Една не(до)волна част от Европа

| от |

Публикуваме един изключително интересен текст на Елица Златева за България и ЕС. Още много от нея в блога ѝ : http://eumyths.wordpress.com, който горещо препоръчваме да следите.

welcome_to_eu__romania_and_bulgaria__by_zeldanoir-d5v6a22

България стана член на Европейския съюз не по своя воля.

Тя се озова там по силата на историческата инерция, а не заради осъзната потребност да практикува ценностите на Съюза: зачитане на човешкото достойнство и правата на човека, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството (списъкът е от член 2 на Договора за създаване на ЕС).

Всъщност, страната беше допусната в ЕС въпреки липсата на разбиране за тези ценности.

Днес България е настръхнала, зла и сърдита на Европа. Сърдита е, защото се опита, но не успя да подмени “вносните” и неясни за нея европейски принципи с комплекта от правила, които допреди еврочленството винаги й бяха помагали да оцелее: снишаване вместо достойнство, приемане на неравенството, недоверие вместо недискриминация, враждебност вместо толерантност, индивидуализъм вместо солидарност, беззаконие вместо правов ред, връзкарство вместо демокрация.

Преди 20 години българите избрахме ЕС не поради привързаност към свободата, демокрацията и правовия ред, а заради миража на благоденствието. Докато кризата не подложи европейската конструкция на изпитание, криво-ляво успявахме да поддържаме впечатление, че спазваме общите правила. Сърдитата България обаче не забеляза, че когато правилата започнат да не достигат или направо липсват, европейците ги заменят с ценности  – добросъвестност, отговорност, солидарност, търпимост.

Днес европейското благосъстояние е в криза и ЕС основателно изисква неговите страни-членки да потвърдят ценностния си ангажимент. За България, а и за някои от останалите източни държави-членки (Унгария, Чехия, Румъния) е време за последен избор.

Няма никакво съмнение, че днешният конфликт върху жълтите софийски павета не е между богати и бедни, нито между свои и чужди. Той е между онези, които са убедени, че българският геном е непоправимо различен от европейския и другите, които искат да докажат обратното. Първите не се тревожат от вероятността България да остане бедна държавица в периферията на богатия ЕС, защото тяхната кауза е практикуването на демокрацията според местните разбирания и привички. Вторите отдавна са открили общото между себе си и „европейците” и вече се опитват да противодействат на закрепостяването на страната си в покрайнините на европейския блок.

Сегашният конфликт само на пръв поглед прилича на онзи, който България (уж) преодоля в началото на прехода преди 24 години. Разликата е, че тогава почти целият огромен ресурс на ЕС беше насочен към успешното приобщаване на младите източни демокрации. Кризата обаче оголи Съюза до ценностната му сърцевина. Енергията на ЕС в момента е насочена към изработването на нови правила, които да помогнат на европейската конструкция да устои на управленската неефективност, рецесията, неконкурентоспособността, апатията, евроскептицизма, национализма, ксенофобията и демографската бомба със закъснител. България вече не е част от дневния ред в Брюксел.

Тъжната равносметка е, че страната пропусна да се възползва от европейската готовност за подкрепа, когато тя беше в изобилие.  Трагичният резултат от седемте години бездействие в ЕС се вижда в днешната оголена сърцевина на българското общество: пустота и отприщени първични енергии. Всепроникващото усещане за безнадеждност, което служи за фон на тази картина, идва от това, че няма начин пустотата да се представи за ценност, нито първичните енергии – да се впрегнат за установяване на справедлив порядък.

Излишно е обаче да разчитаме, че „европейците” отново ще дойдат да запълнят ценностния ни вакуум с наставления и пари. По-вероятно е да издигнат предпазна ограда. Всъщност, нейните подпорни стълбове вече са сложени – това са продължаващият правосъден мониторинг, недопускането в Шенген, недопускането в еврозоната,  новите правила за достъп до еврофондовете... Предпазната мрежа пък в момента се изплита от удобно толерираната истерия в някои държави-членки заради отпадането от 1 януари 2014 на ограниченията за българи и румънци на европейския трудов пазар.

Най-страшното е, че по оградата се работи и от вътрешната страна. Сърдитата България е на крачка да артикулира тезата, че европейците я държат в изолация и по този начин й пречат да реализира потенциала си. Когато този аргумент бъде наистина хвърлен в лицето на Европа, оградата вече ще си е на мястото и по нея ще тече ток.

Разбира се, докато ЕС съществува, България ще остане формална част от него. Важният въпрос е как ще изглежда тогава Съюзът и как ще са разположени местата в залите, където ще се провеждат тогава европейските срещи.  Ако България днес е в миманса, няма ли тогава да бъде свалена направо в галерията за публиката?

