Елен Сегара: Да сбъднеш детската си мечта

| от |

През 70-те години на миналия век песните на Жо Дасeн са на челните места в хит парадите на Франция и извън страната. Почитателките му са многобройни и сред тях е малката Елен Сeгара, която днес сбъдна мечтата си и изпя в дует с него най-ярките му хитове – дуетите са виртуални, но всичко в живота ѝ я насочва към този албум. Заглавието му е „Ако не съществуваше“ по едноименната песен на Жо Дасен. Проектът предизвика огромен интерес във Франция с появата си в началото на октомври и в момента е на 4-та позиция в класацията за албуми на страната.

Връщайки се към детските си спомени френската певица Елен Сегара споделя „Толкова момиченца са писали на техните идоли – любими певци и певици, аз бях една от тях, закачвах плакатите на любимците си по стените на моята стая, използвах портативния си грамофон, за да слушам пак и пак популярните за момента шлагери и мечтаех. Мечтаех за срещи с певците, на които се възхищавах. На 6 години написах писмо до Жо, неговата нежност, скромност и всичко, което се излъчваше от него, вълнуваше детското ми сърце. Написах му, че имам желание да се запозная с него и да пея с него, по онова време аз дори не си представях пеенето като професия.“ Тази тайна мечта е разбита, когато 3 години по-късно връщайки се от детски лагер, Елен научава, че Жо е починал. На 20 август 1980 година инфаркт покосява Жо Дасен по време на ваканция в Таити, тогава бъдещата певица Елен Сегара е едва на 9 години.

joedassinmarseille

Объркан и труден е пътя към славата на певицата, тя расте във фермата на дядо си, семейството е пъстро, баща ѝ е с италиански корени, а майка ѝ е арменка. Разводът на родителите травмира малката Елен, която вече мечтае да стане певица. На 14 години напуска дома и училището и започва да работи в пиано барове на Френската Ривиера. „На 15 години започнах да живея от музиката, появявах се на различни никому неизвестни места, концертирах по малко къде ли не. Една вечер, когато бях на 17 някакъв мъж се приближи до мен и ми заговори за бъдещето. Той сподели с мен колко е развълнуван и ме насърчи да опитам късмета сив Париж. Този мъж се казваше Клод Льо Мел, авторът на най-успешните хитове на Жо. Дните минаваха, аз продължих да пея и реших да отида в столицата“ – пише Елен за новия си виртуален албум с любимия ѝ певец Жо Дасѐн.

Елен Сегара издава първия си сингъл през 1993г., но не постига очаквания успех. След прослушвания в различни студия певицата среща продуцента Орландо Джильоти, който е брат на Далида. Впечатлен от гласа на Елен той започва да работи с нея. През 1997г. певицата получава ролята на Есмералда в мюзикъла „Нотр-Дам де Пари“. По време на едно музикално предаване случайно среща зад кулисите Жюлиен – малкият син на Жо Дасен, с когото пътищата им постоянно се пресичат. Когато става на 30г., заминава да пее в Таити, където си спомня отново за онова детско писмо, което пише на Жо.

Après douze ans de carrière, Hélène Segara livre au public un album sur le thème du voyage. A découvrir sur scène mercredi, au Vinci, à Tours.

 През септември 2012 Джонатан и Жюлиен Дасен се свързват с Елен и ѝ предлагат един рискован проект. Те искат да запишат цял албум с виртуални дуети между нея и Жо, според тях тя е женското съответствие на баща им. Предизвикателството е много голямо, както и емоционалното натоварване – трябват ѝ 3 месеца, за да се реши на поканата от синовете на Жо Дасѐн да запише албума. Резултата е налице година по-късно след месеци упорит труд, за да се направи точния избор, да се открие верния тон, да се огледа във вселената на Жо и да я свърже с нейната, да пее в неговата тоналност, да съедини нейните думи до неговите, за да бъдат дуетите съвсем реални. След много екипна работа в студиото в чудесна и същевременно особена атмосфера Елен Сегара пее в дует с Жо Дасен – точно 36 години след нейното писмо и на възрастта, на която той ни напуска. „Този проект предизвика в мен много съмнения, страхове, радост и смях, но беше изпълнен с любов, живот и надежда и покрай него ние разбираме, че Жо Дасен ще остане вечен.“ – пише Елен Сегара.

 
 

Според служебния министър на туризма обичайното за българите пътуване… е кратко

| от chronicle.bg |

Основната част от пътуващите българи – около 84 на сто, осъществяват пътуванията си в страната, като по данни на Евростат всяко второ пътуване е кратко – от една до три нощувки, а всяко трето е с четири и повече нощувки.

