Една трагична фигура начело на Русия

| от |

Путин е трагична фигура, защото иска да реставрира тъкмо онова, което срина бившия СССР, пише Дойче веле. Самият той е русофоб, защото смята руснаците за незрели хора, които имат нужда от твърда ръка, твърди журналистът Борис Райтшустер.

Какво означава понятието „Нова Русия“, за което говори Путин?

БР: По този начин Путин описва новата си идеология, с която иска да манифестира руските претенции спрямо части от Украйна. За тази цел той често използва исторически термини. Това е типично за неговите езикови нововъведения, с които иска да легитимира агресивната си политика.

Какъв е произходът на това понятие?

БР: Това понятие е още от царски времена. С него навремето са обозначавали определени части от онези региони, към които Путин сега очевидно предявява претенции.

Откога съществува идеята за руска експанзия?

БР: Тя са забелязва поне от десет години насам. Когато навремето предупреждавахме за тази опасност, ни казваха, че преувеличаваме. А Путин иска да реставрира Съветския съюз под нова форма и иска да запази вътрешнополитическата си власт. Защото външната агресия отклонява вниманието от вътрешното подтисничество и огромната социална несправедливост в Русия.

Кои бяха първите белези за това, че Путин планира да води агресивна политика?

БР: Всичко започна с това, че вината за всевъзможни проблеми на самата Русия беше приписвана на Запада. Дори и в най-дребните гранични спорове официална Русия виждаше „западния агресор“. От десет години насам руските медии внушават на хората мисълта, че Америка си няма друга работа освен да подготвя агресия срещу Русия. По този начин се създава масова психоза. Мисля, че и Путин в известна степен вярва в тези сценарии. Тази тенденция се засили особено драматично през 2012, когато по времето на предизборната си кампания, той изведнъж започна да говори за война и за защита на отечеството. Моето впечатление е, че оттогава насам Путин вътрешно се намира в състояние на война.

Как Западът би могъл да се противопостави на тази политика, а и да спечели Путин за партньор?

БР: Западът се опита да го спечели за партньор, но това беше невъзможно от самото начало, защото под партньори Путин си представя съзаклятници, които просто подминават нарушенията на човешките права. Когато започнаха да го критикуват за нарушенията на човешките права в Русия, настъпи „леден период“ в отношенията със Запада. Във външнополитическо отношение Западът беше твърде снизходителен и игнорира безброй нарушения на човешките права след конфликта с Грузия.

Каква е сегашната ситуация?

БР: Същото се случи и сега по отношение на Крим. Западът продължи да се колебае, а Путин разтълкува това като даване на „зелена светлина“. В Украйна в момента се извършва инвазия и се води война, но нещата не се назовават с истинските им имена. Ние всъщност правим услуга на Путин когато възприемаме неговата лексика и говорим единствено за „конфликт“ и „сепаратисти“.

Какво е отношението на Путин към американския президент Обама?

БР: Под сурдинка се разказват вицове за тъмнокожия американски президент. Путин не изпитва твърде голямо уважение към Обама – в неговите очи тай е слаб президент и марионетка на Уолстрийт. Путин обаче изпитва респект пред Меркел, защото е израснала в бившата ГДР и е в състояние да разгадае неговия начин на мислене.

Каква роля играе загубата на Студената война и разпадането на Съветския съюз?

БР: Лайтмотив на руската пропаганда е чувството за унижение. На хората се внушава, че Съветският съюз е бил прекрасна държава, която е била „предадена“ от Горбачов и неговата перестройка. А голямото послание на руската пропаганда днес гласи, че Русия отново ще си възвърне предишното могъщество.

Вярва ли Путин на тази пропаганда?

БР: Путин е убеден в това, при него се смесват лични и политически фактори. Той произхожда от обикновено семейство, в което е преживявал и насилие. Затова за него най-важна е силата. И това е трагичното, защото той не е в състояние да разбере кои са истинските причини за разпадането на Съветския съюз. Вместо това се опитва да реставрира именно онова, което в крайна сметка доведе до разпаденето му.

Какви са убежденията на Путин и защо в Европа го ценят предимно националисти и десни популисти?

БР: Страната, държавата и народността стоят в неговите очи над всичко останало. Отделният индивид няма особена стойност. Към това се прибавя и убеждението, че Русия трябва да се ръководи „с твърда ръка“. А всичко това добре приляга към принципите на десните.

Какво е общото между концепцията на Путин за Нова Русия и идеята за нео-евразийско сътрудничество, която пропагандира руският публицист Александър Дугин, популярен сред дяснорадикалните кръгове?