Има начин това да не се случи. Пустотата и първичните енергии няма да надделеят, докато поне част от хората в България осмислят и приемат като свои ценностите, върху които е изградена Европа. Тези хора и в момента настояват, че ЕС с неговите правила и ценности е решението, а не причината за националната катастрофа.

Ако обаче и тези последни будители бъдат пренебрегнати и заглушени, не чакайте спасение от никъде. Европа ще изгради бъдещето си със или без нас и ще се озърта в нашата посока, колкото да се убеди, че все още се влачим на опашката.

 
 

10 нърди момичета от малкия екран, които са страшно секси в живота

| от chronicle.bg |

Какво правиш, ако си сексапилна жена и трябва да изиграеш ролята на нърди момиче в сериал?

Наистина, как се подготвяш да изиграеш роля на не толкова привлекателна жена, дори леко отблъскваща, в името на кариерата?

Може би затова им казват добри актриси… Щом успяват да се справят.

Няма да повярвате колко често срещано е това. И за да ви го докажем събрахме на едно място 10 подобни примера.

Красиви жени, които играят нърди роли в сериали – вижте кои са в галерията горе.

 
 

Грешка при обявяването на „Оскар“ за най-добър филм. Ето и кой е победителят

| от chronicle.bg |

Драмата „Лунна светлина“ спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, измествайки считания за фаворит мюзикъл „La La Land“, съобщава БТА.

Първоначално обявяващият наградата актьор Уорън Бийти се обърка и съобщи, че „La La Land“ е спечелил наградата за най-добър филм. Това може да бъде добавено към списъка с най-срамни моменти на „Оскар“-ите.

Нашумелият мюзикъл спечели шест награди за вечерта, за най-добър режисьор, най-добра актриса, операторско майсторство, оригинална музика, песен от филм, сценография, но не и най-голямата.

Деймиън Шазел, който е на 32 години, стана най-младият творец с награда „Оскар“ за най-добър режисьор.

„Това е филм за любовта, затова тази награда посвещавам на своята любима, която е тук в залата – Оливия“, каза Шазел след получаването на златната статуетка за режисура.

Деймиън Шазел има и предишна номинация за „Оскар“ за сценария на филма „Камшичен удар“. Лентата разказва за млад джазов барабанист. Успехът й помогна на Шазел да намери продуценти за „La La Land“.

Шазел е бил джазов барабанист в гимназията, след което се е насочил към киноспециалност в Харвардския университет.

Ема Стоун спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса („La La Land“), а Кейси Афлек („Манчестър до морето“)- за най-добър актьор.

Наградите „Оскар“ в поддържащите роли спечелиха Махершала Али („Лунна светлина“) и Вайола Дейвис ( „Огради“ /Fences) .

Кенет Лонърган спечели награда „Оскар“ за оригинален сценарий за „Манчестър до морето“.

В категорията за късометражна анимация, в която беше номиниран „Сляпата Вайша” на Теодор Ушев, спечели унгарският „Piper”.

Ето и списък с другите победители:

Списък на носителите на 89-ите награди „Оскар“, оповестен от Асошиейтед прес:
– най-добра актриса в поддържаща роля – Вайола Дейвис „Огради“ (Fences)
– най-добър актьор в поддържаща роля – Махершала Али („Лунна светлина“)
– най-добър чуждоезичен филм – „Търговският пътник“, режисьор Асгар Фархади, Иран
– най-добра анимация – „Зоотрополис“
– късометражен анимационен филм – „Свирчо“ („Piper“), Алън Бариларо и Марк Зондхаймър
– най-добър документален филм – „О Джей: Произведено в Америка“ Езра Еделман и Каролайн Уотърлоу
– късометражен документален филм – „Белите каски“, Орландо фон Айнсидел
– късометражен игрален филм – „Пей“ (Унгария) спечели награда „Оскар“
– сценография – „La La Land“
– операторско майсторство – Линус Сандгрен „La La Land“
– грим и прически – Алесандро Бертолаци, Джорджо Грегорини и Кристофър Нелсън за „Отряд самоубийци“
– костюми – Колийн Атууд за „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
– монтаж – Джон Гилбърт за „Възражение по съвест“
– визуални ефекти – Джон Фавро „Книга за джунглата“
– звуков мишунг – Кевин О’Конъл, Анди Райт, Робърт Маккензи и Питър Грейс за „Възражение по съвест“
– оригинална музика – Джъстин Хъруиц за „La La Land“
– песен от филм – „City of Stars“ от мюзикъла „La La Land“

Вижте и седемте най-добри момента от снощната церемония:

 

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.