Ердоган пред избори

| от |

За първи път турците ще избират това лято пряко своя президент. Премиерът Ердоган вероятно ще се кандидатира за поста. Наблюдатели се опасяват, че той ще превърне парламентарната република в страна с президиална система, пише Дойче веле.

Само няколко седмици преди годишнината от протестите на площад Таксим (28.05.2014) в Истанбул започнаха първите изслушвания в процеса срещу 225 души, взели активно участие в демонстрациите срещу турското правителство. Сред тях има и седмина чужденци. Те са обвинени между другото в нарушаване на правото за демонстрации, оскверняване на места за поклонение и нанасяне на телесни повреди на цивилни граждани. Повечето от тях смятат, че държавата се отнася несправедливо. „На площад Таксим се събрахме с четирима приятели. Изведнъж се появиха полицаи и ни арестуваха. Не знаехме какво ще се случи с нас. Аз съм невинен“, казва графичният дизайнер Сечкин Чебечи за телевизия CNN Turk. Операторът Гьоркем Челилоглу също смята, че обвиненията са скалъпени. „Движех се с камерата сред група демонстранти. Когато полицията използва сълзотворен газ, групата се разпръсна и аз останах сам. Полицията ме арестува. И това е несправедливо“, казва той.

Моментът за започването на процеса не е избран случайно, смята политологът Фехти Ачикел от университета в Анкара. „Реджеп Тайип Ердоган иска да демонстрира авторитарния си стил преди президентските избори. Той разединява страната. Опитва се да убеди своите избиратели, че преследва подстрекатели и размирници. Няма да се учудя, ако използва годишнината от протестите за предизборната си президентска кампания“, казва той. Денят на годишнината наближава, а властите все още продължават да издирват полицейски служители и сътрудници на силите за сигурност, които са ранили безброй хора. „Настроението е потиснато. Съдебният процес показва, че нищо не се е променило“, казва Фетхи Ачикел в разговор с Дойче Веле.

Ердоган – авторитарен президент?

За първи път на 10 август президентът на Турция ще бъде избран пряко от народа. Ако на първия тур няма ясен победител, на 24 август ще бъде проведен балотаж. Всъщност все още не е ясно кой ще се кандидатира за президентския пост. Повечето наблюдатели смятат, че Ердоган ще се кандидатира. Последното заседение на ръководството на Партията на справедливостта и развитието от миналата седмица не оставя почти никакво съмнение, че премиерът ще се кандидатира за президентския пост. На заседанието на партийната върхушка беше взето решение нито един представител на партията да не заема един и същи пост в продължение на повече от три мандата. Тази вътрешнопартийна разпоредба всъщност не позволява на Ердоган отново да стане министър-председател.

Вицепремиерът Бюлент Арънч обяви, че Ердоган със сигурност ще бъде кандидатът на Партията на справедливостта и развитието, ако самият той пожелае това. Ердоган пък заяви, че ще използва „цялата власт“ на президентската институция, ако бъде избран за държавен глава. Това не е нищо ново в турската политика, казва политоложката Еврен Балта от университета в Истанбул. Турската конституция дава значителна власт на президента. „Досега обаче тази власт не беше напълно консумирана. Турските президенти бяха досега сравнително неутрални и имаха по-скоро представителни функции“, казва тя. Ердоган обаче иска да промени статуквото. „Можем да бъдем сигурни, че ако бъде избран за президент, Ердоган ще се опита да управлява като президент на страна с президиална система. При това с авторитарен стил“, казва Еврен Балта в разговор с Дойче Веле.

Турция при управлението на Ердоган

От 2002 до 2007 година Турция постигна значителен напредък в демократизацията под ръководството на Ердоган, казва политоложката. Отслабването на армията беше едно от основните изисквания на ЕС за пълноправното членство на страната. „Ердоган беше първият политик, който успя да се справи с тази задача. И ние го приветствахме като реформатор“, казва Балта. От 2010 година насам обаче Партията на справедливостта и развитието става все по-авторитарна, което най-ясно се вижда в контрола върху медиите в страната. Еврен Балта се позовава на последния доклад на американската правозащитна организация Freedom Housе. Експертите от организацията окачествяват Турция като „несвободна страна“. Тоест държава с минимална или никаква свобода на печата. Фетхи Ачикел също смята, че в първите години от управлението си, Ердоган минава за реформатор. „Но когато усети, че неговите избиратели твърдо стоят зад гърба му, започна да прокарва авторитарния си стил. Ердоган засили контрола върху медиите, уволни над 60 колумнисти, а държавната телевизия мина под прекия му контрол. Ердоган би превърнал Турция в една страна в „Путинов“ стил с ислямско-консервативно ръководство“, каза Ачикел. Турция е парламентарна република, а не президиална система. „Всички обаче знаем, че Ердоган ще използва максимално властта си като президент, ако бъде избран“, заключава политологът Фетхи Ачикел.

 
 

Оскари 2017: Филм на Pixar – предпочетен пред „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев

| от chronicle.bg |

Теодор Ушев не беше избран да получи „Оскар“ за късометражния си анимационен филм „Сляпата Вайша“.

Работещият в Канада български аниматор се състезаваше с още 4 заглавия за престижното отличие, но на церемонията тази нощ беше награден Piper на хитовото студио Pixar.

„Сляпата Вайша“, разказващ за момиче, което нe може да живее в настоящето, защото с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, направи премиерата си на „Берлинале“ през миналата година и вече има над 20 награди – включително на възрастното и детското жури на международния фестивал за анимация в Анеси, „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в полския град Познан, и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго.

„Сляпата Вайша“ е базиран на разказ на Георги Господинов, а Теодор Ушев ще продължи сътрудничеството си с писателя, включително по пълнометражна анимация по романа „Физика на тъгата“.

Вижте и кои са другите победители. 

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.

 
 

Ето я новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

В неделя на Световния мобилен конгрес в Барселона беше представена новата Nokia 3310. Тя няма дори 3G, но има Snake.

Телефонът има малко по-голям екран от предшественика си, а също така идва в няколко цвята, плюс камера. Софтуерът е ъпдейтната версия на оригиналния S30. Новата стара Nokia ще излезе на пазара след месец март тази година и ще струва около 50 евро.

HDM, които ще произвеждат телефона, обещават, че той ще е устойчив като предния, въпреки че е двойно по-тънък. Той също така ще има 10 пъти повече време за разговори – 22 часа, а батерията му ще издържа един месец! Тя се зарежда с microUSB, а в долната страна на апарата има и жак за слушалки.

Някои твърдят, че възраждането на Nokia 3310 е маркетингово упражнение, но анализите посочват друго. От 20 милиона телефона, продадени във Великобритания за миналата година, 1 милион са „глупави телефони“ (такива, които не са смартфони) точно като 3310. Хората се нуждаят от глупав телефон по различни причини – дали работата им ще го изисква, просто искат елементарна функционалност или телефон за морето и планината, който няма значение ако загубите.