Една трагична фигура начело на Русия

| от |

Путин е трагична фигура, защото иска да реставрира тъкмо онова, което срина бившия СССР, пише Дойче веле. Самият той е русофоб, защото смята руснаците за незрели хора, които имат нужда от твърда ръка, твърди журналистът Борис Райтшустер.

Какво означава понятието „Нова Русия“, за което говори Путин?

БР: По този начин Путин описва новата си идеология, с която иска да манифестира руските претенции спрямо части от Украйна. За тази цел той често използва исторически термини. Това е типично за неговите езикови нововъведения, с които иска да легитимира агресивната си политика.

Какъв е произходът на това понятие?

БР: Това понятие е още от царски времена. С него навремето са обозначавали определени части от онези региони, към които Путин сега очевидно предявява претенции.

Откога съществува идеята за руска експанзия?

БР: Тя са забелязва поне от десет години насам. Когато навремето предупреждавахме за тази опасност, ни казваха, че преувеличаваме. А Путин иска да реставрира Съветския съюз под нова форма и иска да запази вътрешнополитическата си власт. Защото външната агресия отклонява вниманието от вътрешното подтисничество и огромната социална несправедливост в Русия.

Кои бяха първите белези за това, че Путин планира да води агресивна политика?

БР: Всичко започна с това, че вината за всевъзможни проблеми на самата Русия беше приписвана на Запада. Дори и в най-дребните гранични спорове официална Русия виждаше „западния агресор“. От десет години насам руските медии внушават на хората мисълта, че Америка си няма друга работа освен да подготвя агресия срещу Русия. По този начин се създава масова психоза. Мисля, че и Путин в известна степен вярва в тези сценарии. Тази тенденция се засили особено драматично през 2012, когато по времето на предизборната си кампания, той изведнъж започна да говори за война и за защита на отечеството. Моето впечатление е, че оттогава насам Путин вътрешно се намира в състояние на война.

Как Западът би могъл да се противопостави на тази политика, а и да спечели Путин за партньор?

БР: Западът се опита да го спечели за партньор, но това беше невъзможно от самото начало, защото под партньори Путин си представя съзаклятници, които просто подминават нарушенията на човешките права. Когато започнаха да го критикуват за нарушенията на човешките права в Русия, настъпи „леден период“ в отношенията със Запада. Във външнополитическо отношение Западът беше твърде снизходителен и игнорира безброй нарушения на човешките права след конфликта с Грузия.

Каква е сегашната ситуация?

БР: Същото се случи и сега по отношение на Крим. Западът продължи да се колебае, а Путин разтълкува това като даване на „зелена светлина“. В Украйна в момента се извършва инвазия и се води война, но нещата не се назовават с истинските им имена. Ние всъщност правим услуга на Путин когато възприемаме неговата лексика и говорим единствено за „конфликт“ и „сепаратисти“.

Какво е отношението на Путин към американския президент Обама?

БР: Под сурдинка се разказват вицове за тъмнокожия американски президент. Путин не изпитва твърде голямо уважение към Обама – в неговите очи тай е слаб президент и марионетка на Уолстрийт. Путин обаче изпитва респект пред Меркел, защото е израснала в бившата ГДР и е в състояние да разгадае неговия начин на мислене.

Каква роля играе загубата на Студената война и разпадането на Съветския съюз?

БР: Лайтмотив на руската пропаганда е чувството за унижение. На хората се внушава, че Съветският съюз е бил прекрасна държава, която е била „предадена“ от Горбачов и неговата перестройка. А голямото послание на руската пропаганда днес гласи, че Русия отново ще си възвърне предишното могъщество.

Вярва ли Путин на тази пропаганда?

БР: Путин е убеден в това, при него се смесват лични и политически фактори. Той произхожда от обикновено семейство, в което е преживявал и насилие. Затова за него най-важна е силата. И това е трагичното, защото той не е в състояние да разбере кои са истинските причини за разпадането на Съветския съюз. Вместо това се опитва да реставрира именно онова, което в крайна сметка доведе до разпаденето му.

Какви са убежденията на Путин и защо в Европа го ценят предимно националисти и десни популисти?

БР: Страната, държавата и народността стоят в неговите очи над всичко останало. Отделният индивид няма особена стойност. Към това се прибавя и убеждението, че Русия трябва да се ръководи „с твърда ръка“. А всичко това добре приляга към принципите на десните.

Какво е общото между концепцията на Путин за Нова Русия и идеята за нео-евразийско сътрудничество, която пропагандира руският публицист Александър Дугин, популярен сред дяснорадикалните кръгове?

БР: Подозирам, че Дугин често пъти изговаря това, което Путин не може да си позволи по политически причини. Някои пък смятат, че Путин използва Дугин като своего рода плашило, с което иска да подскаже, че има и по-лоши варианти, свързани със силно радикални сили в обществото. Но начинът на мислене на Дугин е дълбоко вкоренен сред господстващите политически кръгове. Това си личи и от факта, че Дугин може да разпространява своята идеология чрез държавно направляваните медии.

Преди няколко дни Путин сравни боевете в Източна Украйна с обсадата на Ленинград по времето на Втората световна война, при която загинаха над един милион цивилни граждани. Какво се цели с подобно сравнение?

БР: Победата във Втората световна война е най-големият национален символ в Русия. По този начин Путин легитимира своята система. Подобни сравнения се правят в Русия постоянно, също и в медиите. Постоянно се говори за фашизъм, което веднага напомня за Втората световна война.

Дали това, което преживяваме в момента не е възраждане на Студената война?

БР: Това вече не е студена война. Ставащото в Украйна е гореща война. Путин непрекъснато твърди, че Западът ползвал реториката на Студената война, а в самата Русия не се притесняват да пускат в ход старата съветска пропаганда. Мисля, че трябва да назовем нещата с истинските им имена, а не да ги игнорираме. Германската реакция ми напомня за поведението на щрауса, който си крие главата в пясъка. Сегашното развитие е много по-опасно от положението по времето на Студената война, защото тогава имаше стабилност и баланс между двата лагера.

Към какво се стреми Путин в крайна сметка? Как изглежда в неговите очи идеалната Русия?

БР: Путин иска авторитарна държава. Той всъщност е русофоб – т.е. именно това, в което обвинява останалия свят. Путин няма особено високо мнение за своите сънародници, смята ги за незрели и се отнася към тях като към деца, които трябва да бъдат държани изкъсо и които от време навреме се нуждаят от малко бой. Путин иска да управлява в стил „Stalin ligth“, но и да живее като мултимилиардера Роман Абрамович. Опасявам се, че Путин иска да подмени традиционното партньорство между САЩ и Европа със сътрудничество между Европа и Русия. Неговите апологети в Западна Европа вече говорят за някаква нова архитектура на сигурност. Путин се изживява като борец срещу американската хегемония, от която иска да освободи света.

Какво толкова го плашат САЩ?

БР: Той е научен да мисли, че Западът е олицетворение на злото. Това вероятно му е обяснявал още дядо му, който е бил готвач при Сталин. Във времето, в което е работил за КГБ, този светоглед е бил допълнително бетониран. Ако ми позволите едно малко преувеличение, бих казал, че за Путин Западът е онова, което е дяволът за децата на католиците.

*Борис Райтшустер е журналист и ръководител на бюрото на списание „Фокус“ в руската столица. Написал е няколко книги, като последната от тях е озаглавена „Путиновата демократура. Един властелин и неговата система“.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.

 

 

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.