Експерт: Западът си извади поуки от Крим

| от |

Какви биха могли да бъдат следващите действия на Кремъл по отношение на конфликта с Украйна? Има ли опасност от „открита“ война между два братски народа? Интервю на Дойче веле с германския политолог Андреас Умланд, който живее в Киев.

ДВ: Петро Порошенко каза, че Украйна води „Отечествена война“. Доколко уместно е това?

Андреас Умланд: Този термин е исторически обременен. Ако не греша, е използван за първи по в Руската империя по време на войната с Наполеон през 1812. Вероятно става дума за опит да се отвърне на руската риторика, в която се говори за „фашистка хунта“ и се прави връзка с Втората световна война. Порошенко може би иска да започне насрещен дискурс, който също да се опира на исторически понятия, но в друга посока.

ДВ: Порошенко говори за война, но формално събитията в Източна Украйна продължават да бъдат наричани от Киев „антитерористична операция“. Дали причината е вътрешна – украинска, или е натиск от страна на Запада?

А. Умланд: Трудно е да се даде еднозначен отговор. Мога само да предположа, че украинското ръководство не е заинтересовано от това официално да нарече случващото се „война“, за да не провокира още по-голяма интервенция на Русия.

ДВ: Порошенко каза и това, че „стъпките към мира не бива да се извършват за сметка на суверенитета на Украйна“. Какво е имал предвид, според Вас?

А. Умланд: В това се състои дилемата, пред която е изправено украинското ръководство. От една страна за реформирането на страната и привличането на чуждестранни инвестиции е нужен мир, т.е. прекратяване на бойните действия. От друга – Украйна не може да продължи да губи територии. Видяхме мирната реакция на Киев спрямо прикритото нахлуване в Крим. Това доведе до анексията. Макар че, доколкото знам, украинският военен контингент в Крим е бил даже по-голям от руския, т.е. Украйна е можела да окаже военна съпротива. Но Украйна не предприе тази стъпка и в резултат загуби територия. А „наказанието“ на Русия от страна на международната общност бе ограничено.

ДВ: А как оценявате предприетата от германската канцлерка Меркел визита в Киев?

А. Умланд: Визитата определено бе символична – в деня на 75-тата годишнина от подписването на пакта „Молотов – Рибентроп“. Вероятно става дума за знаков жест на Германия. Мисля, че основният конкретен резултат е обещаната финансова помощ за възстановяването на Донбас – 500 милиона евро.

ДВ: Какви са очакванията, които можем да отправим към предстоящата среща между Порошенко и Путин?

А. Умланд: Трудно е да се прогнозира, тъй като не знаем какво става зад кулисите на руското държавно управление. Първите последствия от санкциите на Запада срещу Русия вече се виждат – ръстът на руската икономика се забави. За момента е невъзможно да се предскаже доколко Русия е заинтересована от дългосрочното решение на украинския конфликт.

ДВ: Колко силно, според вас, е влиянието на Запада над позицията на Порошенко за срещата му в Минск?

А. Умланд: Мисля, че позицията на Запада има голямо значение най-малкото поради това, че Украйна вижда бъдещето си в интеграцията с Европа и Запада. Затова Порошенко ще клони към такова решение, което да устройва Запада. Но той не е в състояние да допусне и по-нататъшна формална или неформална загуба на територии.

ДВ: В навечерието на посещението на Меркел в Украйна имаше много опасения, че канцлерката би могла да принуди Порошенко да се съгласи на мир с неизгодни условия. Доколко оправдано бе това?

А. Умланд: Западът, разбира се, е заинтересован от прекратяването на огъня. но не мога да си представя, че това ще стане за сметка на териториалната цялост на Украйна. Мисля, че Западът си направи съответните изводи след Крим.

ДВ: А как оценявате това, което проруските сепаратисти направиха в неделя в Донецк – демонстрирането на разрушена украинска бойна техника и на пленени украински войници?

