и от администрацията на Клинтън насам едни неособено разумни идеи в областта на външната политика бяха превърнати в двупартийна ортодоксалност. А естественият отговор на всяка ортодоксалност е ереста. Ето защо казвам на приятелите си:„Да бъдем еретици, без да се интересуваме от личните последствия, с надеждата, че други ще се присъединят към нас, както често се е случвало в историята.“

Най-окуражаващата перспектива, която мога да предложа на съюзниците си, е да им припомня, че често промените започват като ереси. Или, ако цитирам Михаил Горбачов по повод на борбата му в лоното на една номенклатура, още по-непреклонна от нашата: „Всяка новост във философията започва с ерес, а в политиката – с мнение в малцинство.“ Що се отнася до патриотизма, нека чуем позицията на Удроу Уилсън  „Най-големият патриот понякога е този, който упорито следва посоката, която смята за правилна, дори и да вижда, че половината свят е срещу него.“

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 
 

Новият албум на Алекс Клер – пътят от Лондон до Йерусалим

| от chronicle.bg |

Алекс Клер идва в България, за да представи на живо последния си албум  „Tail of Lions”.

Концертът на Алекс Клер ще се състои на 24 април в Студио Орфей .

Заглавието на албума идва от еврейска поговорка, а парчетата са отражение на всичко, през което артистът минава в последните години. В него се преплитат лични емоции и истории, свързани с преместването му в Йерусалим и ролята му на съпруг и баща. „Tail of Lions” хвърля светлина и върху наболели общественозначими теми, но най-вече проповядва вяра, смелост и упоритост.

Албумът е записан миналото лято на лодка в източен Лондон, заедно с неговия добър приятел от Submotion Orchestra – Chris Hargreaves.

Alex_Clare Visual

За няколко седмици те успяват да създадат „Tail of Lions” – албумът, който показва един различен Алекс Клер. Името на албума идва от еврейската поговорка „По-добре да бъдеш опашка на лъв, отколкото глава на лисица“ и синтезира онова, към което се стреми лондончанинът, приел юдаизма.

Третият албум на Алекс Клер включва 10 парчета, които разказват една история.

Всяка песен носи послание и специфично звучене. „Tail of Lions” изненадва с електронни, дъбстеп, соул и рок елементи, но запазва характерния музикален стил на Алекс. Албумът започва с вълнуващото „Tell me what you need”, трип-хоп извиращото„Get real”, минава през експлозивното фънк звучене на „Surviving Ain’t Living“, драматичното „Basic”, за да потуши страстите с „Tired from the fire” и „You`ll be fine” и да завърши с агресивното и силно „Open my eyes”.

Всички тези парчета, както и най-големите и добре познати хитове на Алекс Клер, като „Тоо Close”, ще чуем на живо на 24 април в Студио Орфей. Билети за концерта могат да бъдат закупени на цена от 50 лв. в OMV, The Mall и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Звезди, които намалиха своите гърди

| от chronicle.bg |

Повечето звезди, които са известни със своите гърди, са известни с това, че те са големи. Много от тях ходят с импланти, но дамите в галерията ни са направили точно обратното.

Те или са махнали имплантите си, или са намалили естествено огромните си гърди. Това съвсем не означава, че гърдите им вече са малки. Напротив.

Може да звучи озадачаващо, но прекалено големите гърди създават проблеми. Болки в кръста, затруднения при тренировки, тичане, фитнес, постоянните погледи са само част от причините.

Някои от звездите в галерията ни може да ви изненадат.

 
 

На късмет от София до фестивала в Кан

| от Спонсорирано съдържание |

Вие сте на фестивала в Кан.

Разхождате се из хотела си и а! – пред Вас изскача режисьорът Педро Алмодовар. Тъкмо да му кажете „здрасти“ и усещате парфюма на номинираната за „Оскар“ Изабел Юпер, която Ви подминава с царствена усмивка. Селфи тук, селфи там. Преди да се събудите, оказва се, че това е истина. Вие реално се разхождате из хотела си в Кан, докато трае международният кинофестивал – едно от най-престижните филмови събития в света.

