Една трагична фигура начело на Русия

| от |

Путин е трагична фигура, защото иска да реставрира тъкмо онова, което срина бившия СССР, пише Дойче веле. Самият той е русофоб, защото смята руснаците за незрели хора, които имат нужда от твърда ръка, твърди журналистът Борис Райтшустер.

Какво означава понятието „Нова Русия“, за което говори Путин?

БР: По този начин Путин описва новата си идеология, с която иска да манифестира руските претенции спрямо части от Украйна. За тази цел той често използва исторически термини. Това е типично за неговите езикови нововъведения, с които иска да легитимира агресивната си политика.

Какъв е произходът на това понятие?

БР: Това понятие е още от царски времена. С него навремето са обозначавали определени части от онези региони, към които Путин сега очевидно предявява претенции.

Откога съществува идеята за руска експанзия?

БР: Тя са забелязва поне от десет години насам. Когато навремето предупреждавахме за тази опасност, ни казваха, че преувеличаваме. А Путин иска да реставрира Съветския съюз под нова форма и иска да запази вътрешнополитическата си власт. Защото външната агресия отклонява вниманието от вътрешното подтисничество и огромната социална несправедливост в Русия.

Кои бяха първите белези за това, че Путин планира да води агресивна политика?

БР: Всичко започна с това, че вината за всевъзможни проблеми на самата Русия беше приписвана на Запада. Дори и в най-дребните гранични спорове официална Русия виждаше „западния агресор“. От десет години насам руските медии внушават на хората мисълта, че Америка си няма друга работа освен да подготвя агресия срещу Русия. По този начин се създава масова психоза. Мисля, че и Путин в известна степен вярва в тези сценарии. Тази тенденция се засили особено драматично през 2012, когато по времето на предизборната си кампания, той изведнъж започна да говори за война и за защита на отечеството. Моето впечатление е, че оттогава насам Путин вътрешно се намира в състояние на война.

Как Западът би могъл да се противопостави на тази политика, а и да спечели Путин за партньор?

БР: Западът се опита да го спечели за партньор, но това беше невъзможно от самото начало, защото под партньори Путин си представя съзаклятници, които просто подминават нарушенията на човешките права. Когато започнаха да го критикуват за нарушенията на човешките права в Русия, настъпи „леден период“ в отношенията със Запада. Във външнополитическо отношение Западът беше твърде снизходителен и игнорира безброй нарушения на човешките права след конфликта с Грузия.

Каква е сегашната ситуация?

БР: Същото се случи и сега по отношение на Крим. Западът продължи да се колебае, а Путин разтълкува това като даване на „зелена светлина“. В Украйна в момента се извършва инвазия и се води война, но нещата не се назовават с истинските им имена. Ние всъщност правим услуга на Путин когато възприемаме неговата лексика и говорим единствено за „конфликт“ и „сепаратисти“.

Какво е отношението на Путин към американския президент Обама?

БР: Под сурдинка се разказват вицове за тъмнокожия американски президент. Путин не изпитва твърде голямо уважение към Обама – в неговите очи тай е слаб президент и марионетка на Уолстрийт. Путин обаче изпитва респект пред Меркел, защото е израснала в бившата ГДР и е в състояние да разгадае неговия начин на мислене.

Каква роля играе загубата на Студената война и разпадането на Съветския съюз?

БР: Лайтмотив на руската пропаганда е чувството за унижение. На хората се внушава, че Съветският съюз е бил прекрасна държава, която е била „предадена“ от Горбачов и неговата перестройка. А голямото послание на руската пропаганда днес гласи, че Русия отново ще си възвърне предишното могъщество.

Вярва ли Путин на тази пропаганда?

БР: Путин е убеден в това, при него се смесват лични и политически фактори. Той произхожда от обикновено семейство, в което е преживявал и насилие. Затова за него най-важна е силата. И това е трагичното, защото той не е в състояние да разбере кои са истинските причини за разпадането на Съветския съюз. Вместо това се опитва да реставрира именно онова, което в крайна сметка доведе до разпаденето му.

Какви са убежденията на Путин и защо в Европа го ценят предимно националисти и десни популисти?

БР: Страната, държавата и народността стоят в неговите очи над всичко останало. Отделният индивид няма особена стойност. Към това се прибавя и убеждението, че Русия трябва да се ръководи „с твърда ръка“. А всичко това добре приляга към принципите на десните.

Какво е общото между концепцията на Путин за Нова Русия и идеята за нео-евразийско сътрудничество, която пропагандира руският публицист Александър Дугин, популярен сред дяснорадикалните кръгове?

БР: Подозирам, че Дугин често пъти изговаря това, което Путин не може да си позволи по политически причини. Някои пък смятат, че Путин използва Дугин като своего рода плашило, с което иска да подскаже, че има и по-лоши варианти, свързани със силно радикални сили в обществото. Но начинът на мислене на Дугин е дълбоко вкоренен сред господстващите политически кръгове. Това си личи и от факта, че Дугин може да разпространява своята идеология чрез държавно направляваните медии.

Преди няколко дни Путин сравни боевете в Източна Украйна с обсадата на Ленинград по времето на Втората световна война, при която загинаха над един милион цивилни граждани. Какво се цели с подобно сравнение?

БР: Победата във Втората световна война е най-големият национален символ в Русия. По този начин Путин легитимира своята система. Подобни сравнения се правят в Русия постоянно, също и в медиите. Постоянно се говори за фашизъм, което веднага напомня за Втората световна война.

Дали това, което преживяваме в момента не е възраждане на Студената война?

БР: Това вече не е студена война. Ставащото в Украйна е гореща война. Путин непрекъснато твърди, че Западът ползвал реториката на Студената война, а в самата Русия не се притесняват да пускат в ход старата съветска пропаганда. Мисля, че трябва да назовем нещата с истинските им имена, а не да ги игнорираме. Германската реакция ми напомня за поведението на щрауса, който си крие главата в пясъка. Сегашното развитие е много по-опасно от положението по времето на Студената война, защото тогава имаше стабилност и баланс между двата лагера.

Към какво се стреми Путин в крайна сметка? Как изглежда в неговите очи идеалната Русия?

БР: Путин иска авторитарна държава. Той всъщност е русофоб – т.е. именно това, в което обвинява останалия свят. Путин няма особено високо мнение за своите сънародници, смята ги за незрели и се отнася към тях като към деца, които трябва да бъдат държани изкъсо и които от време навреме се нуждаят от малко бой. Путин иска да управлява в стил „Stalin ligth“, но и да живее като мултимилиардера Роман Абрамович. Опасявам се, че Путин иска да подмени традиционното партньорство между САЩ и Европа със сътрудничество между Европа и Русия. Неговите апологети в Западна Европа вече говорят за някаква нова архитектура на сигурност. Путин се изживява като борец срещу американската хегемония, от която иска да освободи света.

Какво толкова го плашат САЩ?

БР: Той е научен да мисли, че Западът е олицетворение на злото. Това вероятно му е обяснявал още дядо му, който е бил готвач при Сталин. Във времето, в което е работил за КГБ, този светоглед е бил допълнително бетониран. Ако ми позволите едно малко преувеличение, бих казал, че за Путин Западът е онова, което е дяволът за децата на католиците.

*Борис Райтшустер е журналист и ръководител на бюрото на списание „Фокус“ в руската столица. Написал е няколко книги, като последната от тях е озаглавена „Путиновата демократура. Един властелин и неговата система“.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик