Едномесечни протести в Хонконг

| от |

Месец след началото на масовите демонстрации в Хонконг продемократичното движение се опитва да запази динамиката си. Тези, които все още окупират улиците обаче, казват, че лицето на бившата британска колония се е променило за винаги.

На 28 септември мобилизацията за истински преки всеобщи избори в китайския административен район получи силен импулс. По улиците на града излязоха десетки хиляди демонстранти, въоръжени с чадъри, за да се пазят от сълзотворния газ, изстрелван от полицията. Четири седмици по-късно броят на демонстрантите е значително по-нисък. Въпреки това най-непримиримите демонстранти продължават да окупират три квартала в Хонконг.

Малко наблюдатели очакват Пекин да отговори на исканията. Въпреки че китайските власти приеха лидерът на Хонконг през 2017 година да бъде избран чрез всеобщи избори, те възнамеряват да запазят контрол върху изборния процес и върху кандидатите, които ще се явят на изборите.

Местното правителство очевидно избра да остави движението само да загуби силата си. Мнозина от 7-те милиона жители на Хонконг, който изживява най-тежката си криза от връщането си към Китай през 1997 година, са уморени да се борят с огромните задръствания и претоварения градски транспорт. Търговците се оплакват от главоломното понижаване на оборотите в града, в който наемите са едни от най-високите в целия свят.

Утопия в Хонконг

Лидерите на движението са под натиск и се питат каква е най-добрата тактика, която могат да възприемат. Според Джошуа Уонг – един от лидерите на студентите, има само едно сигурно нещо – да бият отбой не решение. „Окупаторите” ще удържат”, казва той в „Адмиралти” – основното място в близост до сградата на местното правителство, което беше превзето от демонстрантите. „Ако няма конкретен резултат, демонстрантите ще спят през цялата нощ в палатките си”, казва той.

Демонстрантите са горди с палатковите си лагери, където боклуците се събират разделно, студентите учат на специално предназначени за това места, а хиляди хора се събират през уикенда, за да аплодират речите.

„Това е хонконгска утопия”, казва 31-годишният Джими Леун, който свири на китара пред палатката на свой приятел. Много демонстранти се възхищават на изкуството по улиците, което разцъфва в центъра на този международен финансов капитализъм, познат преди всичко с усета си към бизнеса.

„Тук можеш да разговаряш за политика дори с непознати,”, казва Уинг Мак – демонстрант в Манкок, който се намира в континенталната част от Хонконг. Все пак не всичко е идеално в новия Хонконг, признава Джими Леун. След 30 нощи, прекарани на 9-лентовото шосе, той е уморен. Няма търпение да види как правителството и демонстрантите ще постигнат споразумение. „Не е никак забавно. Обаче трябва да сме постоянни, за да получим справедливост”, казва той.

Миналата седмица правителството подаде маслинова клонка на демонстрантите, но това не предизвика особен ентусиазъм. То предложи да изготви за Пекин доклад за събитията и да създаде съвместна комисия за политическите реформи след 2017 г.

Разширяване на кампанията на гражданско неподчинение?

Демонстрантите се оплакват, че лидерите на движението нямат стратегия и изглеждат разделени относно следващите стъпки. В неделя те трябваше да гласуват и да изберат между компромиса и конфронтацията, но вотът беше отменен в последната минута. „Всичко това, всички тези разговори са безсмислени, ако няма стабилни предложения”, казва Уинг Мак.

Някои говорят за разширяване на кампанията на гражданско неподчинение, например с неплащане на данъците и бавно движение по улиците. Съоснователят на продемократичното движение „Окупирай центъра” Бени Тай предлага организирането на референдум за демократичните реформи в Хонконг.

Днес демонстрантите отбелязват едномесечните протести с 87 секунди мълчание – за всеки от изстрелите със сълзотворен газ на 28 септември. Според писателя Нури Виташи демонстрантите ще вдъхнат нов живот на продемократичната кампания. „Всички знаят, че не им предлагат истинска демокрация. Това е по-скоро „избирайте марионетката”, казва той. „Преди месец продемократичното движение беше почти издъхнало. Сега обаче е съживено, има нови лица”./АФП, Фокус

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Кейт Ъптън на корицата на „Sports Illustrated“

| от chronicle.bg |

Броевете с бански на списание „Sports Illustrated“ са легендарни.

Тази година от корицата ни гледа Кейт Ъптън. За нея обаче една корица е малко, затова списанието прави цели три, който може да видите в галерията ни. Темата на броя е „многообразието на човешкото тяло и възраст“.

Други известни личности в броя са тенис легендата Серена Уилямс

 

A post shared by Serena Williams (@serenawilliams) на

 

Ашли Греъм  

A post shared by A S H L E Y G R A H A M (@theashleygraham) на

 

Кристи Бринкли

A post shared by Christie Brinkley (@christiebrinkley) на

 

Хънтър Макгрейди  

A post shared by Hunter McGrady (@huntermcgrady) на

 
 

„Space X“ подновява мисиите до МКС

| от chronicle.bg, по БТА |

Частната компания „Спейс екс“ е в готовност да поднови мисиите си до МКС чрез възвръщаемия си космически кораб „Дракон“, който трябва да бъде изстрелян в събота с ракетата-носител „Фалкон 9″, съобщават Асошиейтед прес и Франс прес.

„Фалкон“ осъществи успешен старт на 14 февруари, като изведе в орбита десет малки спътника, след като миналия септември ракета от същия вид се взриви преди да бъде изстреляна.

„Дракон“ ще стартира от историческата площадка 39А от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Товарният кораб ще пренесе до МКС над 2,2 тона товари и оборудване, като стартът е предвиден за 15:01 часа по Гринуич. Капсулата ще достигне до орбиталната станция в понеделник. При отлагане на изстрелването, нов опит може да бъде направен в неделя сутринта. Метеорологичната прогноза предвижда 70 процента благоприятни условия за полет в събота, когато е предвиден стартът

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.