Ердоган – големият фаворит на президентските избори в Турция

| от |

Нора Чолакова от БТА

На 10 август (днес – бел. ред.) в Турция ще се състоят първите в страната преки избори за президент. След конституционна реформа от 2007 г. 53 милиона турци за пръв път пряко ще избират президент на републиката. Кандидатите са трима, фаворитът е един.

Ислямо-консервативен политик, 70-годишен учен и амбициозен млад юрист – това са трите опции за турските избиратели.

Проучванията на общественото мнение сочат едно – много вероятна победа на ислямо-консервативния Реджеп Тайип Ердоган, който е премиер на 76-милионната Турция трети пореден мандат, вече почти 12 години. Според резултатите на редица анкети възможно е министър-председателят, при управлението на който стандартът на живот в страната се подобри значително, да спечели още на първия тур в неделя, като събере повече от необходимите 50 процента плюс един от гласовете на турските граждани.

Ердоган е възхваляван, обичан и мразен. Въпреки мащабните антиправителствени протести от миналата година и разследването за корупция от тази зима, засегнало пряко премиера, неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) постигна мощна убедителна победа на местните избори на 30 март, като ги спечели с 45,5 процента. Изборите се разглеждаха като референдум за управлението на Ердоган.

Поредната победа на обвиняваната в ислямистки уклон ПСР накара опозицията сериозно да се замисли, което доведе до решението на главните опозиционни формации – Народнорепубликанската партия (НРП) и Партията на националистическото действие (ПНД) да издигнат свой общ кандидат за президентските избори.

Изборът на кемалистката НРП и следващата съвсем различна идеология националистическа ПНД учуди мнозина с номинирането на родения в Египет 70-годишен Екмеледин Ихсаноглу, който е посветил голяма част от живота си на исляма и е бивш председател на Организацията за ислямско сътрудничество. Учудването до голяма степен се дължи на факта, че за повечето турци Ихсаноглу бе напълно непознато име, други твърдят, че е прекалено възрастен. Според някои анализатори обаче кандидатурата на Ихсаноглу, подкрепена от още пет по-малки партии, е обмислен ход, чрез който се цели мобилизиране на консервативните, набожни и по-слабо образовани избиратели в централен Анадол – основният електорат на турския премиер. Между 37 и 38 процента от турците се очаква да гласуват за кандидата на опозицията, според резултати на анкети.

Амбициозният 41-годишен Селяхаттин Демирташ е кандидатът на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). Младият адвокат обещава не само защита на правата на кюрдите, но и на всички, които се смятат за дискриминирани в Турция – общността на алевиите, жените, членовете на ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални). Проучванията на общественото мнение сочат подкрепа между 6,5 и 8 процента за кюрдския политик на изборите в неделя.

Смята се, че кюрдският вот може да бъде решаващ за Ердоган, чието правителство от две години води преговори с лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан за намиране на мирно решение на кюрдския конфликт. От 1984 г. ПКК започна борба за автономия в Югоизточен Анадол, при която загинаха 40 хиляди души, а миналата година бе постигнато примирие. По време на 12-годишното си управление Ердоган прокара реформи за увеличаване на правата на кюрдите, които преди това десетилетия наред бяха потискани. През юли Меджлисът одобри и закон, регулиращ процеса за мирно уреждане на кюрдския проблем. Законът може да помогне на Ердоган да привлече повече кюрдски гласове на предстоящите избори.

Според анализатора от в. „Радикал“ Еюп Джан решаващ фактор за изхода на президентските избори освен кюрдския вот ще бъде избирателната активност в Турция, а също така и на гласоподавателите зад граница.

Ердоган е напълно уверен в бъдещата си победа. Близките до ПСР медии и социологически агенции отсега са обявили победата му. Ако гледаме само какво ни казват те, Ердоган ще събере още на първия тур над 50 процента от гласовете и ще влезе в президентската резиденция Чанкая, пише Джан.

Според него обаче това няма да е толкова лесно, тъй като за да спечели на първия тур, ще трябва да събере няколко процента повече от събраните гласове на местните избори.

