Едномесечни протести в Хонконг

| от |

Месец след началото на масовите демонстрации в Хонконг продемократичното движение се опитва да запази динамиката си. Тези, които все още окупират улиците обаче, казват, че лицето на бившата британска колония се е променило за винаги.

На 28 септември мобилизацията за истински преки всеобщи избори в китайския административен район получи силен импулс. По улиците на града излязоха десетки хиляди демонстранти, въоръжени с чадъри, за да се пазят от сълзотворния газ, изстрелван от полицията. Четири седмици по-късно броят на демонстрантите е значително по-нисък. Въпреки това най-непримиримите демонстранти продължават да окупират три квартала в Хонконг.

Малко наблюдатели очакват Пекин да отговори на исканията. Въпреки че китайските власти приеха лидерът на Хонконг през 2017 година да бъде избран чрез всеобщи избори, те възнамеряват да запазят контрол върху изборния процес и върху кандидатите, които ще се явят на изборите.

Местното правителство очевидно избра да остави движението само да загуби силата си. Мнозина от 7-те милиона жители на Хонконг, който изживява най-тежката си криза от връщането си към Китай през 1997 година, са уморени да се борят с огромните задръствания и претоварения градски транспорт. Търговците се оплакват от главоломното понижаване на оборотите в града, в който наемите са едни от най-високите в целия свят.

Утопия в Хонконг

Лидерите на движението са под натиск и се питат каква е най-добрата тактика, която могат да възприемат. Според Джошуа Уонг – един от лидерите на студентите, има само едно сигурно нещо – да бият отбой не решение. „Окупаторите” ще удържат”, казва той в „Адмиралти” – основното място в близост до сградата на местното правителство, което беше превзето от демонстрантите. „Ако няма конкретен резултат, демонстрантите ще спят през цялата нощ в палатките си”, казва той.

Демонстрантите са горди с палатковите си лагери, където боклуците се събират разделно, студентите учат на специално предназначени за това места, а хиляди хора се събират през уикенда, за да аплодират речите.

„Това е хонконгска утопия”, казва 31-годишният Джими Леун, който свири на китара пред палатката на свой приятел. Много демонстранти се възхищават на изкуството по улиците, което разцъфва в центъра на този международен финансов капитализъм, познат преди всичко с усета си към бизнеса.

„Тук можеш да разговаряш за политика дори с непознати,”, казва Уинг Мак – демонстрант в Манкок, който се намира в континенталната част от Хонконг. Все пак не всичко е идеално в новия Хонконг, признава Джими Леун. След 30 нощи, прекарани на 9-лентовото шосе, той е уморен. Няма търпение да види как правителството и демонстрантите ще постигнат споразумение. „Не е никак забавно. Обаче трябва да сме постоянни, за да получим справедливост”, казва той.

Миналата седмица правителството подаде маслинова клонка на демонстрантите, но това не предизвика особен ентусиазъм. То предложи да изготви за Пекин доклад за събитията и да създаде съвместна комисия за политическите реформи след 2017 г.

Разширяване на кампанията на гражданско неподчинение?

Демонстрантите се оплакват, че лидерите на движението нямат стратегия и изглеждат разделени относно следващите стъпки. В неделя те трябваше да гласуват и да изберат между компромиса и конфронтацията, но вотът беше отменен в последната минута. „Всичко това, всички тези разговори са безсмислени, ако няма стабилни предложения”, казва Уинг Мак.

Някои говорят за разширяване на кампанията на гражданско неподчинение, например с неплащане на данъците и бавно движение по улиците. Съоснователят на продемократичното движение „Окупирай центъра” Бени Тай предлага организирането на референдум за демократичните реформи в Хонконг.

Днес демонстрантите отбелязват едномесечните протести с 87 секунди мълчание – за всеки от изстрелите със сълзотворен газ на 28 септември. Според писателя Нури Виташи демонстрантите ще вдъхнат нов живот на продемократичната кампания. „Всички знаят, че не им предлагат истинска демокрация. Това е по-скоро „избирайте марионетката”, казва той. „Преди месец продемократичното движение беше почти издъхнало. Сега обаче е съживено, има нови лица”./АФП, Фокус

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.