Експерт: Западът си извади поуки от Крим

| от |

Какви биха могли да бъдат следващите действия на Кремъл по отношение на конфликта с Украйна? Има ли опасност от „открита“ война между два братски народа? Интервю на Дойче веле с германския политолог Андреас Умланд, който живее в Киев.

ДВ: Петро Порошенко каза, че Украйна води „Отечествена война“. Доколко уместно е това?

Андреас Умланд: Този термин е исторически обременен. Ако не греша, е използван за първи по в Руската империя по време на войната с Наполеон през 1812. Вероятно става дума за опит да се отвърне на руската риторика, в която се говори за „фашистка хунта“ и се прави връзка с Втората световна война. Порошенко може би иска да започне насрещен дискурс, който също да се опира на исторически понятия, но в друга посока.

ДВ: Порошенко говори за война, но формално събитията в Източна Украйна продължават да бъдат наричани от Киев „антитерористична операция“. Дали причината е вътрешна – украинска, или е натиск от страна на Запада?

А. Умланд: Трудно е да се даде еднозначен отговор. Мога само да предположа, че украинското ръководство не е заинтересовано от това официално да нарече случващото се „война“, за да не провокира още по-голяма интервенция на Русия.

ДВ: Порошенко каза и това, че „стъпките към мира не бива да се извършват за сметка на суверенитета на Украйна“. Какво е имал предвид, според Вас?

А. Умланд: В това се състои дилемата, пред която е изправено украинското ръководство. От една страна за реформирането на страната и привличането на чуждестранни инвестиции е нужен мир, т.е. прекратяване на бойните действия. От друга – Украйна не може да продължи да губи територии. Видяхме мирната реакция на Киев спрямо прикритото нахлуване в Крим. Това доведе до анексията. Макар че, доколкото знам, украинският военен контингент в Крим е бил даже по-голям от руския, т.е. Украйна е можела да окаже военна съпротива. Но Украйна не предприе тази стъпка и в резултат загуби територия. А „наказанието“ на Русия от страна на международната общност бе ограничено.

ДВ: А как оценявате предприетата от германската канцлерка Меркел визита в Киев?

А. Умланд: Визитата определено бе символична – в деня на 75-тата годишнина от подписването на пакта „Молотов – Рибентроп“. Вероятно става дума за знаков жест на Германия. Мисля, че основният конкретен резултат е обещаната финансова помощ за възстановяването на Донбас – 500 милиона евро.

ДВ: Какви са очакванията, които можем да отправим към предстоящата среща между Порошенко и Путин?

А. Умланд: Трудно е да се прогнозира, тъй като не знаем какво става зад кулисите на руското държавно управление. Първите последствия от санкциите на Запада срещу Русия вече се виждат – ръстът на руската икономика се забави. За момента е невъзможно да се предскаже доколко Русия е заинтересована от дългосрочното решение на украинския конфликт.

ДВ: Колко силно, според вас, е влиянието на Запада над позицията на Порошенко за срещата му в Минск?

А. Умланд: Мисля, че позицията на Запада има голямо значение най-малкото поради това, че Украйна вижда бъдещето си в интеграцията с Европа и Запада. Затова Порошенко ще клони към такова решение, което да устройва Запада. Но той не е в състояние да допусне и по-нататъшна формална или неформална загуба на територии.

ДВ: В навечерието на посещението на Меркел в Украйна имаше много опасения, че канцлерката би могла да принуди Порошенко да се съгласи на мир с неизгодни условия. Доколко оправдано бе това?

А. Умланд: Западът, разбира се, е заинтересован от прекратяването на огъня. но не мога да си представя, че това ще стане за сметка на териториалната цялост на Украйна. Мисля, че Западът си направи съответните изводи след Крим.

ДВ: А как оценявате това, което проруските сепаратисти направиха в неделя в Донецк – демонстрирането на разрушена украинска бойна техника и на пленени украински войници?

