Ердоган и тайните служби

| от |

Турският премиер Ердоган иска да прекрои държавата си така, че в центъра ѝ да стоят тайните служби. Ако планът му се осъществи, тайните служби, които са пряко подчинени на самия Ердоган, ще имат почти неограничена власт, пише Дойче веле.

Erdogan

След като победи убедително на местните избори, Ердоган се захваща сега с една нова вътрешнополитическа тема: тайните служби и мястото им в рамките на държавния апарат. Още през февруари правителството внесе в парламента съответен проектозакон, който обаче моментално се натъкна на сериозен отпор. Критиците на проектозакона твърдят, че той ще засили още повече могъществото на тайните служби и ще им гарантира по-голяма независимост от правосъдието. По сведения на вестник „Хюриет“ турският президент Абдуллах Гюл бил призовал правителството да преработи проекта.

От декември насам турското правителство е замесено в много тежък корупционен скандал, а в последните седмици все повече критики се отправят и към министър-председателя Ердоган. „Проектозаконът представлява нов опит на правителството да отблъсне обвиненията в корупция“, казва Енгин Алтай, депутат от най-голямата опозиционна партия – Републиканската народна партия. От Партията на националното движение пък определят проектозакона като „скандал“ и дори обвиняват правителството, че иска да превърне Турция в държава, в която тайните служби имат водеща роля. И Демократичната партия на народите, смятана за близка до кюрдите, не пести критики. И реагира с хаплива ирония: „Тъй като вече знаем, че премиерът е поел позициите на кмет, на министър на правосъдието и на главен прокурор, не е никак учудващо, че сега иска да стане и шеф на тайните служби. Законът със сигурност ще е в тази посока“, казва председателят на партията Ертугрул Кюркчю в интервю за вестник „Хюриет“.

Много тревожно

В сегашната си форма проектозаконът ще осигури на турските тайни служби повече независимост от правосъдието, казва за Дойче Веле юристът Лами Бертан Токузлу: „Ако бъде подадена жалба заради определени действия на тайните служби, най-напред ще бъдат уведомени самите тайни служби. И ако те решат, че жалбата влиза в конфликт с техните правомощия и тяхната сфера на дейност, няма да има никакво разследване. Тоест, дейността на тайните служби по никакъв начин не би могла да бъде оспорена пред съда, а това е много тревожно“, посочва Токузлу.

Друг критичен момент в проектозакона е предвиденият достъп на тайните служби до секретни данни и информации, отбелязва юристът: „Новият проект разрешава на тайните служби всякакъв достъп до лични данни и банкова информация“. А това противоречи на член 20 от турската конституция, който гарантира правото на лична сфера. Достъпът на тайните служби до определени информации е естествено понякога необходим, но – както изтъква Токузлу: „Според Европейския съд за правата на човека законът трябва да съдържа и правила, които да предотвратяват злоупотребата с данни. А в този случай такива правила няма. Тайните служби получават почти неограничена власт“. До този момент полицията и тайните служби имаха нужда от прокурорско разрешение, за да събират данни. „Според информации в турските медии тайните служби са събирали такива данни и в миналото, но незаконно. А сега се сдобиват със закон, който съвсем официално им го позволява. Това е абсолютно неприемливо“, казва Токузлу.

„Тайните служби не бива да стоят над закона“

И политологът Йомит Йоздаг е разтревожен: „Този закон на практика ще измъкне тайните служби от контрола на правосъдието. А правителството ще засили контрола си над законодателството и правосъдието“, казва Йоздаг в интервю за Дойче Веле. Той очаква, че Конституционният съд ще отмени някои части от закона. В демократичните държави, към които се числи и Турция, тайните служби не стоят над закона, подчертава политологът.

Йоздаг съзира още един проблем: съгласно проектозакона, журналистите, които разпространяват секретни документи на тайните служби, са застрашени от до 9 години затвор. „Не само журналистите, но и собствениците на медии могат да бъдат изправени пред съда съгласно този закон. Това показва ясно до каква степен ще бъде ограничена свободата на медиите“, посочва Йоздаг.

Законът ще увеличи и т.нар. външни правомощия на тайните служби, обяснява юристът Токузлу. „Новият закон ще позволи на тайните служби да преговарят най-официално с кюрдската ПКК“, казва той. В това отношение правителството се стреми всячески да прехвърли отговорността, допълва политологът Исмет Акджа от Техническия университет в Истанбул. „Преговорите с ПКК са всъщност работа на правителството, тъй като това е политически въпрос. Но ако то не иска определени негови действия да станат публично достояние, просто прехвърля отговорността другиму, в случая на тайните служби“, казва Акджа.

Нова турска държава?

Политологът посочва, че в момента турското правителство изпитва дълбоко недоверие към полицейския апарат и правосъдието. „Преди управлението на Партията на справедливостта и развитието, с най-голям авторитет се ползваха военните. След като дойде на власт, Ердоган направи всичко възможно, за да ограничи влиянието им, вследствие на което водещата роля поеха полицията и правосъдието. С времето обаче те се превърнаха в конкуренти на Ердоган, а това определено не му се нрави. Затова сега той се опитва формира нещо като нова турска държава, в чийто център да стоят тайните служби“, обяснява Акджа и допълва, че колкото повече расте властта на тайните служби, толкова по-могъщ ще става и самият Ердоган. Поради простата причина, че тайните служби са му пряко подчинени.

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.