Еклерчета, версия 2.0

| от |

Днес Дарин Стойков (http://fkusno.com/) ни представя един страхотен десерт.

DSC_1515

Винаги може по-добре, винаги :) Не сте ли съгласни :) Сигурно сте. И еклерите могат да станат по-лесно и по-бързо и съм на път да ви го докажа. Преди време публикувах рецептата на Гордън Рамзи за профитероли.

Не ме разбирайте погрешно – много уважавам работата на Гордън и приносът му за кулинарията, като лошото момче в телевизионни формати е незаменим, но … понякога рецептите му са малко излишно сложни едни такива, ако не улучиш един точно даден момент, може и да не ти се получат нещата. Рудолф ван Веен има доста по-лежерен стил, чак някои могат да го оприличат на леко „джаста-праста“. Но пък е забавно да видиш как дори и на него понякога мъфините му бухват накриво, кремчето му става на леки бучки и така нататък.

Загледах се онзи ден в неговите еклерчета и ми се видяха доста прости като технология, лесно се помнят пропорциите на съставките и реших да ги сравня с предишните, които съм правил.

Необходимите продукти за еклерчетата

  1. 100 милилитра вода
  2. 100 милилитра прясно мляко
  3. 100 грама масло
  4. 100 грама брашно
  5. 4 яйца (приблизително 200 грама тегло)

Лесно се помнят – всичко е по 100, само яйцата са двойно. Рецептата търпи и увеличаване на грамажите, аз лично го пробвах с 125-250 защото ми беше най-лесно да бухна цяло пакетче масло, а яйцата увеличих с едно. Получава се, така че – смело напред.

Сложете на котлона водата, млякото и маслото и си пригответе брашното някъде на една ръка разстояние. Като се разтопи маслото в сместа, сипете брашното и разбъркайте добре докато се получи лепкаво тесто. Добре е да постои малко на топло в тенджерката, за да се поизпече. Отнемете от котлона и изчакайте да се охлади. Добавете яйцата едно по едно, като разбърквате добре. Накрая ще имате много добро парено тесто за еклери. Шприцовайте както си искате и сложете във фурната на 180 градуса за 20 минути. Съвет – не отваряйте фурната преди 21-вата минута, защото рискувате да спаднат и да не се получат добре бухнали еклерчета.

Необходимите продукти за крема:

  1. 250 милилитра прясно мляко
  2. 2 жълтъка
  3. 4 супени лъжици захар
  4. 1 супена лъжица брашно
  5. ванилия
  6. 200 милилитра сметана, разбита с две лъжици захар
  7. желатин

Сложете млякото и ванилията (най-добре една шушулка) да се загреят на котлона и през това време разбийте на пяна жълтъците със захарта. Накрая добавете към разбитите жълтъци и лъжицата брашно. Отнемете млякото от котлона, сипете една лъжица при яйцата и разбъркайте добре, за да се темперира. Добавете втора и трета лъжица, отново разбъркайте. Накрая изсипете всичкото мляко при жълтъците, разбъркайте и върнете обратно в тенджерката. Върнете на котлона и загрейте докато се сгъсти. Оставете настрани да се охлади, като покриете с фолио, за да не се образува коричка върху крема.

След като крема изстине, смесете го с разбитата със захар сметана. Накиснете 1 пакетче желатин в 150 милилитра вода за около 10 минути, след това загрейте на водна баня докато се разтвори желатина. Охладете и добавете към крема. Оставете го за около час в хладилника да стегне добре.

През това време еклерчетата ще са се охладили достатъчно. Ако ги правите на дълги форми – разрежете през средата с остър нож и напълнете с крем. Ако ползвате шприц – шприцовайте крем вътре в еклерчетата.

Оттук нататък да работи фантазията ви – ако искате ги залейте с карамел или с разтопен шоколад, може само да ги поръсите с пудра захар или да ги оставите така. Всякак са хубави :)

Наздраве! Времето за приготвяне е приблизително час и половина (охлаждането и печенето са включени)

 
 

Когато снимките ти попаднат в ръцете на Photoshop-шегаджия

| от chronicle.bg |

Вече сме ви разказвали за Photoshop-факира Джеймс Фридман. Това е онзи забавен човек, който приема молбите на хората буквално и им връща снимки с позиция и чувство за хумор. Е, те рядко отговарят на желанията на потребителите, но това няма значение. Социалните мрежи са луди по Фридман.

За това говори и фактът, че има 873 хил. последователи в Twitter, с които редовно комуникира. В снимки.

Предлагаме ви поредна порция Photoshop-хумор.

 

 

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Toyota вече има над 10 милиона продажби на хибридни автомобили

| от chronicle.bg |

Автомобилният гигант Toyota официално съобщи, че към 31 януари е продала над 10 милиона хибридни автомобила.

„Когато представихме Prius, никой нямаше представа какво е това хибрид”, каза Такеши Учимада, председател на Съвета на директорите на Toyota.

„Тези, които го караха, бяха наричани гийкове и как ли не още. Днес, благодарение онези, които дадоха шанс на Prius, хибридните автомобили имат все по-нарастваща популярност, яхнали са вълната на успеха и вървят към установяването им като стандартна технология.”

Припомняме, че Toyota Prius е първата масово произвеждана хибридна електрическа кола, която се появи през 1997 година. Хибридът вече е на цели 20 години.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.