Средната продължителност на престоя на българите е между 2,1 и 2,4 нощувки за периода 2001 – 2015 г., или почти два пъти по-малко от средния брой нощувки на чужденците. Обичайното за българите пътуване е кратко, заяви служебният министър на туризма Стела Балтова пред участниците в дискусията „Краткосрочните пътувания – предпоставка за туризъм в четири сезона“ в рамките на туристическата борса в Интер експо център – София.

Делът на пътуващите българи през 2015 г. е 34 процента и това ги прави сериозен генериращ пазар, изтъкна министърът. Българските туристи формират целевата група с най-голям потенциал за нови пътувания, особено извън активните сезони, и по тази причина страната трябва да продължи да работи за насърчаване на вътрешните пътувания. Дългите пътувания са съсредоточени във варненския и в бургаския туристически район.

В районите, които са далеч от морето, пътуване е кратко – до три нощувки, и затова стимулирането на градските пътувания в България на българи и чужденци от близки пазари може да е възможност за реализиране на ръст на посещения извън активните сезони и стъпка да станем целогодишна дестинация. От друга страна, е възможност за намаляване на диспропорциите между морските и другите туристически райони, смята министърът.

България трябва да промени предлагането си като туристическа дестинация на чужденци, като им осигури възможности за кратки, но наситени пътувания в крилата на активните сезони и извън активните сезони, смята министърът.

 
 

HP Inc. защитава бизнеса от уеб-базирани атаки с HP Sure Click

| от chronicle.bg |

На RSA конференцията за 2017 HP Inc. обяви допълнителна технология – продължение на HP Sure Click, която защитава потребителите от уеб-базирани заплахи за сигурността.

Основана на решенията за сигурност, взети при управлението на най-сигурните персонални компютри в света1, HP работи тясно с Bromium Inc., за да създаде решения, които помагат на организациите да се защитават от злонамерени и случайни заплахи, свалени без умисъл от мрежата след интернет активност на служители. HP Sure Click ще бъде достъпен първо за наградения HP EliteBookx360 1030 G2.

Според скоро проведено допитване до 400 CIO-та, 68% казват, че атакуващите са по-удовлетворени, когато потребителите по-трудно различават безопасните от опасните сайтове.

HP Sure Click е проектиран да облекчава отговорността на крайния потребител по отношение на компютъра. С HP Sure Click много oт видовете уеб-базирани атаки, произлизащи от посещения на сайтове по невнимание, в които може да се крие злонамерена или случайна заплаха, могат да бъдат автоматично предотвратени.

Когато потребител започне да сърфира чрез Internet Explrorer или Chromium, всеки посетен сайт задейства HP Sure Click. Например всеки път, когато потребител посети уебсайт, HP Sure Click създава хардуерно-основана изолирана браузър сесия, която елиминира възможността на един уебсайт да зарази други табове или самата система.

HP Sure Click ще бъде представен за пръв път като уеб сваляне от HP EliteBook x360 1030 G2 през пролетта на 2017 и ще бъде достъпен като стандартна характеристика на Elite персонални компютърни платформи през втората половина на годината.

 
 

Кейт Ъптън на корицата на „Sports Illustrated“

| от chronicle.bg |

Броевете с бански на списание „Sports Illustrated“ са легендарни.

Тази година от корицата ни гледа Кейт Ъптън. За нея обаче една корица е малко, затова списанието прави цели три, който може да видите в галерията ни. Темата на броя е „многообразието на човешкото тяло и възраст“.

Други известни личности в броя са тенис легендата Серена Уилямс

 

A post shared by Serena Williams (@serenawilliams) на

 

Ашли Греъм  

A post shared by A S H L E Y G R A H A M (@theashleygraham) на

 

Кристи Бринкли

A post shared by Christie Brinkley (@christiebrinkley) на

 

Хънтър Макгрейди  

A post shared by Hunter McGrady (@huntermcgrady) на

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на театър

| от |

Театърът е светиня. Единственото живо изкуство, което се случва пред очите на неговите консуматори. И заслужава като влизаме в неговите покои, да не се държим като идиоти.

Дори когато сте попаднали в Сатиричния театър случайно, защото там ви е стоварил влакът, или сте си хванали интелигентно гадже, или сте се натресли на комедийна ширпотреба с предизвестен край, театърът като такъв заслужава най-доброто ви отношение и безспорното ви уважение.

Заради самото изкуство и заради къртовския труд на театралните артисти.

