Елен Сегара: Да сбъднеш детската си мечта

| от |

През 70-те години на миналия век песните на Жо Дасeн са на челните места в хит парадите на Франция и извън страната. Почитателките му са многобройни и сред тях е малката Елен Сeгара, която днес сбъдна мечтата си и изпя в дует с него най-ярките му хитове – дуетите са виртуални, но всичко в живота ѝ я насочва към този албум. Заглавието му е „Ако не съществуваше“ по едноименната песен на Жо Дасен. Проектът предизвика огромен интерес във Франция с появата си в началото на октомври и в момента е на 4-та позиция в класацията за албуми на страната.

Връщайки се към детските си спомени френската певица Елен Сегара споделя „Толкова момиченца са писали на техните идоли – любими певци и певици, аз бях една от тях, закачвах плакатите на любимците си по стените на моята стая, използвах портативния си грамофон, за да слушам пак и пак популярните за момента шлагери и мечтаех. Мечтаех за срещи с певците, на които се възхищавах. На 6 години написах писмо до Жо, неговата нежност, скромност и всичко, което се излъчваше от него, вълнуваше детското ми сърце. Написах му, че имам желание да се запозная с него и да пея с него, по онова време аз дори не си представях пеенето като професия.“ Тази тайна мечта е разбита, когато 3 години по-късно връщайки се от детски лагер, Елен научава, че Жо е починал. На 20 август 1980 година инфаркт покосява Жо Дасен по време на ваканция в Таити, тогава бъдещата певица Елен Сегара е едва на 9 години.

joedassinmarseille

Объркан и труден е пътя към славата на певицата, тя расте във фермата на дядо си, семейството е пъстро, баща ѝ е с италиански корени, а майка ѝ е арменка. Разводът на родителите травмира малката Елен, която вече мечтае да стане певица. На 14 години напуска дома и училището и започва да работи в пиано барове на Френската Ривиера. „На 15 години започнах да живея от музиката, появявах се на различни никому неизвестни места, концертирах по малко къде ли не. Една вечер, когато бях на 17 някакъв мъж се приближи до мен и ми заговори за бъдещето. Той сподели с мен колко е развълнуван и ме насърчи да опитам късмета сив Париж. Този мъж се казваше Клод Льо Мел, авторът на най-успешните хитове на Жо. Дните минаваха, аз продължих да пея и реших да отида в столицата“ – пише Елен за новия си виртуален албум с любимия ѝ певец Жо Дасѐн.

Елен Сегара издава първия си сингъл през 1993г., но не постига очаквания успех. След прослушвания в различни студия певицата среща продуцента Орландо Джильоти, който е брат на Далида. Впечатлен от гласа на Елен той започва да работи с нея. През 1997г. певицата получава ролята на Есмералда в мюзикъла „Нотр-Дам де Пари“. По време на едно музикално предаване случайно среща зад кулисите Жюлиен – малкият син на Жо Дасен, с когото пътищата им постоянно се пресичат. Когато става на 30г., заминава да пее в Таити, където си спомня отново за онова детско писмо, което пише на Жо.

Après douze ans de carrière, Hélène Segara livre au public un album sur le thème du voyage. A découvrir sur scène mercredi, au Vinci, à Tours.

 През септември 2012 Джонатан и Жюлиен Дасен се свързват с Елен и ѝ предлагат един рискован проект. Те искат да запишат цял албум с виртуални дуети между нея и Жо, според тях тя е женското съответствие на баща им. Предизвикателството е много голямо, както и емоционалното натоварване – трябват ѝ 3 месеца, за да се реши на поканата от синовете на Жо Дасѐн да запише албума. Резултата е налице година по-късно след месеци упорит труд, за да се направи точния избор, да се открие верния тон, да се огледа във вселената на Жо и да я свърже с нейната, да пее в неговата тоналност, да съедини нейните думи до неговите, за да бъдат дуетите съвсем реални. След много екипна работа в студиото в чудесна и същевременно особена атмосфера Елен Сегара пее в дует с Жо Дасен – точно 36 години след нейното писмо и на възрастта, на която той ни напуска. „Този проект предизвика в мен много съмнения, страхове, радост и смях, но беше изпълнен с любов, живот и надежда и покрай него ние разбираме, че Жо Дасен ще остане вечен.“ – пише Елен Сегара.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

5 неща, които не знаете за Жизел Бюндхен

| от chronicle.bg |

Тя е една от най-известните моделки и красавица №1, когато говорим за приятелки и съпруги на звездите от NHL. Тя е Жизел Бюндхен.

36-годишната бразилка има до себе си куотърбека на Ню Инглънд Пейтриътс, които тази година направиха най-великия обрат на Супербуол 51.

Освен всичко, Наоми Кембъл и Клаудия Шифър описват бразилката със златни коси като единственият останал супермодел.

Бюндхен бе ангел на Victoria’s Secret между 2000 и 2007 г. Тя бе и сред основните лица, които защитаваха кандидатурите на Бразилия за световното първенство през 2014-а и за Олимпиадата през 2016-а.

Има обаче и много неща, които не знаем за нея. Например как е открита?

В галерията може да видите 5 малко известни факта за Жизел Бюндхен.