За втора поредна година Mastercard предоставя на двама души от България възможност да бъдат не пред компютъра си, а в Кан, докато тече фестивалът. Избраните ще отседнат в един от хотелите, в които са настанени хора от киноиндустрията. Това дава шанс да срещнете на живо любим режисьор или актьор. Освен това за вас ще се погрижат професионални гримьор, фризьор, стилист.

Предложението включва победителите да бъдат придружени от любим човек.

За да участвате в надпреварата за безценното преживяване, трябва да сте направили безконтактни плащания с карта Mastercard в магазини dm на минимална стойност от 35 лв. в промоционалния период от 9 март до 9 април 2017 г. и да регистрирате бележките от ПОС трансакциите на страницата на Mastercard. Така, от една страна, с безконтактната трансакция сте заплатили бързо, удобно и сигурно, а от друга – се включвате в играта за награда.

Освен двете големи награди, които предвиждат пътуване до Кан, има и още 100 награди. Те са ваучери за два билета за прожекция по избор в салоните на Кино „Арена“ в цялата страна.

кан фестивала в кан, mastercard

 
 

Имат си и добри страни

| от |

Изборите са като бременността – след петата нежелана вече става досадно.

И пак ще има смях през сълзи, Слави ще изпее „Студио Х“, хората ще правят карикатури, постове ще се коментират. Накрая всички, дето много разбират, няма да гласуват и после ще са недоволни заедно с тия, дето са гласували. Никой няма да погледне нещата от хубавата страна. Никой няма да си даде сметка, че партиите имат и добри качества.

Вярно, трябва малко мисъл, четене и безсрамно изкривяване на фактите, но наистина имат. Нека погледнем нещата от положителната страна, преди да е станало късно.

ГЕРБ

Бойко Борисов мълчи и това е доста добре. Правителството му построи много магистрали и една Арена Армеец. Арената е най-хубавото от ГЕРБ, защото имам един приятел, който чака Цеца да дойде да пее там 5 месеца. В деня на концерта седна да пие от обяд, отиде в Арената и накрая си тръгна преди Цеца да излезе, защото се е напил много. Ако ГЕРБ не бяха построили Арена Армеец, тази история нямаше да съществува!

БСП за България

Корнелия Нинова говори и това е още по-смешно.

Има сериозен шанс, когато кариерата й приключи, което се надявам всички да се надяваме да е скоро, Корнелия да издаде мемоари със заглавие „С кон до Бъркли и обратно“. И да се подарява с всеки вестник Телеграф.

Да, България + Зелените + ДЕОС

Виолетови, зелени, розови – аз им викам скитълс. В това обединение хора от миналото правят деветдесетарско парти с копнежи за бъдещето. А в ъгъла един програмист пуска електронна музика от лаптоп.

Нова република

Нова република е просто още малко Да, България. Нова Република е Да, България, ако баща й се беше заигравал с колана малко повече вместо да й казва, че е специална. Колко нова може да е една република, ако има вестник, м?

Воля

Марешки е добър и съобразителен човек. Той е видял, че качеството на хляба и зрелищата доведе нещата до там народът да иска бензин и лекарства.

Обединени патриоти

НФСБ, Атака и ВМРО са водени съответно от човек, който мрази Атака, човек, който мрази НФСБ и човек, който обича казармата. ОП напомня на дете на плажа, което се кара на морето и след това бяга, когато вълната дойде.

Реформаторски блок + Глас Народен

Дават сериозен шанс на Петър Петков – Гетомен да стане депутат. Това ще го оттегли от рап сцената, което е чудесно. Гетомен е за музиката това, което е Ангела Меркел за… музиката.

Движение „Възраждане“

Тази партия е шопска салата с 50 грама гроздова в неделя на обед, докато по радиото върви програма Хоризонт. А единственият повод да станеш от масата е за да нахраниш кокошките. Тази партия е идилия.

ДСП

Ахмед Доган извършва типичната си доставка на силност в думите. Обединителния му патриотизъм обяснява на практика като отидем до детската градина на малкия, просто да вземем, което си искаме – нали всички са деца.

ДОСТ

Откакто спряха „Малката булка“, гладът за турски сериали е огромен. Тук се намесва ДОСТ с цяло риалити, покрай скандала с турския посланик и пропъждането на турски агитатори от България. А ние се притеснявахме за едно русначе на Евровизия. Я гледайте тук какво става!