Ердоган на върха

| от |

сп. „Икономист“
Реджеп Тайип Ердоган, премиерът на Турция, със сигурност знае как да печели избори. Откакто помогна за създаването на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ преди 13 години, той отбеляза осем последователни победи. На 10 август той ги направи девет, спечелвайки първите преки президентски избори в Турция със съкрушителни 52 процента от гласовете. Имайки предвид, че това са в общи линии честни избори, с висока избирателна активност, никой не може сериозно да оспори демократичните акредитиви на Ердоган.

Неговите постижения в продължение на повече от 11 години като премиер също са впечатляващи. Откакто ПСР дойде на власт през ноември 2002 г., икономическият растеж е средно 5 процента.

Инфлацията бе обуздана. Армията бе поставена под по-силен граждански контрол. Ердоган постигна по-голям напредък от всеки друг предишен политически лидер в даването на по-големи права на кюрдите в Турция. През 2005 г. той постигна нещо, което се изплъзваше на всички негови предшественици: начало на преговори за членство с ЕС.

Но има основания за безпокойство във връзка с издигането на Ердоган до президентския дворец Чанкая в Анкара. Сплашвайки армията, светските среди и политическата опозиция, той стана по-авторитарен. Когато турците излязоха на улиците при протестите за парка Гези миналото лято, неговата реакция бе да изпрати полицията за борба с безредиците със сълзотворен газ.

След избухването на корупционен скандал миналата година, засегнал дори неговото собствено семейство, той наложи по-строг контрол над съдебната система. Той отговри на критиките с атаки срещу свободните медии и отделни журналисти /включително злостни публични нападки срещу дългогодишния кореспондент на „Икономист“ в Турция/ и с опити за цензуриране на Интернет.

Това, което прави нещата още по-обезпокоитолени, са плановете на Ердоган да даде на президентската институция, досега с церемониални функции, повече пълномощия. Той иска да я превърне в изпълнителна длъжност, както във Франция. За да направи това, той трябва да промени конституцията, за което обикновено е необходимо мнозинство от две трети в парламента.

Малко вероятно е ПСР да постигне това сама, но тя би могла да осигури достатъчно гласове, сключвайки споразумение с кюрдската партия. Това би дало възможност на Ердоган да види постигане на своята цел за президентство със засилени пълномощия, подкрепено от поддаващ се на влияние премиер, в което той би могъл да остане до и след 2023 г., когато е 100-годишнината от основаването на републиката от Ататюрк.

Подобен резултат е нежелан за онези, които вярват в политическия плурализъм. Силните президентства могат да функционират, но те трябва да бъдат ограничавани от силни  институции, каквито все още липсват в Турция. Авторитарните наклонности на Ердоган усложняват този проблем. Но защо той би трябвало да внимава? Има два отговора: уязвима икономика и неговото собствено наследство.

Най-голямата причина за изборните победи на Ердоган е осигуряването от него на бързо повишаване на жизнения стандарт. Но икономиката се забавя. Откриващият се дефицит по текущата сметка прави страната силно зависима от постъпването на капитали; когато световните лихвени проценти растат, Турция може да пострада. И тя е хваната в „капана на средните доходи“, губейки конкурентноспособност в основните стоки, които произвежда, но неспособна да премине към високотехнологични производства.

За да запази растежа, Турция се нуждае както от либерализиращи реформи, така и от чужди капитали. Ердоган демонстрира ограничен интерес за реформи. И въпреки че чуждестранните инвеститори не понасят авторитарни режими по света, те не се тревожат много от социалната нестабилност от вида, който обикновено предвещава поляризираща политика от типа на тази на Ердоган.

Надеждата, че Турция един ден ще се присъедини към ЕС също запазва интереса на инвеститорите. Ето в каква посока Ердоган трябва да мисли за своето наследство. Да се строят гигантски инфраструктурни проекти е много добре, но ако иска да укрепи модернизацията на Турция, той трябва да я върне в нейното европейско русло. Членството в ЕС е далечна перспектива точно сега, но отдалечаването от европейските либерално-демократични норми, ще го направи невъзможно.

Първата проверка за намеренията на Ердоган ще бъде изборът на премиер. Тази седмица досегашният турски президент Абдуллах Гюл обяви, че възнамерява да участва в съревнованието. Не само че Гюл е широко уважаван както в страната, така и в чужбина, но той също така за кратко е заемал поста преди това. Освен това като съучредител на ПСР той има достатъчно политическо влияние, за да стои достойно до Ердоган. Ердоган трябва да приеме, че силен премиер би бил по-добър за Турция. Ако той настоява вместо това да има марионетка, хората могат да започнат да го сравняват не с Ататюрк, а с руския му колега
Владимир Путин. БТА

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Tesla с първа зарядна станция у нас

| от chronicle.bg |

Иновативната компания Tesla планира отварянето на първата си зарядна станция в България. Тя ще бъде разположена в Пловдив, става ясно от карта, публикувана на сайта на компанията. Към момента няма информация за датата, към която ще бъде изградена станцията.

Станциите в България е част от коридора, който Tesla изгражда за връзка между Западна Европа с Турция. Supercharger коридорът започва от Загреб и ще минава през България към Одрин.

На 24 април от компанията обявиха, че превръщат зареждането на автомобилите в дори по-голям приоритет, защото вярват, че е важно за тях и за мисията им зареждането да бъде удобно. По тази причина през 2017 година Tesla увеличава двойно мрежата си от зарядни станции, така че шофьорите да не трябва да чакат дълго за зареждане.

Според идеята използването на Sueprcharcher гарантира, че за 30-минутно зареждане ще имате достатъчно заряд, за да стигнете до дестинацията си или до следващата станция. Всички нови модели на Tesla – Model S и Model X, идват със стандартна Sueprcharcher технология. Благодарение на това зареждане, автомобилът може само за 30 минути да получи заряд до 120 kW, което се равнява на над 270 км разстояние.

Все пак най-удобният начин за зарежане е у дома – включвате колата си да се зарежда вечерта и до сутринта ще сте готови за пътуване.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.