БР: Подозирам, че Дугин често пъти изговаря това, което Путин не може да си позволи по политически причини. Някои пък смятат, че Путин използва Дугин като своего рода плашило, с което иска да подскаже, че има и по-лоши варианти, свързани със силно радикални сили в обществото. Но начинът на мислене на Дугин е дълбоко вкоренен сред господстващите политически кръгове. Това си личи и от факта, че Дугин може да разпространява своята идеология чрез държавно направляваните медии.

Преди няколко дни Путин сравни боевете в Източна Украйна с обсадата на Ленинград по времето на Втората световна война, при която загинаха над един милион цивилни граждани. Какво се цели с подобно сравнение?

БР: Победата във Втората световна война е най-големият национален символ в Русия. По този начин Путин легитимира своята система. Подобни сравнения се правят в Русия постоянно, също и в медиите. Постоянно се говори за фашизъм, което веднага напомня за Втората световна война.

Дали това, което преживяваме в момента не е възраждане на Студената война?

БР: Това вече не е студена война. Ставащото в Украйна е гореща война. Путин непрекъснато твърди, че Западът ползвал реториката на Студената война, а в самата Русия не се притесняват да пускат в ход старата съветска пропаганда. Мисля, че трябва да назовем нещата с истинските им имена, а не да ги игнорираме. Германската реакция ми напомня за поведението на щрауса, който си крие главата в пясъка. Сегашното развитие е много по-опасно от положението по времето на Студената война, защото тогава имаше стабилност и баланс между двата лагера.

Към какво се стреми Путин в крайна сметка? Как изглежда в неговите очи идеалната Русия?

БР: Путин иска авторитарна държава. Той всъщност е русофоб – т.е. именно това, в което обвинява останалия свят. Путин няма особено високо мнение за своите сънародници, смята ги за незрели и се отнася към тях като към деца, които трябва да бъдат държани изкъсо и които от време навреме се нуждаят от малко бой. Путин иска да управлява в стил „Stalin ligth“, но и да живее като мултимилиардера Роман Абрамович. Опасявам се, че Путин иска да подмени традиционното партньорство между САЩ и Европа със сътрудничество между Европа и Русия. Неговите апологети в Западна Европа вече говорят за някаква нова архитектура на сигурност. Путин се изживява като борец срещу американската хегемония, от която иска да освободи света.

Какво толкова го плашат САЩ?

БР: Той е научен да мисли, че Западът е олицетворение на злото. Това вероятно му е обяснявал още дядо му, който е бил готвач при Сталин. Във времето, в което е работил за КГБ, този светоглед е бил допълнително бетониран. Ако ми позволите едно малко преувеличение, бих казал, че за Путин Западът е онова, което е дяволът за децата на католиците.

*Борис Райтшустер е журналист и ръководител на бюрото на списание „Фокус“ в руската столица. Написал е няколко книги, като последната от тях е озаглавена „Путиновата демократура. Един властелин и неговата система“.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

H&M промотира албум на поп сензацията Зара Ларсон с нова колекция

| от Спонсорирано съдържание |

H&M започна колаборация с поп звездата Зара Ларсон по случай първия й албум. Зара е сред 30-те най-влиятелни тийнейджъри в света според класацията на списание Time.

H&M ще промотира предстоящото излизане на албума “So Good” на дигиталните екрани във всички магазини на марката по света от днес до официалното му представяне на 17 март. Онлайн клиентите на H&M имат възможността да запазят предварително албума на hm.com, което ще гарантира автоматичното му добавяне в Spotify профилите на почитателите на Зара Ларсон в деня на световната премиера.

„Изключително щастлива съм, че ще осъществим този проект заедно с H&M. Винаги съм била сред почитателите на марката, защото тя е точно толкова забавна и привлекателна, колкото и достъпна за младите момичета, а това са основни неща за мен. Също така, екипът е толкова приятен за работа, че нямам търпение да споделя какво успяхме да сътворим заедно!”

Колаборацията също включва ексклузивна капсулна колекция, разработена в колаборация между Зара Ларсон и дизайнерския екип на H&M. Колекцията е отражение на личния стил на звездата – съчетава успешно елементи от стрийт облеклото с препратки към сценичните й костюми.

Капсулната колекция Zara Larsson><H&M ще откриете в избрани магазини и онлайн от 18 май. В България ще я откриете в магазин H&M на бул. Витоша 6, както и онлайн.


 

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.