Единни срещу Путин. Засега.

| от |

Приоритетите са различни: за разлика от американците, европейците не искат непременно Русия да плати скъпо за действията си в Украйна, а Путин да бъде наказан жестоко. Това пролича ясно и в разговорите на Меркел с Обама, предава Дойче веле.

Посещението на Ангела Меркел в Белия дом се превърна в истинска кризисна среща с Барак Обама. Досегашната политика към Русия драматично се провали, а президентът Путин поставя под съмнение установения след войната световен ред. Битката за Украйна взима все по-застрашителни размери. В същото време аферата с подслушването, осъществявано от американската Агенция за национална сигурност (АНС), отвори сериозни пробойни в трансатлантическите отношения. Без съмнение всичко това изправя германската канцлерка и американския президент пред най-сериозното им изпитание от падането на Берлинската стена насам.

0,,17609126_401,00

Малко изненадващо Меркел отдели на темата за подслушването много повече внимание по време на разговорите си с Обама, отколкото самият той би желал това. Пред телевизионните камери и в най-гледаното време американският президент трябваше да се брани и да намери начин да излезе „сух“ от кибернетичния диалог, в който беше вкаран от канцлерката Меркел.

Мехлем върху европейската рана

Германската канцлерка се нуждаеше от нещо, за да може с чиста съвест да прекоси обратно океана. И понеже не се очертава да излезе нищо от искания пакт за нешпиониране, то и един кибернетичен диалог засега би свършил работа като мехлем върху раната. Като цяло обаче разликите между партньорите по въпроса за личната сфера и личните данни си остават. Това крие големи опасности, защото и след тази среща на Меркел с Обама остава неясно дали в този си вид германско-американските отношения ще издържат на сегашните и бъдещите предизвикателства. И най-вече – дали кризата в Украйна ще ги обедини, или ще ги разединява допълнително.

На този фон Меркел и Обама изпратиха ясен знак на Москва, че остават единни, и че предстоящите на 25 май президентски избори в Украйна ще бъдат за тях важен пробен камък. Посланието: ако Путин продължи да дестабилизира Украйна и се опита да саботира провеждането на изборите, то Европа и САЩ ще разширят санкциите. Точно в това обаче се състои и най-голямата опасност за нови конфликти сред трансатлантическите партньори. На съвместната си пресконференция Меркел и Обама увериха, че санкциите не могат да се превръщат в самоцел, което прозвуча като един най-обикновен компромис помежду им.

Меркел под обстрел

Сега виждаме какви сериозни щети е нанесъл скандалът с подслушването. Още преди посещението на Меркел във Вашингтон се чуваха критики заради германската резервираност по отношение на санкциите срещу Москва. Американски политически експерти дори подозират германската канцлерка, че води политика на съглашателство с Путин. И не е само непримиримият сенатор-републиканец Джон Маккейн, който обвинява Меркел в управленска слабост и послушание спрямо бизнеса, наричайки това „неприятно“ и „срамно“.

Очевидно американците вярват в силата на санкциите и разчитат на тях, за да накарат Путин да „клекне“. Те обаче нямат какво да губят в тази игра, защото почти не търгуват с Русия. В този смисъл Меркел с право се съпротивлява на американския натиск за притискане на Русия със санкции, включително защото това би нанесло сериозни вреди на германската икономика. Нейните приоритети са други – не Русия да плати скъпо за нарушаването на международното право и не Путин да бъде жестоко наказан, каквито пароли се разпространяват в американските медии.

Стратегия вместо санкции

В конфликта с Русия основните политически актьори на Запад трябва да запазят самообладание. Санкциите не могат да бъдат ерзац на политиката. А първи политически приоритет си остава обединението около една обща стратегия за Украйна и намирането на подходящ тон в отношенията с Русия. Дотук почти нищо не сме чули за това нито от Обама, нито от Меркел.

При формулирането на нова глобална външна политика и политика по сигурността Германия е може би най-важният партньор на американците. Същото важи и за преговорите за търговско споразумение между ЕС и САЩ, по което няма сериозен напредък въпреки речта на Меркел в американската търговска камара. За президента Обама канцлерката Меркел е несъмнен лидер в Европа. Той дори я окуражава да разгърне още повече управленския си потенциал. Посланието му е ясно: много неща зависят от германската канцлерка. А в драматични времена като сегашното дори много повече, отколкото ѝ се иска на самата Меркел.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.