Едва ли Путин иска да върне българите под властта на Москва

| от | |

Пат Бюканън / The American Conservative

Сепаратизмът и национализмът са в подем. Централизацията и глобализацията са минало. Ражда се нов свят

putin-pressa14_6566

Сега след като Владимир Путин осъществи безкръвната анексия на Крим и намекна, че неговата армия може да премине границата, за да защити руснаците в Източна Украйна, във Вашингтон настъпи оживление, обсъждайки въпроса за изпращането на войски в Източна Европа. Но ако ние не сме си загубили акъла, няма да започнем война с Русия заради земи, които нито един президент никога не е смятал за важни за Америка.

В действителност, ако Путин присъедини Източна и Южна Украйна чак до Одеса, той просто ще възстанови руската власт над територия, която е принадлежала на Русия, откакто първият президент на САЩ Джордж Вашингтон положи клетва, та чак до заклеването през 1989 г. на Джордж Буш старши (или до разпада на СССР – бел.ред.).

Това не е довод в полза на това да игнорираме действията на Русия. Но това е довод да анализираме кое е важно, а кое не е, кое представлява заплаха за нас, а кое не и коя е реалната сдържаща сила, пречеща за възраждането на съветската империя. Преди да изпратим своите войски в Европа, както това направи преди 65 години Хари Труман /1945-1953/, нека си зададем един въпрос: наистина ли американската армия, която никога не е преминавала Елба и не е воювала с Червената Армия, е унищожила съветската империя и разрушила Съветския Съюз? Не. Народите на Източна Европа и СССР бяха освободени благодарение на волята си и решимостта да бъдат свободни, самостоятелно да решават своята съдба, а също така да създадат или възстановят своята държава, изхождайки от историята, езика, културата и етническата си принадлежност. Национализмът разруши империята. А Михаил Горбачов пусна тези страни на свобода, защото Русия не желаеше да запази империята си със силата на принуждението и самата Русия искаше да бъде част от свободния свят.

Не е изключено, че Путин няма нищо против да върне руснаците в Украйна и Беларус обратно в състава на Великорусия. Но едва ли има някой, който да вярва, че той иска да върне под властта на Москва румънците, българите, поляците, унгарците, чехите или словаците? Путин разбира, че неговият собствен рейтинг, достигащ почти 80%, е пряко свързан с мнението за него като националист, който е готов да се противопостави на американците и техните претенции за архитекти на новия световен ред. И най-големият съюзник на Америка в този свят след Студената война е национализмът, а не НАТО, пълен с хрантутници. Именно национализмът даде свобода на угнетените страни, разцепи Съветския Съюз, раздели на две Чехословакия и на седем страни Югославия. Национализмът накара чеченците да направят опит да се отделят от Москва, абхазците и южните осетинци да излязат от състава на Грузия, а жителите на Крим да кажат довиждане на Киев. И тъй като именно национализмът раздели на части съветската империя и СССР, той също така ще попречи за нейното възраждане. Ако Путин започне интервенция и присъедини цяла Украйна, а не само Крим и Изтока, където руснаците са мнозинство, неговата страна ще се сблъска със същата съпротива в окупираната Западна Украйна, каквато днес наблюдаваме в Дагестан, Ингушетия и Чечня. И Путин разбира това.

Но ако Източна Украйна заяви на изборите през май своето намерение да се отдели и присъедини към Русия или да стане самостоятелна държава, защо ние автоматично трябва да се обявим срещу това? Та нали ние самите сме горди наследници на борците за независимост от 1776. Ако срамежливо наблюдаваме стремежа на Шотландия да се отдели от Англия, Каталуния от Испания, Венеция от Италия и Фландрия от Белгия, защо отделянето на Донбас от Украйна трябва да бъде проблем за нас, особено ако всичко това става по демократичен път.

Национализмът е естествен враг на империите и изглежда, че днес той навсякъде е в подем. Утвърждаването на китайския национализъм /Пекин претендира за острови, които Япония е окупирала преди повече от сто години/ предизвика възраждането на японския национализъм, който спеше зимен сън от края на Втората световна война. Засилването на национализма в Япония доведе до подем на антияпонския национализъм в Южна Корея. Най-големият враг на Китай днес е азиатският национализъм. Индия с негодувание говори, че Китай държи територии, отнети по време на войната отпреди половин век, а също така увеличава своето военно присъствие в Индийския океан.

Териториалните претенции на Китай в Южнокитайско море доведоха до възраждането на антикитайски настроения във Виетнам и на Филипините. В Западен Китай уйгурите прибягват до насилие и дори терор, опитвайки се да отделят Синцзян-Уйгурския автономен район от КНР и се надяват, че ще успеят да го превърнат в независим Източен Туркестан. Национализмът на кюрдите, които бяха съюзници на Америка по време на „Буря в пустинята“, днес заплашва единството на Турция, Сирия, Ирак и Иран.

По време на майските избори за Европарламент навярно ще усилят своите позиции Партията на независимостта във Великобритания, Националният фронт на Марин Льо Пен във Франция, Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия и други националистически партии, които в последно време се укрепват в цяла Европа. Можем да кажем, че те като ехо повтарят Путин. Ако той не желае Украйна да влезе в ЕС, то те желаят техните страни да излязат от ЕС.

Сепаратизмът и национализмът са в подем. Централизацията и глобализацията са минало. Ражда се нов свят. Едва ли това е приятна новина за транснационалните елити, борещи се с климатичните промени и глобалното икономическо неравенство. Но е трудно да разберем каква заплаха се крие във всичко това за истинските интереси на американския народ. /БГНЕС

–––––-

Патрик Бюканън (роден 1939) е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата „Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?“ Статията му е публикувана в „The American Conservative“

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.

 
 

Джиджи Хадид стана модел на годината

| от chronicle.bg |

Джиджи Хадид бе коронясана като международен модел на годината, а „Александър Маккуин“ бе обявен за най-добър британски моден лейбъл на церемонията за Британските модни награди за 2016 г.

Топ дизайнери, модели и знаменитости не се уплашиха от студеното време в Лондон и минаха по червения килим пред „Ройъл Албърт хол“ за церемонията.

21-годишната Джиджи Хадид победи в надпревара с по-малката си сестра Бела, Кендъл Дженър, Адуа Абоа и Линейзи Монтеро за топ отличието за модел.

„Александър Маккуин“ спечели съревнованието за най-добър британски лейбъл, а „Гучи“ получи наградите за лидер в международния бизнес и за международен дизайнер на аксесоари.

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.