Ердоган вкара Турция в „Параграф 22″

| от | |

Ихсан Йълмаз, Заман

Каквото и да говорят от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ за Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/, Кобани и Партията Демократичен съюз /ПДС/, те са принуждавани да правят или казват обратното на това, което твърдят. Президентът Реджеп Тайип Ердоган многократно заяви, че ПКК, ИДИЛ и ПДС са едно и също и че всички те са терористи. И няколко пъти повтори, че Турция никога няма да помага на терористичната ПДС.

Както обикновено от САЩ му позвъниха и той драматично промени позицията си към ПДС. Преди подходът на неговото правителство към ИДИЛ беше оценяван като мек и бяха принудени да обявят ИДИЛ за терористична организация. На вътрешния фронт Ердоган беше принуден от ПКК да седне край масата за преговори и да се съгласи с условията на Йоджалан, въпреки че хвалебствено твърдеше точно обратното.

Поради тези безпринципни завои на 180 градуса и зигзагообразно движение карикатура във в. „Ню Йорк таймс“ го изобрази като дервиш, който балансира между САЩ и ИДИЛ. Не бих се учудил ако скоро го изобразят и като мятаща гюбеци танцьорка, за да отправят иронична критика към неговите умения за бързо маневриране.

Както многократно съм повтарял, Ердоган влезе в задънена улица и трябва да изпълнява исканията от страна на САЩ. Това може да е за добро или за лошо, не знаем. Това, което знаем е, че той не се консултира с никой по тези въпроси и че може би еднолично ръководи една голяма държава през бурните води, без да има парламентарен или обществен дебат за каквото и да било.

Това е ситуация тип „Параграф-22″, задънена улица, и колкото по-тираничен става той, толкова повече затъва в безкрайни проблеми, особено на международната арена. В момента той има само един вариант: да отстъпи пред американския натиск в сферата на турските международни въпроси и грижи. Това е нещо, което много други близкоизточни автократи правят редовно и Ердоган просто само се превръща в един от тях.

Ердоган не може повече да слуша ЕС, защото организацията все още очаква от Турция да бъде демократична страна. В момента това е анатема за властта на Ердоган, която е уплашена от промени в правораздаването. В момента Ердоган има почти пълен контрол върху правосъдната система. Съдиите в съдилищата, работещи по разследването на корупция от 17 и 25 декември 2013 г., бяха назначени от Ердоган и са лоялни към него. Освен това прокурорите не желаят да използват конкретни правни доказателства в съда и вместо това просто затварят делата, тъй като се страхуват, че дори манипулиран процес с оправдателен край може да нарани Ердоган, тъй като народът все пак ще има възможността да чуе доказателствата. За да сложи бърз край на тази дълга история Ердоган трябва да окаже натиск върху правосъдната система да прикрие неговата предполагаема корупция. Той трябва да цензурира неговите медии – те представляват 70-80% от медиите в Турция, така че подкрепилите го 50% от избирателите даже да не чуят за тези корупционни въпроси или пък дори и да чуят, то ще бъде от останалите 30% медии, които са маргинализирани, охулени и демонизирани.

За да направи всичко това Ердоган трябва да се придържа към своя авторатиразъм. Поне 50% от хората сега мразят неговото управление. Няколко медийни босове, които се поддават на автоцензура след сериозен натиск върху тях, не го харесват. И ако страната отново стане демократична, Ердоган няма да може да спечели изборите без да ги обработи, което е много вероятно, но не е много лесно за вършене. Всичко това означава, че Ердоган трябва да стои встрани от ЕС. Поради икономически основания той, естествено, не може да разруши турските отношения с ЕС, но ще продължи да играе своите игри. Поради което махалото на Турция в момента е по-близо до Пентагона за сметка на Брюксел.

След като беше приклещен в ъгъла от САЩ заради нечестните си дела – като корупция, Реза Сарафи, Ясин ал-Кади и предполагаема помощ за ИДИЛ и дори за Боко Харам – той трябва да сътрудничи на САЩ. Тъжното нещо е, че за разлика с положението преди 12 г. Турция не е в състояние да преговаря за условията на такива споразумения. Следователно Турция ще трябва да престане да прави неща, които сериозно биха накърнили интересите й, биха я дестабилизирали и дори биха превърнали страната в нещо от рода на Афганистан, Пакистан или Ливан. Ако Турция беше демократична държава, всички тези тежки проблеми вероятно биха могли да бъдат разрешени лесно. Но вече е твърде късно. /БГНЕС

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

13 сериала, които ще искате да изгледате на екс

| от chronicle.bg |

Някои сериали просто не те оставят на мира!

Сериалите са виновни за толкова много изпуснати пътувания, тежки работни дни и провалени сесии по света. Хората, независимо от възраст и пол, будуват до ранни зори само за да изгледат още един епизод.

И това е прекрасно! Сериалите са прекрасно забавление, което често ни отделя от ужасите на реални свят, показвайки ни доста по-ужасен. Затова в днешната ни галерия сме събрали 13 сериала, които ще искате да изгледате наведнъж. Приятна събота и неделя!