ЕК оцени готовността на осем страни от ЕС да се присъединят към еврозоната, зелена светлина за Литва

| от |

Днес Европейската комисия публикува своя Доклад за конвергенцията за 2014 г., в който се оценява готовността на осем държави от ЕС да се присъединят към единната валута. Напредъкът на тези държави по пътя към приемане на еврото е неравномерен, но Литва вече е изпълнила всички критерии за конвергенция.

Eurozone

Поради това Комисията предлага Съветът на министрите на ЕС да вземе решение, че Литва може да приеме еврото от 1 януари 2015 г. Съветът ще вземе окончателно решение през втората половина на юли, след като държавните и правителствените ръководители на ЕС обсъдят въпроса на заседанието на Европейския съвет на 26 и 27 юни и след като Европейският парламент излезе със становище.

Оли Рен, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по икономическите и паричните въпроси и еврото, заяви: „Готовността на Литва да приеме еврото отразява дългогодишната ѝ подкрепа за разумни фискални политики и икономически реформи. Тези реформи, подпомогнати от присъединяването на Литва към ЕС преди десет години, доведоха до рязко увеличаване на благосъстоянието на литовците: БВП на глава от населението в страната е нараснал от 35% от средното за ЕС-28 през 1995 г. до прогнозирани 78% през 2015 г.“

Той добави: „Икономическият и паричен съюз запазва привлекателността си. Еврозоната днес разполага с по-ефективна координация на икономическата политика, със здрава финансова защита от сътресения, а от тази година — и с банков съюз. Литва се ангажира да участва в тези механизми и в допълнителното им укрепване. Благодарение на усилията през последните пет години, еврозоната е далеч по-добре оборудвана за плаване в бурно море, отколкото в началото на кризата“.

Никоя от останалите седем държави с така наречена „дерогация“1 (България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция) понастоящем не изпълнява всички критерии за приемане на еврото. Поради това положението им ще бъде оценено отново след две години.

Изпълнение на критериите за конвергенция от осемте държави

Инфлация

Средната инфлация в Литва през 12-те месеца до април 2014 г. бе 0,6%, доста под референтната стойност от 1,7% за същия месец, и вероятно ще остане под тази стойност през следващия период. Анализът на фундаменталните фактори и фактът, че страната спазва референтната стойност със значителен марж, дават основание за положителна оценка на изпълнението на критерия за ценова стабилност.

Другите страни, които изпълняват този критерий, са България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша и Швеция. Румъния не изпълнява този критерий.

Публични финанси — равнища на дълг и дефицит

По отношение на Литва няма действащо решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит (по член 126, параграф 6, от Договора). В Литва съотношението на дефицита по консолидирания държавен бюджет към БВП спадна от 5,5% през 2011 г. на 2,1% през 2013 г. и според пролетната икономическа прогноза на Комисията от 2014 г. ще остане 2,1% и през 2014 г. Консолидираният държавен дълг бе в размер на 39,4% от БВП в края на 2013 г., доста под референтната стойност в Договора от Маастрихт.

Другите страни, които изпълняват този критерий, са България, Унгария, Румъния и Швеция. Чешката република също ще изпълни критерия, ако Съветът реши да отмени процедурата при прекомерен дефицит, както предложи Комисията. Две държави (Полша и Хърватия) все още са обект на процедура при прекомерен дефицит и следователно не изпълняват този критерий.

Стабилност на валутния курс

Във валутен механизъм II (ERM II) обменните курсове на държавите от ЕС извън еврозоната са фиксирани спрямо еврото и могат да варират само в определени граници (стандартният диапазон на колебание е ±15% от централния курс). Литва участва в ERM II от 28 юни 2004 г.

През двегодишния референтен период литовският литас не е бил обект на напрежение и не се е отклонявал от централния курс по ERM II.

Никоя друга държава в момента не изпълнява този критерий, тъй като никоя друга държава не участва във валутен механизъм II.

Дългосрочни лихвени проценти

Средният дългосрочен лихвен процент в Литва през годината до април 2014 г. е 3,6%, което е доста под референтната стойност от 6,2%. От 2010 г. спредовете спрямо дългосрочните облигации в еврозоната са достигнали много ниски равнища, което е признак за стабилното доверие в Литва от страна на пазара.

Всички останали страни също изпълняват този критерий.

Качествени критерии

Бяха разгледани и други фактори като динамиката на платежния баланс и интеграционните процеси на трудовия, стоковия и финансовия пазар. През последните години външният баланс на Литва претърпя значителна консолидация благодарение също на подобрената конкурентоспособност на страната на външните пазари. Икономиката на Литва е добре интегрирана в икономиката на ЕС в резултат на създадените връзки в областта на търговията и пазара на труда. Тя също така привлича значителни преки чуждестранни инвестиции. Благодарение главно на големия дял чуждестранна собственост в банковата система националният финансов сектор е с висока степен на интегрираност във финансовата система на ЕС.

Не на последно място, законодателството на Литва в областта на паричната политика е напълно съвместимо със законодателството на ЕС.

Сред другите държави членки само законодателството на Хърватия е също така напълно съвместимо със законодателството на ЕС.

Оценката на Комисията се допълва от доклада за конвергенцията на Европейската централна банка (ЕЦБ), който също се публикува днес.

Контекст

По време на кризата Литва успешно извървя трудния път към макроикономическа консолидация и се върна към период на икономически растеж след дълбоката рецесия през 2009 г.

Всички държави от ЕС с изключение на Обединеното кралство и Дания са поели ангажимент по Договора да приемат еврото, след като изпълнят необходимите условия. Единната валута вече се използва в осемнадесет държави. Осем държави все още остават извън еврозоната (т.нар. „държави членки с дерогация“).

Съгласно Договора за ЕС на всеки две години или по искане на държава от ЕС, която иска да се присъедини към еврозоната, Комисията и ЕЦБ проучват дали държавите членки отговарят на необходимите условия за приемане на единната валута.

За да бъде прието еврото е необходимо да бъдат изпълнени четири икономически критерия за стабилност, отнасящи се до състоянието на държавния бюджет, ценовата стабилност, стабилността на обменния курс и конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти. Националното законодателство в областта на паричната политика също трябва да е в съответствие с Договора за ЕС.

В Договора се предвижда при оценяването да бъдат взети предвид допълнителни фактори (платежен баланс, пазарна интеграция) като показатели, че интегрирането на държавата членка в еврозоната ще протече гладко, както и за добиване на по-общ поглед върху устойчивостта на конвергенцията.

Докладът за конвергенцията за 2014 г. се придружава от работен документ на службите на Комисията с по-подробен анализ на изпълнението на условията.

Оценката на осемте държави членки може да бъде разгледана в доклада за конвергенция за 2014 г., достъпен онлайн на адрес:

http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/european_economy/2014/ee4_en.htm

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.