Едва ли Путин иска да върне българите под властта на Москва

| от | |

Пат Бюканън / The American Conservative

Сепаратизмът и национализмът са в подем. Централизацията и глобализацията са минало. Ражда се нов свят

putin-pressa14_6566

Сега след като Владимир Путин осъществи безкръвната анексия на Крим и намекна, че неговата армия може да премине границата, за да защити руснаците в Източна Украйна, във Вашингтон настъпи оживление, обсъждайки въпроса за изпращането на войски в Източна Европа. Но ако ние не сме си загубили акъла, няма да започнем война с Русия заради земи, които нито един президент никога не е смятал за важни за Америка.

В действителност, ако Путин присъедини Източна и Южна Украйна чак до Одеса, той просто ще възстанови руската власт над територия, която е принадлежала на Русия, откакто първият президент на САЩ Джордж Вашингтон положи клетва, та чак до заклеването през 1989 г. на Джордж Буш старши (или до разпада на СССР – бел.ред.).

Това не е довод в полза на това да игнорираме действията на Русия. Но това е довод да анализираме кое е важно, а кое не е, кое представлява заплаха за нас, а кое не и коя е реалната сдържаща сила, пречеща за възраждането на съветската империя. Преди да изпратим своите войски в Европа, както това направи преди 65 години Хари Труман /1945-1953/, нека си зададем един въпрос: наистина ли американската армия, която никога не е преминавала Елба и не е воювала с Червената Армия, е унищожила съветската империя и разрушила Съветския Съюз? Не. Народите на Източна Европа и СССР бяха освободени благодарение на волята си и решимостта да бъдат свободни, самостоятелно да решават своята съдба, а също така да създадат или възстановят своята държава, изхождайки от историята, езика, културата и етническата си принадлежност. Национализмът разруши империята. А Михаил Горбачов пусна тези страни на свобода, защото Русия не желаеше да запази империята си със силата на принуждението и самата Русия искаше да бъде част от свободния свят.

Не е изключено, че Путин няма нищо против да върне руснаците в Украйна и Беларус обратно в състава на Великорусия. Но едва ли има някой, който да вярва, че той иска да върне под властта на Москва румънците, българите, поляците, унгарците, чехите или словаците? Путин разбира, че неговият собствен рейтинг, достигащ почти 80%, е пряко свързан с мнението за него като националист, който е готов да се противопостави на американците и техните претенции за архитекти на новия световен ред. И най-големият съюзник на Америка в този свят след Студената война е национализмът, а не НАТО, пълен с хрантутници. Именно национализмът даде свобода на угнетените страни, разцепи Съветския Съюз, раздели на две Чехословакия и на седем страни Югославия. Национализмът накара чеченците да направят опит да се отделят от Москва, абхазците и южните осетинци да излязат от състава на Грузия, а жителите на Крим да кажат довиждане на Киев. И тъй като именно национализмът раздели на части съветската империя и СССР, той също така ще попречи за нейното възраждане. Ако Путин започне интервенция и присъедини цяла Украйна, а не само Крим и Изтока, където руснаците са мнозинство, неговата страна ще се сблъска със същата съпротива в окупираната Западна Украйна, каквато днес наблюдаваме в Дагестан, Ингушетия и Чечня. И Путин разбира това.

Но ако Източна Украйна заяви на изборите през май своето намерение да се отдели и присъедини към Русия или да стане самостоятелна държава, защо ние автоматично трябва да се обявим срещу това? Та нали ние самите сме горди наследници на борците за независимост от 1776. Ако срамежливо наблюдаваме стремежа на Шотландия да се отдели от Англия, Каталуния от Испания, Венеция от Италия и Фландрия от Белгия, защо отделянето на Донбас от Украйна трябва да бъде проблем за нас, особено ако всичко това става по демократичен път.

Национализмът е естествен враг на империите и изглежда, че днес той навсякъде е в подем. Утвърждаването на китайския национализъм /Пекин претендира за острови, които Япония е окупирала преди повече от сто години/ предизвика възраждането на японския национализъм, който спеше зимен сън от края на Втората световна война. Засилването на национализма в Япония доведе до подем на антияпонския национализъм в Южна Корея. Най-големият враг на Китай днес е азиатският национализъм. Индия с негодувание говори, че Китай държи територии, отнети по време на войната отпреди половин век, а също така увеличава своето военно присъствие в Индийския океан.

Териториалните претенции на Китай в Южнокитайско море доведоха до възраждането на антикитайски настроения във Виетнам и на Филипините. В Западен Китай уйгурите прибягват до насилие и дори терор, опитвайки се да отделят Синцзян-Уйгурския автономен район от КНР и се надяват, че ще успеят да го превърнат в независим Източен Туркестан. Национализмът на кюрдите, които бяха съюзници на Америка по време на „Буря в пустинята“, днес заплашва единството на Турция, Сирия, Ирак и Иран.

По време на майските избори за Европарламент навярно ще усилят своите позиции Партията на независимостта във Великобритания, Националният фронт на Марин Льо Пен във Франция, Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия и други националистически партии, които в последно време се укрепват в цяла Европа. Можем да кажем, че те като ехо повтарят Путин. Ако той не желае Украйна да влезе в ЕС, то те желаят техните страни да излязат от ЕС.

Сепаратизмът и национализмът са в подем. Централизацията и глобализацията са минало. Ражда се нов свят. Едва ли това е приятна новина за транснационалните елити, борещи се с климатичните промени и глобалното икономическо неравенство. Но е трудно да разберем каква заплаха се крие във всичко това за истинските интереси на американския народ. /БГНЕС

–––––-

Патрик Бюканън (роден 1939) е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата „Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?“ Статията му е публикувана в „The American Conservative“

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

И…номинираните за „Оскар“ са…

| от chronicle.bg |

През февруари наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 89-и път в историята. Номинациите бяха обявени с лайфстрийминг през Youtube.

Черил Бун Исаакс, президент на Американската филмова академия за кино изкуство, заедно с Бри Ларсън, Дженифър Хъдсън, оператора Еманюел Любецки, Джейсън Райтман и Кен Уатанабе, представиха номинациите тази година.

Обикновено предшественик на номинациите за „Оскар“ са Златните глобуси, които се раздават по-рано през годината. Ако вярваме на резултата от тях, то със сигурност тази година статуетките ще оберат членовете на екипа на „Ла Ла Ленд“.

Церемонията по награждаването ще се състои в Лос Анджелис на 28 февруари, а водещ ще бъде Джими Кимъл.

Вижте номинираните в различните категории:

Най-добър филм:

618x346

Най-добър актьор:

618x346

Най-добра актриса:

618x346

Най-добър поддържащ актьор:

618x346

Най-добра поддържаща актриса:

kym

Най-добър документален филм:

618x345

Най-добър документален късометражен филм:

618x346

Най-добър игрален късометражен филм:

618x346

Най-добър сценарий:

618x346

Най-добри визуални ефекти:

618x346

Най-добър монтаж на звуковите ефекти:

618x345

Най-добър звуков микс:

618x346

Най-добри костюми:

618x346

За най-добра анимация:

618x346

За най-добра късометражна анимация:

618x346