ЕК нареди на България да анулира част от сделките по замяна на горски имоти

| от |

Европейската комисия нарежда на България да възстанови несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, предоставена в полза на някои страни по сделки за замяна на горски имоти, съобщиха от Представителството на Европейската комисия в България.

Сега България трябва да възстанови несъвместимата държавна помощ, предоставена на предприятията, участвали в замяната на горски имоти, или да анулира въпросните замени. В това отношение комисията отбелязва, че въпреки че общият брой на сделките за замяна през разглеждания период е бил значителен — общо 132 сделки — броят на отделните случаи, при които е необходимо възстановяване на помощта, се очаква да бъде много по-малък. На практика физическите лица, които не извършват стопанска дейност, свързана със заменените горски имоти, не попадат в обхвата на правилата на ЕС за държавна помощ, тъй като те не се считат за предприятия съгласно правото на ЕС. Следователно от тях няма да се изисква да възстановят получените предимства. Освен това, ако предимството, получено от дадено предприятие, не е надвишило еквивалента на 200 000 евро в рамките на три години (и ако са спазени другите изисквания на регламента de minimis), това не се счита за държавна помощ съгласно законодателството на ЕС и също не подлежи на възстановяване.

Вследствие на проведено задълбочено разследване Европейската комисия е стигнала до заключението, че българското законодателство, което е позволило замяната на собственост върху частно притежавани горски имоти с държавни, е несъвместимо с правилата на ЕС за държавната помощ. Законът, който е бил в сила към момента на присъединяването на България към ЕС през януари 2007 г. до януари 2009 г., е предоставил селективно предимство на предприятията, които са се възползвали от тези сделки за замяна на горски имоти, и е довел до нарушаване на конкуренцията в рамките на единния пазар. Следователно сега България трябва да си възстанови несъвместимата държавна помощ от предприятията, които са я получили, или да отмени съответните замени.

Въз основа на две жалби, получени от комисията, през юни 2011 г. тя започна задълбочено разследване на сделките за замяна на горски имоти в България и на последващата промяна на предназначението на заменените горски земи в някои случаи. Разследването на комисията се съсредоточи върху периода от 1 януари 2007 г., когато България се присъедини към ЕС, до 27 януари 2009 г., когато замените бяха преустановени от българските органи.

Съгласно спорното законодателство частните собственици на горски поземлени имоти са имали право да ги заменят с гори, които са държавна собственост. За целите на замяната стойността на горските частни и държавни поземлени имоти е била определяна чрез административен метод, установен в българското законодателство. Комисията не е получила уведомление за схемата с цел получаване на предварително одобрение, което се изисква съгласно правилата в договора.

Комисията установи, че административните цени, използвани при сделките за замяна, не са били актуализирани редовно и не са отчитали в достатъчна степен пазарните аспекти. Затова в повечето случаи те са били относително различни от пазарните цени на подобни горски имоти. В резултат на това частните участници в тези сделки за замяна са получили конкурентно предимство. Такава помощ е несъвместима с правилата на ЕС. По-специално, Комисията не откри доказателства за това, че помощта е била ограничена до необходимия минимум за постигането на определена цел на политиката.

В своето разследване Комисията също така проучи промяната на предназначението от българските органи на заменените горски имоти в земя за строителство в редица случаи. Комисията обаче стигна до заключението, че макар промяната в предназначението на заменените горски имоти да може да увеличи тяхната стойност, това увеличение не е било финансирано от държавни ресурси и следователно не представлява държавна помощ по смисъла на правилата на ЕС.

По отношение на българското законодателство, което позволява замените на горски имоти на административно определени цени, Комисията оспори използването на административни цени, които не са достатъчно близки до пазарните цени при подобни сделки. Следователно приетото днес решение не поставя под въпрос използването на административни цени от органите на държавите членки само по себе си, а само липсата на редовни актуализации и коефициентите, използвани за административното определяне на цените в конкретния случай на замени на горски имоти в България.

Член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че държавите членки трябва да уведомяват Комисията предварително за държавна помощ, за да получат разрешение. Ако все пак държавите членки предоставят държавна помощ в нарушение на това задължение, Комисията може впоследствие да разгледа съвместимостта на мерките с правилата на ЕС за държавна помощ по своя собствена инициатива или в отговор на получени жалби. Ако тогава Комисията установи, че помощта е била несъвместима с правилата на ЕС и е предизвикала ненужно нарушаване на конкуренцията на единния пазар, съответната държава членка трябва да възстанови тази помощ от предприятията бенефициери. Съответните суми трябва да бъдат върнати в бюджета на държавата членка.

Комисията не налага глоби на държавите членки в процедурите за държавни помощи. Само Съдът на ЕС може да наложи глоба на държава членка, когато тя е нарушила законодателството на ЕС, като не е изпълнила предходно нареждане за възстановяване на несъвместима помощ. /БГНЕС

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация