Една важна българо-германска годишнина

| от |

Преди 135 години между България и Германия се установяват дипломатически отношения. По този повод потърсихме мнението на трима събеседници, които от десетилетия са ангажирани с българо-германските отношения, разказва Дойче веле.

SONY DSC

Гернот Ерлер, депутат в Бундестага и председател на Германо-българския форум, изтъква, че от гледна точка на Германия две неща са на този етап особено важни за двустранните отношения: „Доверието в регионалната политика за стабилиризане, водена от София, и надеждата, че скоро ще се прояви вътрешнополитическа воля за действие, която най-накрая да задвижи дълго отлаганите реформи, особено в съдебната система и по отношение на борбата срещу корупцията и организираната престъпност“.

Дългогодишният германски посланик в София Валтер Левалтер също припомня, че членството на България в ЕС налага определени стандарти във вътрешната политика. „За да бъдем добри съседи в рамките на ЕС, трябва взаимно да се поддържаме. Това изгражда доверие“, казва дипломатът.

Възходи и падения

Гернот Ерлер посочва, че още от времето на Бисмарк двустранните отношения са изживявали както възходи, така и падения – с фази на взаимно разбирателство и периоди на отчуждение. В сферата на науката, образованието и културата обаче Германия и България открай време си сътрудничат последователно и успешно, казва Ерлер.

За историческите амплитуди в двустранните отношения говори и Валтер Левалтер: „През втората половина на XIX век, когато в борбата за свобода и независимост България намери своята форма на държавно управление, тя същевременно попадна в зоната на пресичащите се интереси на европейските сили. Нашите двустранни отношения тогава също бяха функция на създалото се напрежение. Германци и българи имаха много причини да изпитват братска близост едни към други, но тази близост имаше и своите сенчести страни, които особено драматично се проявиха във времето на националсоциализма“.

„Свързват ни общи ценности и цели“

Левалтер припомня и за отпечатъка, който сложи Студената война върху двустранните отношения. „Но след падането на Желязната завеса и най-вече след приема на България в ЕС, днес германци и българи могат невъзпрепятствано да изпитват братски чувства и да поддържат жив спомена за 135-те години двустранни отношения“, казва дипломатът. На същото мнение е и посланикът на България в Берлин Ради Найденов:

„България и Германия имат днес отлични отношения не само в двустранен план, но и като партньори в Европейския съюз и НАТО. Свързват ни общи ценности и цели, общи политики и перспективи за развитие. Днес ни свързва дори онова, което ни е разделяло в отделни периоди от миналото“, казва Ради Найденов.

Същевременно обаче между България и Германия все още има нерешени въпроси: България очаква германско „да“ за влизането в Шенген, германците са обезпокоени от притока на български и румънски мигранти, а напреженията около електроразпределителните дружества в България тревожат потенциалните външни инвеститори. Тези проблеми обаче не бива да се надценяват, смята Ради Найденов:

„Възможно е да има разлики във виждането и подхода при решаването на определени въпроси, но така е във всяка демократична страна. Тези различия, представяни понякога от политици и медии в популистки контекст, може и да създават краткотрайни ефекти върху обществените настроения, но в средносрочна и дългосрочна перспектива те са без значение. А въпросът за включването в Шенген и еврозоната е актуален, тъй като е важен елемент на европейската интеграция. Аз лично съм оптимист за присъединяването на България към тези структури.“

България в контекста на украинския конфликт

България и Германия са субекти и на европейската външна политика. Според Гернот Ерлер, който в момента заема много важната позиция на координатор на германското правителство за Русия, Средна Азия и страните от Източното партньорство, сегашните проблеми около Украйна са предизвикателство за всички еврочленки, в това число и за България: „Заедно трябва да стабилизраме Украйна, да покажем, че стоим рамо до рамо с източните държави-членки на ЕС и да склоним Русия към политически диалог. България, която в момента е почти изцяло зависима от енергийните ресурси на Русия, може да изиграе водеща роля в един бъдещ южен енергиен коридор. Страната би получила одобрение и подкрепа, ако реши да застане зад идеята за повече енергийна ефективност и употреба на възобновяеми енергийни източници“, казва Ерлер.

Ради Найденов вярва, че всеки демократично мислещ човек е солидарен с украинците, които се стремят към демокрация, правова държава и гарантирани човешки права в една суверенна модернизираща се страна: „Аз лично се надявам събитията в Украйна да катализират процеса на засилване на единството в Европейския съюз“, казва посланикът.

И Валтер Левалтер е на мнение, че напрежението около Украйна допълнително укрепва убеждението в предимствата на европейската интеграция: „Времената, в които границите на Европа се чертаеха и изместваха, ни научиха, че границите не бива да са толкова важни, че тяхното постепенно премахване ще помогне на хората да се разделят със старото мислене“.

 

 
 

Здрав сън за по-добър сексуален живот

| от chronicle.bg |

Оказва се, че здравият сън е разковничето за по-добър сексуален живот при жените на средна възраст, сочи проучване, цитирано от британския „Индипендънт“. 

Учените са анализирали информация за 93 668 жени на възраст между 50 и 79 години. Те открили, че дамите, които спят по по-малко от седем-осем часа на нощ, са по-недоволни от сексуалния си живот в сравнение с тези, които спят по-дълго.

Изглежда, че недоспиването намалява вероятността жената да се чувства удовлетворена от преживяванията си в леглото.

Въпреки това никой не може да каже със сигурност защо недостигът на сън е свързан с неудовлетворение от секса.

Според д-р Джулиана Клинг това може да се дължи на следното: липсата на сън често води до трудност с концентрацията и други усложнения. Същевременно сексът до голяма степен зависи от мозъка и ако не сме способни да се фокусираме, резултатите от изследването намират своето обяснение.

Оказва се, че добрият сън има положителен ефект и за младите жени – колкото по-добре се наспиват, толкова по-силно сексуално желание изпитват на следващия ден.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.