Една нова Унгария

| от |

Унгарските контрасти са крайни: едни ровят в кофите за боклук, за да оцелеят, други тънат в разкош и блясък, включително и поради близките си връзки с властта. Политиката и бизнесът празнуват бляскава сватба, пише Дойче веле.

Септември 2013 г. В булевардната унгарска преса се говори само за едно – Рахел, най-голямата дъщеря на премиера Виктор Орбан се жени за Ищван Тиборц, който пък е управител на една фирма в състава на „Кьозгеп“. Смесеният концерн „Кьозгеп“ се управлява от олигарси, които имат тесни контакти с управляващата в Унгария партия „Фидес“, отбелязва по този повод Щефан Ошват в анализ за Дойчландрадио. Откакто Орбан е на власт, „Кьозгеп“ многократно е увеличил оборота си – благодарение на обществени поръчки. Бляскавата сватба е и сватба между политиката и парите.

Orbán Viktor

„Кралската сватба“ – подигравателно я нарече едно унгарско новинарско списание. Активисти на лявата опозиция са изрисували съответни графити по асфалта. Един от тях, Селим Симанди обяснява какви са мотивите им: „Протестираме срещу това, че премиерът хвърля държавни пари за частна сватба, сякаш държавата е неговото лично кралство.“

Светски блясък с правителствена подкрепа

Критично настроени блогъри иронично пишат, че там, където стъпи кракът на 24-годишната Рахел, Унгария се разкрасява. Малко преди сватбата фасадите на много сгради са обновени, дупките по улиците край църквата и покрай имението на Тиборц са били асфалтирани – с държавни пари и държавни строителни фирми, както потвърждават властите.

Viktor Orban

Безброй фотографи щракат с фотоапаратите, когато булката и женихът напускат църквата, където са венчани. След това сребрист „ягуар“ откарва младоженците към имението на Тиборц, разположено на 50 километра от Будапеща. Сватбено тържество с над 120 гости, изискани ястия и напитки. Гостите на пиршеството са новият елит на Унгария. Доходите им се се удвоили, откак бащата на булката, Виктор Орбан, въведе т.н. плосък данък от 16 на сто.

Има обаче и друга Будапеща – например тази в работническия квартал Кьобаня. Напукан асфалт, панелни блокове, много коли – и малка горичка, в която живеят петдесетина бездомници. Една от тях е Андреа – изглежда като старица, макар че няма и 50 години. Тя сочи към порутена къща в края на горичката: „В тази къща живеят много хора. И в онези там, отсреща“, сочи Андреа още две сгради на отсрещната страна на улицата“. „От дървената барака отсреща си нося вода. Денем ни дават закуска, а ако не си болен и имаш редовни документи, получаваш и топло ядене“.

И в горичката, и край дървената барачка – навсякъде се валят боклуци, пластмасови бутилки, празни опаковки… Андреа обаче държи на реда, тя е спретнала свое кътче в дървената барака, където живее с приятеля си Золтан – с покривчици, саморъчно направена печка и дори етажерка за книги. „Золтан обича да чете“, казва Андреа. „Запознахме се в приюта за бездомни. Не искахме да оставаме там, искаше ни се да си намерим място, което да си е наше. Тук е нашият малък дом, живеем в него като малко семейство.“

Съдбата на Андреа споделят мнозина – броят на бедните и бездомните нараства все повече от политическите промени през 1989 г. насам. Всеки втори унгарец живее под границата на бедността – това са над четири милиона души, казва депутатът от социалистическата партия Лайош Корош.

Средната класа е изпаднала

Премиерът Орбан беше обещал да се разкрият един милион нови работни места. Досега обаче са се появили твърде малко – и то предимно нископлатени. Близо 300 000 унгарци получават заплати под 200 евро на месец. Золтан Балог, министър в кабинета на Орбан, отговарящ за ромската интеграция и човешките ресурси, констатира: „Жизненото равнище на част от средната класа в Унгария междувременно е паднало почти до това на ромите. Средният унгарец печели не повече от 750 евро месечно, средната пенсия е 250 евро – а цените при нас са като тези в Германия и Австрия. Хората се питат, за какво са се блъскали да работят толкова години?“

Нищо чудно, че по улиците на Унгария се срещат все повече бездомници като Андрея. В началото на септември т.г. стотици протестираха пред парламента в Будапеща – срещу решението на унгарското правителство бездомниците да бъдат пропъждани от обществените места. Силно оспорваният закон, криминализиращ бедността и бездомността, междувременно беше наложен от правителството на Орбан, независимо от всички протести, включително и от страна на Европа.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Tesla с първа зарядна станция у нас

| от chronicle.bg |

Tesla ще направи първата си суперзарядна станция в България. Тя ще бъде изградена в Пловдив на бул. „България, в близост до ул. „Победа”.

На 25 април Tesla обнови своята карта със зарядни станции и в сайта на компанията се появи и България. Станцията е част от коридора, който компанията изгражда за връзка между Западна Европа с Турция. Supercharger коридорът започва от Загреб и ще минава през Славонски брод, Белград, Ниш, Пловдив и ще стига до Одрин.

Tesla започна своя кампания за изграждане на глобална мрежа от зарядни станции през 2012 г. Илон Мъск вече е инвестирал в 5 400 суперзарядни станции и 9 000 ведомствени  модула за монтаж в хотели.

Според плановете на компанията броят на станциите ще продължава да расте. До края на 2018 г. планът предвижда да инсталира 10 хил. съоръжения по цял свят, едно от тях в България.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.