Една звезда в безпътица

| от |

Носителят на наградата за най-добра мъжка роля от Берлинале 2013 – босненецът Назиф Мужич – обитава в момента в бежански приют край Берлин, разказва Дойче веле. Казва, че няма бъдеще в родината си, но това съвсем не е цялата история.

„Краката и ръцете ми се разтрепериха, когато чух, че получавам „Сребърната мечка“. И сега като си спомня този миг, ме побиват тръпки“, казва Назиф Мужич. Преди година филмът на режисьора Данис Танович „Епизод от живота на събирача на желязо“ спечели две награди на Берлинале – за най-добър филм и за главна мъжка роля. В този филм Назиф Мужич играе себе си: събирач на старо желязо, който търси помощ за болната си жена. А нямат нито здравни осигуровки, нито пари, с които да платят на лекарите. На финала драматичната одисея се увенчава с хепиенд – с взета назаем здравноосигурителна карта двамата роми успяват да се доберат до лекар, който помага на жената.

Обявяването на наградите на Берлинале 2013 произведе поредната сензация и донесе световна слава на Мужич. „Тук живее най-добрият артист на Босна и Херцеговина!“, написаха съселяните му гордо на плаката, с който го посрещнаха при завръщането му.

Обратно в Берлин

Всичко това става преди година. Сега Назиф отново е в Берлин, където заедно със съпругата Сенада и трите им деца живеят в стая в приюта Гатоу край Берлин. От „Сребърната мечка“ е останал само приятният спомен – грижите на семейството сега са съвсем други: Назиф Мужич е подал молба за политическо убежище и се надява, че ще може да остане в Германия с близките си. Още повече, че има подкрепата на генералния директор на Берлинале Дитер Кослик.

Изгледите за успех обаче са минимални – молбата на Назиф за убежище е отхвърлена, тъй като в Босна няма политическо преследване. „А бедността не е основание за одобряване на искането“, се казва в заключението на комисията. Респективно – Назиф и семейството му трябва да се върнат обратно в Босна.

Разочарованите съселяни

Това обаче не е толкова просто. Дори в Полице – родното село на Назиф – съседите и роднините му са разочаровани от бившия герой. „Някой му е дал лош съвет. Той си имаше тук добра работа, а и винаги получаваше свободен ден за някое интервю или телевизионно предаване. Назиф все се надяваше на нова роля, но той не е актьор“ казва брат му Хашим. Той смята, че Назиф е имал добри шансове, но не ги е използвал.

В началото на 2013 година Назиф бил назначен в басейна в град Тузла, но работил само месец и напуснал. После в средата на юни постъпил в общинската служба за чистота в съседния град Лукавац, но натрупал повече отсътствия, отколкото работни дни. А след кинофестивала в Сараево през октомври въобще не стъпил повече на работа.

„Назиф замина с жена си и децата си за Германия и ни изостави. Тук той беше един вид ромски президент и трябваше да се застъпва за нас, за подобряването на живота ни. Но той мисли само за себе си“, казва съседът му Исмет Бабич.

Животът продължава

„Животът в родното ми село е труден, дори да имаш работа“, констатира Назиф. Той съзнава, че хората са се опитали да му помогнат, но е очаквал повече – разчитал, че след получаването на наградата ще заживее по-добре. Но реалността се оказала съвсем различна.

Назиф Мужич не може да разбере, че за кинофестивала в Берлин е бил само един „хит“, и то пределно краткотраен. „Напишете, моля, че ако някой ми даде нова роля, ще дам още повече от себе си. Мога да покажа още повече емоции“, уверява актьорът-непрофесионалист. Но е малко вероятно да получи втори шанс – както във филмовия бранш, така и в родното си село.

 

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.