Електронно гласуване и доверието в изборите

| от |

Един както винаги обстоен анализ на Боян Юруков (http://yurukov.net)

Темата отново влезе в дневния ред с демонстрацията на една система за машинно гласуване. Разочарованието на любимата ни депутатка от БСП показва силно неразбиране на материята. Технологията на гласуване не е просто низ от ключови думи, които се вплитат в един изборен закон. Демонстрираната машина за гласуване е само една от многото разновидности.

Показаното от Scytl реално не променя начина, по който гласуваме – отиваме до секцията, даваме лична карта, пускаме бюлетина. Разликата е, че паралелно с хартиените бюлетини, гласовете се записват и в компютър. Това практически ще елиминира процеса на броене, съпътстващите грешки и много от възможностите за измама включващи участие на комисията. Този тип машинно гласуване надгражда стандартното гласуване като запазва физическата бюлетина. Това е изключително важно по две причини. Първата е доверието на гласоподавателя, който вижда с очите си как се отразява гласът му, взима отпечатаната бюлетина и я пуска сам в урната. Втората е повторната проверка. Ако има съмнения за измама, спиране на тока, срив в системата или проблем при преноса на данни, бюлетините могат да се преборят ръчно както до сега.

station-polling-ballot-washingtondc.si

Тези елементи липсват при изцяло машинното гласуване, където всеки глас се пази само електронно. Липсва физическа документация отразяваща гласа, което поражда съмнения у избирателите какво реално е записано. Разбира се, отварянето на програмния код решава донякъде този проблем, давайки възможност за критична оценка от страна на неправителствения сектор. В повечето случаи обаче това е невъзможно, защото машините и софтуерът се купуват от доставчици като Scytl. Те не биха предоставили кода си свободно. Създаването на собствено софтуерно решение от страна на държавата пък е повече от неразумно.

Аналогичен е проблемът с гласуването online. Софтуерът, който най-вероятно ще бъде използван, ще е собственост на частна компания. Навярно би могло да се даде достъп на одиторска компания да се рови за грешки в кода, но той няма да бъде пуснат свободно. Освен опазване на бизнес тайни, една от причините е сигурност – няма перфектен софтуер и пробивите са реална възможност. Интернет вотът обаче позволява бързо и лесно гласуване от разстояние. Надеждата при евентуалното му въвеждане е, че ще се спестят милиони от традиционните изборни секции, ще се гласува много повече заради улеснението и ще се намалят грешките при отчитането на резултата.

Защо още нямаме online гласуване е сложна тема. Преди година в личен разговор официално лице от Външно ми каза, че изборите в интернет ще повишат значително купуването на гласове. Това негово мнение се споделя от значителна част от администрацията. Истината е, че който може и иска да си продаде гласа, го прави и сега. Предвид какви стереотипи имаме за тези хора, надали поставянето на компютър вместо урна ще промени нещата. Пример са последните избори, където българите в чужбина можеха да се запишат електронно вместо както до сега с печатна декларация. Докато мнозинството от българи по света се възползваха от тази възможност, в Турция едва 3% се вписаха през интернет.

Най-важното, което трябва да разберем е, че доверието в избирателната система не може да се постигне с технологии. Независимо какво ще е електронното гласуване – машинно, през интернет или хибридна форма с хартиени бюлетини, избирателите винаги ще имат съмнения за подмяна. Голяма роля за това има политиците и медиите, които умишлено всяват страх като експлоатират липсата на информираност у сънародниците ни. Истината е, че и сегашната система на гласуване предпазва изключително добре от измами. Скандалите, на които ставаме свидетели, в повечето случаи са буря в чаша вода. Аналогични проблеми има и в Германия – подмяна на бюлетини, невъзможност за някои да гласуват и прочие. Разликата е, че не им се придава такава важност, защото ефектът върху крайния резултат е статистически незначим.

Това, в което технологиите наистина могат да помогнат, е улесняване на процеса на гласуване, намаляване на грешките в броенето и свиване на значителните иначе разходи. Не е ясно доколко машинното гласуване ще е улеснение за технически по-неграмотната част от населението. Online гласуването определено ще увеличи активността сред младите и хората на средна възраст. Електронното преброяване е доказателство за това. Най-съществена разлика обаче ще има при броенето на гласовете. Не се говори достатъчно за това, колко неподготвени са изборните комисии. Това е основната причина за масови грешки и нередности в процеса на гласуване. Отново аналогично на преброяването, електронното гласуване с подходяща технология ще намали както грешките, така и разходите.

Можем да говорим доста и за електронни сертификати в личните ни карти, възможността да подписваме гласа си, да проверяваме дали е преброен правилно запазвайки анонимността на вота. Тези неща обаче надали ще са скоро реалност в България. Няма да ги видим въобще, ако като общество останем разочаровани от технологиите. Насаждат се високи очакванията, че електронното гласуване повиши доверието в избирателната ни система. То решава редица проблеми в процедурите, но няма да донесе само по себе си повече прозрачност, отговорност и доверие у ЦИК, партиите и политиците. Всъщност дори прозрачността не е непременно инструмент за доверие, а често точно обратното – показва ни защо именно не трябва да им вярваме. Доверието се гради постепенно и промяна на изборния кодекс преди всеки вот е поредна стъпка назад.

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

Пол Верховен снима филм за монахиня лесбийка

| от chronicle.bg, по БТА |

Световноизвестният режисьор Пол Верховен снима в Париж лентата „Пресветата Дева“ за монахиня лесбийка, съобщава сайтът Лайф.

Порталът цитира информация на Саид бен Саид, президент на френската телевизионна копания SBS Productions, която реализира филмовия проект.

Бен Саид е френски продуцент от тунизийски произход, който основава споменатата компания през 2010 година. На страничката си в Туитър кинодеецът показа афиша на бъдещия филм, като уточни, че режисурата ще бъде поверена на Верховен, известен с със заглавия, като „Първичен инстинкт“ , „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и др.

Главната роля ще бъде поверена на белгийската актриса Виржини Ефира. Сюжетът се основава на книгата на американската писателка Джудит Браун „Аморални постъпки: животът на монахиня лесбийка в Италия в епохата на Ренесанса“

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.