А. Умланд: Не знам как се възприема в Русия и в Донбас тази инсценировка на епизод от края на Втората световна война, познат от юли 1944 в Москва. Поставянето на знак за равенство между украинската армия и Вермахта и СС може да се окаже твърде директно. Мога да си представя, че много руснаци ще възприемат тази театрална сцена като оскърбление за паметта на жертвите от Великата отечествена война против нацистка Германия.

ДВ: Един от ръководителите на самопровъзгласилата си Донецка народна република намекна, че целта е да стигнат до Киев и да се разпишат на стените на Върховната рада. Колко насериозно трябва да възприемаме това?

А. Умланд: В Донбас наистина действа добре въоръжена, но относително малобройна група. Нейните действия са непредсказуеми – както се видя и от случая с малайзийския самолет. От нея могат да се очакват много странни изявления и действия, но те не бива да се надценяват – окончателните решения се взимат в Москва.

ДВ: Каква е Вашата прогноза за развитието на ситуацията в Украйна?

А. Умланд: Повтарям още веднъж – знаем твърде малко за това, което става по върховете на руските власти. Надявам се, че Путин ще потърси такъв изход, който да му позволи да запази лицето си пред света и, че всичко ще завърши с мир. Продължението на боевете би било изгодно за Путин с цел дестабилизацията на Украйна и възпирането на сближаването ѝ с Европа. Но от друга страна – засилването на руската намеса би донесло нови рискове както за Русия като цяло, така и за режима на Путин. Ако се стигне до открита война между руснаци и украинци, общественото мнение в Русия по отношение на това стълкновение между братски народи може да се промени.

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Рецепта за магическо греяно вино

| от Росица Гърджелийска |

Краят на годината наближава, а в студеното време има една напитка, която може и да те сгрее, и да те отпусне – греяното вино. То може да се приготвя по различни начини, но  задължителните му съставки включват освен, разбира се, виното, още черен пипер, карамфил и мед.

Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Роси е създала тази рецепта, докато работи в един пъб в Англия, където на посетителите толкова им харесва, че прекарва цели дни в кухнята, забърквайки тази отвара от чудни аромати и коледно настроение. Ето какво ви трябва за нея:

Нужни продукти:

1 бутилка вино
50 мл бренди
2 ч.ч. силен черен чай
2 ч.ч. портокалов сок
2 портокала
2 ябълки
боровинки
2 канелени пръчки
6 карамфила
няколко резенчета джинджифил
3 дафинови листа
1/3 ч.л. индийско орехче
5 зърна черен пипер
5 с.л. мед
ванилия

Начин на приготвяне:

В тенджера сипете чая и го загрейте заедно с меда за 5 мин. Дръжте котлона на слаб огън през цялото време, не позволявайте на течността да загрее, но и не го изключвайте.

Добавете плодовете, портокаловия сок и подправките и оставете да се грее 15 минути.

Добавете виното и брендито и го оставете на котлона за още 10 мин.

Опитайте виното и при нужда добавете още мед. Греяното вино трябва да е леко сладко.

И не забравяйте – за греяно вино няма неподходящо време.

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Добри дуети

| от |

Кои са най-важните съставки на един добър филм? Добрата история, хубавата режисура, магията на монтажа, вярната музика във верния момент, актьорският състав и… добрата химия.

Независимо дали филмът, който ще гледате е в жанра на романтиката, комедията, трагедията, пък дори и трилъра, химията между основните персонажи е изключително важна. Хиляди филми са се проваляли с гръм и трясък именно в това дребно, за някои дори незначително, но адски трудоемко занимание.

Да намериш двама души, които да си пасват перфектно на екран, си остава майсторство. Малко хора го владеят, но пък тези които успяват, знаят как да работят със своите актьори, за да накарат момичетата да подсмърчат, а лелките да въздишат.

Ние сме избрали няколко дръзки, готини, качествени, нестандартни и вдигащи адреналина дуета от големия екран, които бихме гледали пак и пак. В галерията горе.