Една суперсила в отстъпление

| от |

Срещата на върха на страните от АПЕК в Пекин показа, че съотношението на силите в света се променя. Слага ли това край на американската хегемония и каква е истинската сила на Китай? Коментар на Миодриг Сорич.

САЩ е последната останала суперсила в света. Това твърдение, което до втръсване е било повтаряно след края на Студената война, всъщност не отговаря на истината. Сигурно е единствено това, че Съветският съюз се разпадна, а заедно с него и бившият Източен блок. От 1991 година насам живеем в нов световен ред, който в основни черти се определя във Вашингтон. Междувременно обаче се появиха и други сериозни играчи, които все по-често демонстрират своето пораснало влияние. Например Китай, който самоуверено налага господството си в Азия и който американците вече взимат насериозно, както показа и последното посещение на президента Обама в Пекин, пише Дойче Веле.

Направи например впечатление, че сдържаният и дистанциран по характер американски президент полага сериозни усилия да установи личен контакт с китайския си колега. Същото, впрочем, видяхме и по време на визитата на китайския президент Си Цзинпин в Калифорния преди това. Всичко обаче се оказа напразно – Си не направи никакви компромиси по отношение на климатичното споразумение. Затова пък американският президент пое ангажимент САЩ да намалят вредните емисии, макар че Обама няма да е в състояние да изпълни това обещание. След последните избори за Конгрес, властта в САЩ на практика е в ръцете на републиканците, а тях не ги вълнува особено защитата на климата. Затова поетите в Пекин ангажименти за намаляване на отровните газове в атмосферата са чисто и просто „въздух под налягане“.

Съотношението на силите не е същото

Това, че Обама ухажда Китай показва колко силно се е променило съотношението на силите в днешния свят. До няколко години китайската икономика ще изпревари американската, и американците ще трябва да свикват с това. Вярно е, че в момента икономиката им отново бележи прираст, но страната има огромни дългове, политическият й елит е разединен, неспособен да взима решения, и ориентиран предимно към личните си изгоди.

В областта на външната политика президентът Обама се намира в позицията на „подгонен“ човек – той е принуден да води различни, предимно безуспешни войни: срещу „Ислямска държава“, срещу сирийския президент Башар Асад, срещу Кремъл, срещу иранската атомна програма, срещу вироглавието на Северна Корея. Не изглеждат по-добре и резултатите от американската политика в Афганистан или страните от Северна Африка, а правителствените ръководители на Египет, Израел и Турция чисто и просто игнорират американския президент. Онзи, който прокарва „червени линии“, отвъд които нямало да допусне да се престъпи, а после не предприема нищо срещу подобни прегрешения, демонстрира слабост. Подобно поведение не допринася с нищо за това, американците да се чувстват могъщи и непобедими. Каквито всъщност те и не са, както показаха войните в Ирак и Афганистан. В редица кризисни райони в света американците са в отстъпление, а за страни като Китай, Русия, Индия, Иран това е прекрасен шанс да се опитат да отслабят САЩ дългосрочно.

Партньори и съперници едновременно

В резултат на това за дълго време напред американците и китайците ще бъдат едновременно и партньори и съперници. Растящата икономическа мощ на Китай ще го амбицира да работи за намаляване на американското влияние в света. В това отношение Пекин може да разчита на помощта на други държави, на които американската хегемония отдавна пречи.

Стратегически погледнато, Китай има предимство – той е водещата сила на континента с най-голям пазар и най-висок икономически ръст. Ако американската икономика не намери начин да печели от китайския бум, то упадъкът ѝ е предопределен. Затова битката за превъзходство в Азия е битка не само за търговски тарифи, климатична мерки или за военно сътрудничество.

Кой ще гарантира глобалната сигурност?

Независимо от това, че влиянието на суперсилата Америка намалява, в интерес на Европа е този процес да протича постепенно и контролирано. При цялото вайкане за това колко арогантна била Америка и колко произволно тълкувала международното право, не можем да отречем, че САЩ „внесоха“ благосъстояние и стабилност в много страни по света. За момента няма по-привлекателна алтернатива на американската хегемония. Многополюсният свят, за които обичат да говорят в Пекин или Москва, предвещава по-малко, а не повече стабилност от сегашната.

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.