Ердоган на върха

| от |

сп. „Икономист“
Реджеп Тайип Ердоган, премиерът на Турция, със сигурност знае как да печели избори. Откакто помогна за създаването на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ преди 13 години, той отбеляза осем последователни победи. На 10 август той ги направи девет, спечелвайки първите преки президентски избори в Турция със съкрушителни 52 процента от гласовете. Имайки предвид, че това са в общи линии честни избори, с висока избирателна активност, никой не може сериозно да оспори демократичните акредитиви на Ердоган.

Неговите постижения в продължение на повече от 11 години като премиер също са впечатляващи. Откакто ПСР дойде на власт през ноември 2002 г., икономическият растеж е средно 5 процента.

Инфлацията бе обуздана. Армията бе поставена под по-силен граждански контрол. Ердоган постигна по-голям напредък от всеки друг предишен политически лидер в даването на по-големи права на кюрдите в Турция. През 2005 г. той постигна нещо, което се изплъзваше на всички негови предшественици: начало на преговори за членство с ЕС.

Но има основания за безпокойство във връзка с издигането на Ердоган до президентския дворец Чанкая в Анкара. Сплашвайки армията, светските среди и политическата опозиция, той стана по-авторитарен. Когато турците излязоха на улиците при протестите за парка Гези миналото лято, неговата реакция бе да изпрати полицията за борба с безредиците със сълзотворен газ.

След избухването на корупционен скандал миналата година, засегнал дори неговото собствено семейство, той наложи по-строг контрол над съдебната система. Той отговри на критиките с атаки срещу свободните медии и отделни журналисти /включително злостни публични нападки срещу дългогодишния кореспондент на „Икономист“ в Турция/ и с опити за цензуриране на Интернет.

Това, което прави нещата още по-обезпокоитолени, са плановете на Ердоган да даде на президентската институция, досега с церемониални функции, повече пълномощия. Той иска да я превърне в изпълнителна длъжност, както във Франция. За да направи това, той трябва да промени конституцията, за което обикновено е необходимо мнозинство от две трети в парламента.

Малко вероятно е ПСР да постигне това сама, но тя би могла да осигури достатъчно гласове, сключвайки споразумение с кюрдската партия. Това би дало възможност на Ердоган да види постигане на своята цел за президентство със засилени пълномощия, подкрепено от поддаващ се на влияние премиер, в което той би могъл да остане до и след 2023 г., когато е 100-годишнината от основаването на републиката от Ататюрк.

Подобен резултат е нежелан за онези, които вярват в политическия плурализъм. Силните президентства могат да функционират, но те трябва да бъдат ограничавани от силни институции, каквито все още липсват в Турция. Авторитарните наклонности на Ердоган усложняват този проблем. Но защо той би трябвало да внимава? Има два отговора: уязвима икономика и неговото собствено наследство.

Най-голямата причина за изборните победи на Ердоган е осигуряването от него на бързо повишаване на жизнения стандарт. Но икономиката се забавя. Откриващият се дефицит по текущата сметка прави страната силно зависима от постъпването на капитали; когато световните лихвени проценти растат, Турция може да пострада. И тя е хваната в „капана на средните доходи“, губейки конкурентноспособност в основните стоки, които произвежда, но неспособна да премине към високотехнологични производства.

За да запази растежа, Турция се нуждае както от либерализиращи реформи, така и от чужди капитали. Ердоган демонстрира ограничен интерес за реформи. И въпреки че чуждестранните инвеститори не понасят авторитарни режими по света, те не се тревожат много от социалната нестабилност от вида, който обикновено предвещава поляризираща политика от типа на тази на Ердоган.

Надеждата, че Турция един ден ще се присъедини към ЕС също запазва интереса на инвеститорите. Ето в каква посока Ердоган трябва да мисли за своето наследство. Да се строят гигантски инфраструктурни проекти е много добре, но ако иска да укрепи модернизацията на Турция, той трябва да я върне в нейното европейско русло. Членството в ЕС е далечна перспектива точно сега, но отдалечаването от европейските либерално-демократични норми, ще го направи невъзможно.

Първата проверка за намеренията на Ердоган ще бъде изборът на премиер. Тази седмица досегашният турски президент Абдуллах Гюл обяви, че възнамерява да участва в съревнованието. Не само че Гюл е широко уважаван както в страната, така и в чужбина, но той също така за кратко е заемал поста преди това. Освен това като съучредител на ПСР той има достатъчно политическо влияние, за да стои достойно до Ердоган. Ердоган трябва да приеме, че силен премиер би бил по-добър за Турция. Ако той настоява вместо това да има марионетка, хората могат да започнат да го сравняват не с Ататюрк, а с руския му колега
Владимир Путин. БТА

 
 
Коментарите са изключени за Ердоган на върха