Едно пътуване с чужди очи

| от | |

Как стигнахме до този разказ на Жени Колева от 2010 няма да издадем дори при двудневен разпит, но много ни хареса. Сигурни сме, че и вас ще заплени.

db
Тя седи в самолета към Берлин. Първото ѝ пътуване към Германия, първото ѝ пътуване със самолет. Но няма пеперуди в стомаха. Не е сама. Момчето е там, както и майка му.  Запознаха се само преди три дни. Той се казва И. Нуждае се от операция в Германия, защото е сляп.

Тя взе решението за това пътуване спонтанно. Една позната я попита дали е съгласна да бъде преводачка, а Тя не се нуждаеше от време, за да обмисли – знаеше, че трябва да го направи.

Сега ѝ се иска да е поне малко развълнувана, но в сърцето ѝ има страх. От нея зависят двама човека, като единият не вижда. Тя е само на 18.

За щастие има само една задача – успешно да стигнат от летище Тегел до Централната гара в Берлин и да се качат в правилния влак….

Самолетът излита. След няколко минути вижда София, след още няколко са над Дунав. Небето е толкова широко, а облаците – толкова красиви. Не вижда вече земя, нито гори. Само безкрайното небе.

Полетът минава приятно и без проблеми. Дори съжалява, че не е усетила поне мъничка турбуленция. Кацането също ѝ харесва, но тогава страхът я завладява отново. Изобщо не е трудно. Тя трябва просто да намери такси и да каже “Hauptbahnhof”. Но трепери.

Майката придружава И. и той се усмихва. Той е в Германия – страната, в която могат да му дадат шанс. Тази усмивка ѝ дава сила и се взема в ръце. Всичко е наред.

Вече са на Централната гара в Берлин. Никога не е виждала нещо подобно. Влакове буквално летят над главите им, под краката им, покрай тях. Страшничко е, но страхът го няма. От нея зависят двама човека и то в чужда страна, но тя вече е сигурна, че всичко ще е наред.

Купува билите и чакат влака на правилния перон. Ще пътуват около 4 часа до Щралзунд. Момчето и майка му изглеждат спокойни. Майката му разказва всичко, което вижда. Описва хората, влаковете, дори кучето, което лежи близо до тях.

А тя слуша хората около себе си. Няма и следа от страха. Спокойна е, дори щастлива. Слуша хората около себе си и разбира какво си говорят. Пет години учи немски в езиковата. Пет години бе мечтала за Германия и сега беше там.

Влакът идва. Един мъж им помага за куфарите. И новото пътуване започва. Този път с DB. Майката отново описва – тихо и бързо. И. изглежда така, сякаш и сам вижда всичко. За него това е не просто път към зрението, за него също е приключение.

“Влакът е бял, с червено и зелено. И е много чист – не като нашите в България”, говори майката.

Все още са в Берлин и тя решава да вземе участие в разговора. Описва големите сгради и малките, красиви къщички след това. Извън Берлин картините се сменят бързо. Полята са зелени, а юнското слънце грее весело.

Тя описва и това, тъй като И. познава цветовете, както и лъчите на слънцето. Слепотата му е медицинска грешка. До петата си година е можел да вижда с едното си око. Слабо, но е виждал. До първата операция в България и до новата лекарска грешка. Сега той не вижда нищо, но познава цветовете, както и лъчите.

Тя става все по-въодушевена. Разказва за цветята покрай релсите, за джуджетата в градините на хората, за ветрогенераторите. Тя търси, вижда всяка малка подробност, за да може по-добре да му опише. А усмивката му я кара да говори все повече.

Различията с България са особено интересни. Целият този ред ѝ прави голямо впечатление. На него също. Щастлива е, че нейните очи могат да са и негови.

Заедно наблюдават с интерес и хората във влака. Възрастната жена срещу нея има красиви, младежки очи. “И младежки глас”, добавя той.

Вече са близо до края на континента. Скоро ще са на остров Рюген.
След прекачване в Щралзунд пътуват към Берген на Рюген – тяхната цел за днес. На гарата ги чакат. Домакинята им – М., живее от 30 години в Германия. Ще им помогне в болницата, но това е чак утре. Сега е време за почивка. И. обаче не е изморен. Той иска да види всичко, не само гарата, влаковете и полята. Иска да наблюдава живота на хората от острова… през нейните очи. М. ги води в близкото село.

