Ердоган спечели президентския пост в Турция, но достигна ли върха?

| от |

Победата на Реджеп Тайип Ердоган на президентските избори, след единайсет години на премиерския пост, ще му даде нови правомощия. Но той управлява една разединена Турция, където много опоненти се опасяват, че той ще подкопае демократичните ценности. А има и много важни икономически въпроси, с които трябва да се справи.

Победата на премиера Реджеп Тайип Ердоган на президентските избори в неделя бе приветствана от привържениците му като „революция“. Зад овациите в проправителствените медии обаче някои анализатори се чудят дали Ердоган може да бъде на върха на успеха по пътя си към централизирането на властта, докато поема големи рискове, които може да му повлияят негативно в дългосрочен план.

Според законодателството преди да може да положи клетва като президент по-късно този месец, Ердоган трябва да подаде оставка от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която той помогна да бъде основана преди десетилетие. Макар да няма никакво съмнение, че той ще продължи да има голямо влияние в партията, вътрешната борба за власт изглежда неизбежна, докато тя издига нов лидер и премиер. Мисля, че Ердоган е този, който достига върха с тази победа, тъй като предизвикателствата, които остават за Партията на справедливостта и развитието (ПСР) са огромни, казва Гарет Дженкинс, анализатор от програмата за проучвания Силк роуд. В партията няма достатъчно млади харизматични хора, които да са в позиция да се издигнат, за да бъдат следващата генерация лидери.

За Али Бабаджан, 47-годишният вицепремиер, отговарящ за икономиката, който очарова публиката на световния икономически форум в Давос, често се говори, че е маргинализиран в ПСР напоследък. Малцина други имат неговата харизма. След гласуването за президент, следващата година предстоят парламентарни избори, а Ердоган има нужда от силна ПСР в парламента, за да прокара законите, които иска да бъдат приети.

Това се отнася особено до конституционните промени, за които изглежда копнее, за да увеличи президентските правомощия и да промени правителството в система с изпълнителни правомощия. Въпреки личната си популярност Ердоган управлява една разединена Турция, разделена почти наполовина между тези, които го подкрепят и тези, които не го подкрепят. Много негови опоненти се боят от авторитарния му стил и подкопаването на свободите през последната година.

Разпалената реторика на премиера срещу опозицията често се посочва като причина за поляризацията в страната по социални, религиозни и етнически линии. Победната му реч в неделя бе по-помирителна, отколкото самият той бе тази година, но опонентите му се съмняват, че стилът му наистина ще се промени. Иронията е в това, че той няма нужда да прави това. Той е най-талантливият политик от своето поколение и дори може би в съвременната турска история, казва Дженкинс.

Той запази властта си и спечели президентските избори без да прави тези неща. Той се постави в позиция, в която има нужда да продължи да прави това. Той поляризира обществото толкова много, че има нужда да поддържа социалното напрежение, добави Дженкинс. Съсредоточаването на вниманието върху един човек отразява друг аспект от наскорошната предизборна кампания, което е притеснително за тези, които се опасяват за демократичното бъдеще на Турция.

Предизборната кампания на основните опозиционни партии бе „паянтова работа“, казва Дженкинс. Ако ПСР страда от „липса на дълбочина“ в редиците си, особено на млади хора, най-големите опозиционни партии са дори по-зле. Един пример е Девлет Бахчели, лидерът на Партията на националистическото действие (ПНД), третата по сила формация в страната. Той е начело на дясната партия повече от 17 години, като формацията никога не е печелила избори. И все още няма никакви признаци, че ПНД иска той да бъде сменен.

Докато опозицията успее да се организира за по-добра борба, остава само играта на Ердоган да спечели или да загуби. Страната вероятно върви към икономически спад идната година, тъй като външни сили, като свиването на програмата за управление на Федералния резерв на САЩ за изкупуване на държавни облигации, намаляват някои капиталови потоци към Турция. Има също и предупреждения за прегрял сектор на недвижимото имущество и строителството. За ПСР, която на свой ред изгради електората си, измъквайки милиони хора от бедността, и с растеж на икономиката, всичко това може да създаде сериозни бариери за бъдещия успех, ако остане неовладяно.