Ето няколко семпли правила, които е желателно да спазваме, когато ходим на театър:

1. Не ходим на театър по анцуг

Отдавна вече хората не слагат най-хубавите си дрехи, за да отидат на театър и макар вече така да е прието, това е тъжно. Никой няма да ви задължи да сложите смокинг или вечерна рокля в залата, но елегантното облекло е един толкова приятен реверанс към миналото, в което хората са прекарвали по няколко часа в суетничене преди да излязат и да отидат да видят най-новата постановка в града. Ок, не слагайте бомбета и фишу, но поне свалете скъсаните дънки (и облечете нещо на тяхно място, разбира се). Може да са модерни и много шик, а вие да сте широко скроена личност и арт човек, но арт не значи скъсано и провиснало. Официалните дрехи в театъра са уважение.

2. Не мърморим като досадни лельоци, щом някой иска да си стигне до мястото

Ако сте седнали на местата си в 7 без 10, а някой се опита до стигне до своето, което за зла участ е в средата на реда в 7 без 5, не започвайте да мърморите под мустак, все едно човекът ви е причинил зверски дискомфорт нарочно. Малко толерантност.

3. Не закъсняваме

Дори ако сте от патологично закъсняващите, които носят някакъв специфичен чар, когато става дума за театър, пробутвайте закъснения си на работодателите и приятелите си. Когато става дума за театър, закъснението не е нищо по-различно от груба селска проява. Не може да влизате дори две минути след началото на постановката. Разсейвате зрителите, разконцентрирате артистите, всички ви мразят. С една дума – пречите. Не го правете.

4. Изключваме звука И вибрацията на телефоните

Светла и позитивна е тенденцията все по-рядко фабричната мелодия на Samsung да ехти по време на театрални постановки. Уви, същото не може да се каже за вибрирането. Ако не знаете как да се оправяте с телефона си и не можете да му изключите и звука, и вибрацията, просто го изключете напълно. Няма нищо по-тъпо от това в средата на монолога на Хамлет въздухът да се разцепи от мощна вибрация, издаваща, че държите в чантата си високооборотен вибратор.

5. Не проверяваме какво става във Facebook

Разбирам, че изкушението да си чекнете фийда в средата на представлението е адско, но не бива да го правите. Светещото петно на Facebook-а ви в призрачно-приказната тъмнина на театралния салон е абсолютно некултурна проява на неуважение към актьорите, която трябва да се наказва със закон.

6. Не „заципваме“ и „разципваме“ чантите си, веднъж щом постановката е започнала

Преди седмица гледах „Жюли, Жан и Кристин“ в Сфумато. В момента, в който Албена Георгиева излезе на сцената, жената до мен реши, че е адски важно да измъкне нещо от чантата си, която очевидно беше нещо като мини туристическа раница с над 150 ципа. Докато зрителката успее да изрови салфетката си, актьорите вече излизаха за финален поклон. Наистина, по-добре оставете носа си да капе върху човека до вас, отколкото да продънвате ушите на цялата зала с проклетия цип.

7. Не ядем в залата

Театърът не е кино. Когато отидете да гледате „Петдесет нюанса по-тъмно“, на Дакота Джонсън и Джейми Дорнан не им пука, че хрупате пуканки и си мажете брадичката с барбекю сос за начос. Театралните актьори обаче, ако не сте забелязали, са там, пред вас. Нито те, нито останалите зрители ще изпаднат в еуфория, ако започнете тихичко да гризете солетки по време на някой драматичен монолог. Освен ако не сте диабетици и въпросът за хапване на блокче шоколад не е на живот и смърт, се въздържайте от плюскане за час и половина.

8. Не обясняваме на съседа какво се случва на уше

В театъра всичко се чува. И всеки излишен звук е с децибелите на гръм върху ламаринен покрив. Та дори да сте загрижени, че човекът, с когото сте отишли на театър не е достатъчно интелигентен, за да схване постановката, оставете го в неведение.

9. Аплодираме артистите. Задължително.

Може би не си давате сметка, но тези хора на сцената не са там за забавление. Те работят и работят тежък, изтощителен, умствен, творчески и физически труд, за да забавляват вас. Или за да ви натъжат. Или за да ви накарат да помислите. Във всеки случай, актьорите са на сцената заради своята публика. И заслужават след края на представлението да си вземат поклона. А вие да им го дадете с бурни аплодисменти.

10. Не сформираме пого пред гардероба

Моментът, в който дадена тълпа трябва да се изсипе от едно място и да се излее на друго, винаги е кризисен. Добре е обаче да запазите спокойствие след края на постановката и кротко да изчакате реда си за взимане на палта от гардероба. Това не е Lidl, че да се ръгате с лакти.