Ердоган пак ще победи?

| от |

До местните избори в Турция остават по-малко от 10 дни. И макар че скандалите около партията на Ердоган нямат край, повечето наблюдатели смятат, че тя ще спечели вота. Дойче веле обобщава защо.

erdogan

Правителството на Реджеп Тайип Ердоган преживява една от най-тежките политически кризи – и то в навечерието на общинските избори на 30 март. В края на май миналата година хората се вдигнаха на протест срещу плановете за застрояването на парка Гези. Оттогава насам демонстрациите срещу управлението на Ердоган нямат край.

И днес почти всяка седмица хората излизат да протестират по улиците. Те настояват за оставка на министър-председателя. Според критиците, причините за това са ясни. Началото бе поставено от корупционния скандал, при който на 17 декември 2013 бяха арестувани няколко високопоставени политици и бизнесмени. Сред арестуваните имаше и синове на министри от кабинета. Ставаше дума за даване на подкупи, за нелегални сделки със злато с Иран и незаконно обогатяване от съмнителни строителни проекти. В отговор Ердоган направи чистка в прокуратурата и полицията. Много висши полицаи, прокурори и съдии бяха уволнени или преместени на незначителни позиции в провинцията.

Скандал след скандал

От февруари насам пък скандалите около правителството сякаш нямат край. В интернет се появиха различни записи на телефонни разговори, като в един от тях участват бившият министър на вътрешните работи Муамер Гюлер и неговият син. Очакваше се записът да послужи за доказателство, че синът на бившия министър е участвал в нелегални сделки с иранския бизнесмен Реза Зераб. И до днес обаче Гюлер оспорва автентичността на записа.

Ситуацията стана още по-напрегната, когато на 24 февруари в „Ютюб“ беше публикуван запис на разговор на Ердоган със сина му Билал. В разговора, чиято автентичност също не е доказана, Ердоган съветва сина си да укрие големи парични суми. Кабинетът веднага излезе с опровержение, в което се казваше, че „разпространените в интернет записи са фалшификат и монтаж“. Ердоган продължава да твърди, че в кампанията срещу правителството е замесен бившият му сподвижник Фетхуллах Гюлен, който, по думите на премиера, бил създал „държава в държавата“. През последните години поддръжниците на движението „Гюлен“ увеличиха значително влиянието си в правосъдната система и полицията.

Нови записи – нови предположения?

Тази седмица в „Ютюб“ се появи нов запис на телефонен разговор. В него се чува предполагаемият глас на Егемен Багъш, близък довереник на Ердоган и бивш турски министър по европейските въпроси, който е известен с това, че всяка седмица по повод петъчната молитва публикува по някоя религиозна строфа в „Туитър“. В записа той разговаря с журналиста Метехан Демир. „Знам, че имаш молтивеник, от който преписваш строфи от Корана“, казва Демир на Багъш. „Не е вярно. Потърси в „Гугъл“ под ключовата дума „приятелства в Корана“ или под „неблагодарност в Корана“ и все ще намериш нещо. Потърси някой израз и нямаш грижа“, казва Багъш. В разговора по-нататък се чува как двамата мъже се подиграват на арабския език. Подигравката с религиозните строфи предизвика огромно възмущене в Турция. Та нали управляващата Партия на справедливистта и развитието винаги изтъква на преден политически план своята мюсюлманска вяра?

И още един запис на телефонен разговор от тази седмица разбуни духовете в страната. Във вторник (18.03.) в „Туитър“ се появи разговор между служител на турските авиолинии „Тюркиш Еърлайнс“ и един от съветниците на Ердоган. „Нали знаеш, че много материал е на път за Нигерия? Християни или мюсюлмани ще избива? Трябва да знаеш, че това, което говоря в момента, е грях“, казва служителят на авиокомпанията. В сряда авиокомпанията отхвърли обвиненията, че участва в нелегални оръжейни сделки. В специална декларация „Тюркиш еърлайнс“ заявява, че транспортира оръжия и боеприпаси само в рамките на международните закони и предписанията на Международната Асоциация за въздушен транспорт.

След всичките скандали около правителството на Ердоган, критиците вече не гледат на предстоящите общински избори като на избори, а по-скоро като на тест за интелигентност, както пишат мнозина във „Фейсбук“ и „Туитър“. Народнорепубликанската опозиционна партия твърди, че изборите ще бъдат съревнование между „харам“ и „халал“. В ислямското право „харам“ означава всичко, което е забранено, а „халал“ – всичко, което е разрешено.

Партията на Ердоган и изборите

Настроенията сред населението са разнопосочни. Бившите демонстранти от парка Гези са разколебани. „Всяко правителство е корумпирано в известна степен. Ердоган и неговата партия постигнаха забележителен икономически напредък в Турция. Не знам кого другиго да избера. Или може би изобщо няма да гласувам“, казва един 35-годишен мъж, който е участвал в демонстрациите в парка Гези.

Политологът Емре Гьонен от Европейския институт на истанбулския университет „Билги“ смята, че Партията на справедливостта и развитието има добри шансове да спечели изборите. „Скандалите няма да окажат съществено влияние върху резултатите от изборите. Възможно е партията на Ердоган да загуби гласове, но тя няма да изгуби изборите“, казва Гьонен в разговор с Дойче Веле. „През последните години Турция постигна значителен напредък в икономическо, политическо и социално отношение“, твърди политологът. „От 30 години в Турция постоянно е имало военни преврати. Партията на справедливостта и развитието в голяма степен реши този проблем. И избирателите изпитват дълбоко доверие в нея“, обяснява той.

Според последните допитвания, Партията на справедливостта и развитието ще спечели не по-малко от 40 процента от гласовете, въпреки последните скандали. „А 40 процента е значително доверие. Само една мощна политическа сила би могла да изтласка партията на Ердоган в опозиция. А такава в Турция понастоящем няма“, заключава Емре Гьонен.

 

 

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.