Експерт: Западът си извади поуки от Крим

| от |

Какви биха могли да бъдат следващите действия на Кремъл по отношение на конфликта с Украйна? Има ли опасност от „открита“ война между два братски народа? Интервю на Дойче веле с германския политолог Андреас Умланд, който живее в Киев.

ДВ: Петро Порошенко каза, че Украйна води „Отечествена война“. Доколко уместно е това?

Андреас Умланд: Този термин е исторически обременен. Ако не греша, е използван за първи по в Руската империя по време на войната с Наполеон през 1812. Вероятно става дума за опит да се отвърне на руската риторика, в която се говори за „фашистка хунта“ и се прави връзка с Втората световна война. Порошенко може би иска да започне насрещен дискурс, който също да се опира на исторически понятия, но в друга посока.

ДВ: Порошенко говори за война, но формално събитията в Източна Украйна продължават да бъдат наричани от Киев „антитерористична операция“. Дали причината е вътрешна – украинска, или е натиск от страна на Запада?

А. Умланд: Трудно е да се даде еднозначен отговор. Мога само да предположа, че украинското ръководство не е заинтересовано от това официално да нарече случващото се „война“, за да не провокира още по-голяма интервенция на Русия.

ДВ: Порошенко каза и това, че „стъпките към мира не бива да се извършват за сметка на суверенитета на Украйна“. Какво е имал предвид, според Вас?

А. Умланд: В това се състои дилемата, пред която е изправено украинското ръководство. От една страна за реформирането на страната и привличането на чуждестранни инвестиции е нужен мир, т.е. прекратяване на бойните действия. От друга – Украйна не може да продължи да губи територии. Видяхме мирната реакция на Киев спрямо прикритото нахлуване в Крим. Това доведе до анексията. Макар че, доколкото знам, украинският военен контингент в Крим е бил даже по-голям от руския, т.е. Украйна е можела да окаже военна съпротива. Но Украйна не предприе тази стъпка и в резултат загуби територия. А „наказанието“ на Русия от страна на международната общност бе ограничено.

ДВ: А как оценявате предприетата от германската канцлерка Меркел визита в Киев?

А. Умланд: Визитата определено бе символична – в деня на 75-тата годишнина от подписването на пакта „Молотов – Рибентроп“. Вероятно става дума за знаков жест на Германия. Мисля, че основният конкретен резултат е обещаната финансова помощ за възстановяването на Донбас – 500 милиона евро.

ДВ: Какви са очакванията, които можем да отправим към предстоящата среща между Порошенко и Путин?

А. Умланд: Трудно е да се прогнозира, тъй като не знаем какво става зад кулисите на руското държавно управление. Първите последствия от санкциите на Запада срещу Русия вече се виждат – ръстът на руската икономика се забави. За момента е невъзможно да се предскаже доколко Русия е заинтересована от дългосрочното решение на украинския конфликт.

ДВ: Колко силно, според вас, е влиянието на Запада над позицията на Порошенко за срещата му в Минск?

А. Умланд: Мисля, че позицията на Запада има голямо значение най-малкото поради това, че Украйна вижда бъдещето си в интеграцията с Европа и Запада. Затова Порошенко ще клони към такова решение, което да устройва Запада. Но той не е в състояние да допусне и по-нататъшна формална или неформална загуба на територии.

ДВ: В навечерието на посещението на Меркел в Украйна имаше много опасения, че канцлерката би могла да принуди Порошенко да се съгласи на мир с неизгодни условия. Доколко оправдано бе това?

А. Умланд: Западът, разбира се, е заинтересован от прекратяването на огъня. но не мога да си представя, че това ще стане за сметка на териториалната цялост на Украйна. Мисля, че Западът си направи съответните изводи след Крим.

ДВ: А как оценявате това, което проруските сепаратисти направиха в неделя в Донецк – демонстрирането на разрушена украинска бойна техника и на пленени украински войници?

А. Умланд: Не знам как се възприема в Русия и в Донбас тази инсценировка на епизод от края на Втората световна война, познат от юли 1944 в Москва. Поставянето на знак за равенство между украинската армия и Вермахта и СС може да се окаже твърде директно. Мога да си представя, че много руснаци ще възприемат тази театрална сцена като оскърбление за паметта на жертвите от Великата отечествена война против нацистка Германия.

ДВ: Един от ръководителите на самопровъзгласилата си Донецка народна република намекна, че целта е да стигнат до Киев и да се разпишат на стените на Върховната рада. Колко насериозно трябва да възприемаме това?

А. Умланд: В Донбас наистина действа добре въоръжена, но относително малобройна група. Нейните действия са непредсказуеми – както се видя и от случая с малайзийския самолет. От нея могат да се очакват много странни изявления и действия, но те не бива да се надценяват – окончателните решения се взимат в Москва.

ДВ: Каква е Вашата прогноза за развитието на ситуацията в Украйна?

А. Умланд: Повтарям още веднъж – знаем твърде малко за това, което става по върховете на руските власти. Надявам се, че Путин ще потърси такъв изход, който да му позволи да запази лицето си пред света и, че всичко ще завърши с мир. Продължението на боевете би било изгодно за Путин с цел дестабилизацията на Украйна и възпирането на сближаването ѝ с Европа. Но от друга страна – засилването на руската намеса би донесло нови рискове както за Русия като цяло, така и за режима на Путин. Ако се стигне до открита война между руснаци и украинци, общественото мнение в Русия по отношение на това стълкновение между братски народи може да се промени.

 
 

Виктория Бекъм може да съди Spice girls

| от chronicle.bg |

След юридическия огън между Анджелина Джоли и Брад Пит, нова може би още по-изненадваща и бурна съдебна война се появи в шоубизнеса.

Виктория Бекъм изпрати агресивни заплашителни писма на колегите си от Spice girls Мелани Браун, Мелани Чизхолм, Ема Бънтън и Гери Хорнър. В тях съпругата на английския футболист Дейвид Бекъм предупреждава за война, ако певиците изпълняват песни, за които тя има авторски права.

Три от дамите – Гери Хорнър, Ема Бънтън и Мелани Браун, планираха турне по повод 20 години от създаването на групата. Турнето трябваше да се казва GEM (от англ. – скъпоценен камък), което е абревиатура от първите букви на момичетата.

Гери първа се отказа, за да се фокусира върху множащото й се семейство. През октомври миналата година тя съобщи, че очаква детенце. Така остави Ема и Мелани сами да се оправят с правния въпрос.

„Това е невероятно тъжен начин нещата да приключат, особено след всичко, което групата е преживяла заедно“, каза източник близък на Spice girls. „Момичетата са потресени.“

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.