А. Умланд: Не знам как се възприема в Русия и в Донбас тази инсценировка на епизод от края на Втората световна война, познат от юли 1944 в Москва. Поставянето на знак за равенство между украинската армия и Вермахта и СС може да се окаже твърде директно. Мога да си представя, че много руснаци ще възприемат тази театрална сцена като оскърбление за паметта на жертвите от Великата отечествена война против нацистка Германия.

ДВ: Един от ръководителите на самопровъзгласилата си Донецка народна република намекна, че целта е да стигнат до Киев и да се разпишат на стените на Върховната рада. Колко насериозно трябва да възприемаме това?

А. Умланд: В Донбас наистина действа добре въоръжена, но относително малобройна група. Нейните действия са непредсказуеми – както се видя и от случая с малайзийския самолет. От нея могат да се очакват много странни изявления и действия, но те не бива да се надценяват – окончателните решения се взимат в Москва.

ДВ: Каква е Вашата прогноза за развитието на ситуацията в Украйна?

А. Умланд: Повтарям още веднъж – знаем твърде малко за това, което става по върховете на руските власти. Надявам се, че Путин ще потърси такъв изход, който да му позволи да запази лицето си пред света и, че всичко ще завърши с мир. Продължението на боевете би било изгодно за Путин с цел дестабилизацията на Украйна и възпирането на сближаването ѝ с Европа. Но от друга страна – засилването на руската намеса би донесло нови рискове както за Русия като цяло, така и за режима на Путин. Ако се стигне до открита война между руснаци и украинци, общественото мнение в Русия по отношение на това стълкновение между братски народи може да се промени.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Новото MINI Countryman с нестандартна арт премиера в България

| от chronicle.bg |

Новото поколение на MINI Countryman беше представено с нестандартна арт изложба във PhotoSynthesis Art Center, с което моделът отбеляза официалната си премиера в страната.

Второто поколение MINI Countryman е с нова конструкция, която предлага разточително интериорно пространство, благодарение на увеличените си пропорции и дава възможност за пет пълноценни места за седене. Автомобилът е пригоден за всякакви пътни условия, благодарение на интелигентната система за задвижване на всички колела ALL4, а моделът се предлага с ново поколение двигатели и трансмисии. Централният уред за пръв път е с тъчскрийн функция и с увеличени размери на екрана до 8.8-инча. По-късно през годината се очаква и Plug-in хибридната версия на модела – MINI Cooper S E Countryman ALL4.

mini

Развивайки глобалната комуникационна концепция „Добавете истории“, която е фокусирана върху изживяванията, MINI Countryman е в центъра на арт проекта в ролята на авантюрист, готов за приключения и нови споделени моменти с близки и приятели.

mini

Специално разработената среда в галерията поставя не само новото MINI в центъра на преживяванията, но и развива автентичен сторителинг в три отделни арт инсталации.

В първата част на изложбата, наречена „Пътищата на другите“, са представени вълнуващи разкази на екстремни приключенци, обичащи природата и добрите истории.

mini

Сред разказвачите на истории са Янина Танева, основателка на „Фабрика за идеи“, фотографът Виктор Троянов, планинарят Йордан Георгиев и други. „Рецепти за приключения“ е вторият арт проект, който отвежда посетителите в атмосферата на българските села чрез интересни рецепти. Инсталацията е вдъхновена от книгата „Вкусна география“ на издателство „Точица“ и реализирана от колектив ЧАРК. Третият елемент на нестандартната изложба с името „Планината зове“ пренася посетителите чрез lifestream връзка на ски писти от целия свят, подбрани и аранжирани от студио Phormatik Visual Lab.

P90249106_highRes_the-new-mini-country

В проекта взимат участие колектив ЧАРК и Phormatic Visual Lab, които разработват визуалното оформление, сценографията на изложбата е поверена на Ева Вентова, а за куратори са поканени студио Комплект. Изложбата е първата по рода си нестандартна автомобилна премиера в сътрудничество с творчески екипи от различни области.