Избирателната активност на местните избори през март бе 90 процента, но на изборите за президент този месец, в сезона на отпуските, това може да не бъде постигнато. Ако избирателната активност бъде сравнително висока, вероятно ще бъде трудно на Ердоган да спечели на първия тур, ако обаче е по-ниска, това може и да стане.

Големи усилия за мобилизиране на електората си в момента полага светската Народнорепубликанска партия, много от поддръжниците на която предпочитат да не прекъсват летните си отпуски, което може да е от полза за ПСР.

Същевременно слаба избирателна активност бе регистрирана на изборите за държавен глава на Турция в чужбина, състояли се от 26 юли до 3 август. Ердоган бе организирал мащабни предизборни митинги в редица големи европейски градове, тъй като за един от определящите фактори за победата му на първия тур се смята гласуването на турците в чужбина (5 на сто от гласоподавателите).

А какво точно обещава Ердоган, ако спечели изборите? Той обещава най-вече, че няма само да седи в президентската резиденция, а ще бъде „активен, деен президент“, който ще участва заедно с правителството в разрешаването на всеки един проблем на страната. В момента в Турция, която е парламентарна република, функциите на държавния глава са силно ограничени. Но Ердоган категорично заяви, че ще промени президентската институция, като възнамерява да въведе полупрезидентско управление. В предизборните си речи той обяви и намерението си да създаде „нова Турция, в която само народът ще решава“.

Успехът на Ердоган през последните години се дължи на редица фактори, сред които растежът на икономиката.
Под управлението на правителство на ПСР турската икономика отбелязва растеж средно с по пет процента годишно. Турция, чиято икономика по време на икономическата криза през 2001 г. се сви с 5,7 процента, още през 2003 г., когато Ердоган за първи път зае премиерското кресло, отбеляза икономически растеж от 5,3 на сто. През 2013 г. растежът на икономиката бе 4 процента. През последните 12 години доходът на глава от населението се утрои.

Инфлацията и безработицата също намаляха в периода 2003-2013 г.

През последните години бяха реализирани редица мегапроекти, сред които тунелът „Мармарай“, свързващ континентите Азия и Европа под пролива Босфора. Стартира изграждането на трети мост над Босфора и бяха положени основите на трето летище в Истанбул, пусната в експлоатация бе и високоскоростна жп линия Истанбул-Анкара.

Възмущение обаче предизвикват редица действия на правителството на ПСР, сред които въвеждането на забрани за пушене на обществени места, ограничения за продажбата и консумирането на алкохол. Има предложение дори за въвеждане на ограничения за традиционното пушене на наргиле.

Същевременно правителството на Ердоган премахна забраната за носене на ислямски забрадки в държавни институции.
Премиерът критикува остро съвместното съжителство на младежи и девойки в общежитията.

Тази година бяха наложени и временни забрани за достъп до социалната мрежа Туитър и сайта за видеообмен Ютюб заради разпространяването на записи, уличаващи обкръжението на премиера в корупция.

В отговор на предприетото през декември разследване за корупция на обкръжението на Ердоган, зад което се смята, че стои движението на базирания в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, управляващите започнаха мащабна чистка, при която хиляди полицаи, съдии и прокурори бяха отстранени от длъжност или преместени.

През последните години зад решетките бяха изпратени хиляди опоненти на правителството, сред които журналисти и активисти, по обвинения, че са част от крайнонационалистически групи, планиращи преврат срещу правителството.
Западноориентираните представители на светските среди са възмутени от крайните действия на Ердоган, както и от намесата му в личния живот на хората, включително по въпроси, свързани с абортите, раждания със секцио и броя на децата, който жените трябва да имат. Всичко това обаче явно само затвърждава неговите позиции сред силно набожните му поддръжници в Централен Анадол.

Коментаторът Мурат Йеткин от в. „Хюриет дейли нюз“ пише, че Ердоган и поддръжниците му са започнали да празнуват още преди президентските избори да са се състояли в неделя.

Убедеността им в бъдещата победа на Ердоган бе подсилена от броя на участниците в митинга на Ердоган в Истанбул в неделя, в който участваха над един милион поддръжници на ПСР. И все пак още е рано да се празнува, отбелязва Йеткин.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.