В допълнение Ердоган се гордее, че прави Турция основен регионален играч в Близкия изток. Намесите му обаче имаха сериозни последици, включително скарване с Египет и Саудитска Арабия заради Арабската пролет, и напрежение с Израел заради конфликта с палестинците. Може би в опит да изтъкне международното си влияние Ердоган качи чужд лидер на трибуната при себе си, когато държа победната си реч в неделя през нощта. Въпросният лидер бе Алмазбек Атамбаев, президентът на Киргизстан, бедна централноазиатска страна с езикови връзки с Турция. Отиващият си президент Абдуллах Гюл, уважавана фигура и съучредител на ПСР, не се виждаше никъде. Той не получи дори дума за благодарност.

БТА

 
 

Усмихнатата Денина Мартин

| от Спонсорирано съдържание |

Денина Мартин е сред известните модни блогърки у нас – усмивката е нейна запазена марка. Усмихва се искрено и постоянно. Говори кратко, точно и ясно и винаги изглежда добре.

Нейното малко, лично интернет пространство се казва Purely Me by Denina Martin – вече сме ви разказвали за него.

„Обичам модата и то много, но това, което ми доставя най-голямо удоволствие, са пътешествията. Те ме зареждат и правят щастлива, защото човек е човек, когато е на път. Ако имаше как, щях през седмица да съм на различно място!“, казва Денина.

20161116-DSC_2366

Имаме предизвикателство към нея – да избере няколко аксесоара от новата колекция на Folli Follie и да даде идеи за преобразяване на зимата. Денина посреща своите последователки тази събота в мол “Сердика” в магазина на Folli Follie от 12 до 15 часа, където всеки клиент ще получи отстъпка от 30%.
Folli Folli е единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета.

„От колекцията на Folli Follie избрах бижута и аксесоари в два различни стила. Единият сет е подходящ за ежедневието и се състои от романтични модели в златисто и бежова чанта с характерната закопчалка-детелина, която ми е изключително любима“, казва тя.

Денина следва максимата “колкото по-малко, толкова по-добре”. Спира на бежова чанта за ежедневието и голям пръстен като акцент за средния пръстен на лявата си ръка.

20161116-DSC_2339

„Другият сет, който избрах, се състои от празнични и женствени бижута в сребро и камъни, особено подходящи за вечерно излизане. Последните допълних в класическа комбинация – с червена мини чанта, която носи силен женствен заряд.” Чантата е ярко червена и придава акцент на тоалета й решен в тъмно.

20161116-DSC_2322

Към нея добавя тъмни очила  и часовник.

20161116-DSC_2411

Денина умее да комбинира много пръстени – в нашия случай три броя, единият от тях доста смел. Съчетава ги с дълги обеци.
„Това, което прави едно бижу наистина уникално е жената, която го носи“, казва Денина.

20161116-DSC_2341

Питам я за любимата й модна тенденция за тази и предстоящата година. 2017-а чука на вратата и е добре хората, потънали в модни дилеми да бъдат подготвени. „Този сезон must-have за мен са малките структурирани чанти. Те са красив акцент, който не просто допълва визията, а и я прави много по-впечатляваща.

А как би разнообразила зимата? – „С цветове. Аз съм явлен привърженик на цветовете и вярвам, че те зареждат с добро настроение.“
Макар зимата, макар да е толкова неудобна за носене, няма как да не се съгласим.

20161116-DSC_2395
Снимките са с бижута и аксесоари на Folli Follie.

 
 

Мадона стана жена на годината според Billboard

| от chronicle.bg |

Поп-иконата Мадона спечели наградата за „Жена на годината“ на списание Billboard. Певицата определи като едно от най-големите предизвикателства пред себе си това да бъде добра майка.

„За мен винаги е било сериозно предизвикателство да бъда майка и същевременно певица“, каза тя, приемайки наградата.

58-годишната певица, която има четири деца, през март приключи световното си турне „Rebel Heart“, което включваше 82 концерта. Междувременно водеше съдебна битка с жившия си съпруг – режисьора Гай Ричи, за попечителството над 16-годишния им син Роко. Именно по време на турнето той пожела да живее при баща си в Лондон. По време на престоя си в британската столица синът на Мадона беше заловен с трева и прекара извстно време в ареста. Битката за попечителство приключи през септември.

Всяка година Billboard раздава наградите си на жени със значителен принос към музикалната индустрия, които са вдъхновение за други жени.

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.