Той знае, че по уличките няма асфалт, но пък са равни и чисти – усеща го. Скоро знае, че покривите са от слама. “Но са по-добри от другите”, обяснява М. “И по-красиви”, допълва Тя.

И. и тя имат игра. Той слуша гласовете на хората, които минават покрай тях и казва колко са възрастни. И винаги познава.
Той разбира, че германците не го приемат за различен, за увреден, дори децата не го зяпат. И се усмихва, и е спокоен.

И не, те не са влюбени. Но виждат през едни и същи очи…

На следващия ден са готови за ново приключение. Ще пътуват към Грайфсвалд, където е болницата – една от най-добрите болници за увреждания на зрителния апарат. Имат час за преглед.

А това е последната им спирка… засега…

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

10 реклами със звезди, преди да станат известни

| от chronicle.bg |

Свикнали сме да гледаме на холивудските звезди като на свръчовеци, които се подвизават само по големите екрани и червения килим, но дори някои от най-големите актьори и актриси са започнали кариерите си по не толкова бляскав начин.

Вижте някои реклами с участието на знаменитости. Преди да станат такива.

Бен Афлек в реклама на Burger King

Брад Пит рекламира Pringles

Дженифър Лорънс за MTV Super sweet 16

Обожаваме Стенли Тучи в „Дяволът носи прада“, но след като го видяхме в тази реклама на Levi`s, ни стана още по-симпатичен

Леонардо Ди Каприо пък рекламира дъвки през 80-те

А Наоми Уотс…тампони

Не сме и предполагали, че Илайджа Ууд толкова обича сирене

Кристен Стюарт пък участва в реклама на Porsche

Рекламата на Pop Tarts с Джозеф Гордън-Левит представя по друг начин това, което сме искали, гледайки го на кино – а именно да ни направи закуска

Деми Мур няма нужда от диетична кола, но я рекламира

 
 

Gipsy King: Кралският S-Class от Vilner

| от chronicle.bg |

Това, което виждате на снимките, е един от най-новите проекти на Art Studio Vilner. Автомобилът е топ изпълнението на Mercedes-Benz S-Class, като изключим S 65 AMG и Maybach, който реално е позициониран, като отделен модел.

Клиентът е избрал мощният 585 к.с. S-Class, с топ оборудване, но каталогът с опции на Mercedes-Benz така и не е успял да отговори напълно на желанията му за интериор, дори в секциите с AMG и Designo предложения. Това насочва ’The King’ – ще го наречем така, защото ни помоли да запазим името му в тайна -, към Art Studio Vilner.

мерцедес, кола

Фина черна кожа и алкантара, ромбоидно-квадратен десен, изразен чрез бели, контрастни шевове. Vilner изпълняват дори стелките от кожа с квадратна графика, като същият десен е повторен и от двете страници на таблото с алкантарата, които през повечето време остават скрити от затворените предни врати. Пресичащите се бели шевове вървят през централните области на седалките, отстрани на централния тунел, както и по тавана на автомобила. Кората на капака на багажника също е получила фино отношение, алкантара и бели шевове в квадратни графики.

мерцедес, кола

Секции от алкантара и фина кожа „Напа“ правят волана едновременно приятен за окото и на допир. Алкантара покрива гърба на вътрешното огледало, гърбовете на подглавниците и всички оригинално оставени голи пластмасови елементи в интериора. Тя присъства и на тавана, както покрива дори отварящото се „яйце“, което помещава бутоните за набиране на телефонни номера.

мерцедес, кола

2015 Mercedes-Benz S 63 AMG, 5461 куб. см, V8, 585 к.с., 900 Нм, 7 ст. автоматична, задно задвижване, 2045 кг.

 
 

Дарете близките си за Коледа с орангутан

| от chronicle.bg, по theorangutanproject.eu |

Често подаръците за Коледа са силно ненужни. Сега обаче това може рязко да се промени. Орангутаните няма да събират прах по рафтовете в секцията.

Интернет сайт предлага да осиновите орангутанче вместо да купувате на близките си подарък за Коледа. Това става с дарение, а след като то е направено, можете да пратите по имейл сертификата до „жертвата“ на подаръка ви или да го изпратите до себе си, да го принтиранет и да го подарите лично.

Даренията са в размер на 20 и 35 евро. За 20 евро вие ще уредите на животинката един месец свежа и питателна храна от плодове и зеленчуци. За 35 евро осигурявате същото плюс пъзел, който орангутанчето трябва да реши, за да получи храната. Пъзелите развиват мозъка на животните и правят ежедневието им в приюта по-приятно.