Единни срещу Путин. Засега.

| от |

Приоритетите са различни: за разлика от американците, европейците не искат непременно Русия да плати скъпо за действията си в Украйна, а Путин да бъде наказан жестоко. Това пролича ясно и в разговорите на Меркел с Обама, предава Дойче веле.

Посещението на Ангела Меркел в Белия дом се превърна в истинска кризисна среща с Барак Обама. Досегашната политика към Русия драматично се провали, а президентът Путин поставя под съмнение установения след войната световен ред. Битката за Украйна взима все по-застрашителни размери. В същото време аферата с подслушването, осъществявано от американската Агенция за национална сигурност (АНС), отвори сериозни пробойни в трансатлантическите отношения. Без съмнение всичко това изправя германската канцлерка и американския президент пред най-сериозното им изпитание от падането на Берлинската стена насам.

0,,17609126_401,00

Малко изненадващо Меркел отдели на темата за подслушването много повече внимание по време на разговорите си с Обама, отколкото самият той би желал това. Пред телевизионните камери и в най-гледаното време американският президент трябваше да се брани и да намери начин да излезе „сух“ от кибернетичния диалог, в който беше вкаран от канцлерката Меркел.

Мехлем върху европейската рана

Германската канцлерка се нуждаеше от нещо, за да може с чиста съвест да прекоси обратно океана. И понеже не се очертава да излезе нищо от искания пакт за нешпиониране, то и един кибернетичен диалог засега би свършил работа като мехлем върху раната. Като цяло обаче разликите между партньорите по въпроса за личната сфера и личните данни си остават. Това крие големи опасности, защото и след тази среща на Меркел с Обама остава неясно дали в този си вид германско-американските отношения ще издържат на сегашните и бъдещите предизвикателства. И най-вече – дали кризата в Украйна ще ги обедини, или ще ги разединява допълнително.

На този фон Меркел и Обама изпратиха ясен знак на Москва, че остават единни, и че предстоящите на 25 май президентски избори в Украйна ще бъдат за тях важен пробен камък. Посланието: ако Путин продължи да дестабилизира Украйна и се опита да саботира провеждането на изборите, то Европа и САЩ ще разширят санкциите. Точно в това обаче се състои и най-голямата опасност за нови конфликти сред трансатлантическите партньори. На съвместната си пресконференция Меркел и Обама увериха, че санкциите не могат да се превръщат в самоцел, което прозвуча като един най-обикновен компромис помежду им.

Меркел под обстрел

Сега виждаме какви сериозни щети е нанесъл скандалът с подслушването. Още преди посещението на Меркел във Вашингтон се чуваха критики заради германската резервираност по отношение на санкциите срещу Москва. Американски политически експерти дори подозират германската канцлерка, че води политика на съглашателство с Путин. И не е само непримиримият сенатор-републиканец Джон Маккейн, който обвинява Меркел в управленска слабост и послушание спрямо бизнеса, наричайки това „неприятно“ и „срамно“.

Очевидно американците вярват в силата на санкциите и разчитат на тях, за да накарат Путин да „клекне“. Те обаче нямат какво да губят в тази игра, защото почти не търгуват с Русия. В този смисъл Меркел с право се съпротивлява на американския натиск за притискане на Русия със санкции, включително защото това би нанесло сериозни вреди на германската икономика. Нейните приоритети са други – не Русия да плати скъпо за нарушаването на международното право и не Путин да бъде жестоко наказан, каквито пароли се разпространяват в американските медии.

Стратегия вместо санкции

В конфликта с Русия основните политически актьори на Запад трябва да запазят самообладание. Санкциите не могат да бъдат ерзац на политиката. А първи политически приоритет си остава обединението около една обща стратегия за Украйна и намирането на подходящ тон в отношенията с Русия. Дотук почти нищо не сме чули за това нито от Обама, нито от Меркел.

При формулирането на нова глобална външна политика и политика по сигурността Германия е може би най-важният партньор на американците. Същото важи и за преговорите за търговско споразумение между ЕС и САЩ, по което няма сериозен напредък въпреки речта на Меркел в американската търговска камара. За президента Обама канцлерката Меркел е несъмнен лидер в Европа. Той дори я окуражава да разгърне още повече управленския си потенциал. Посланието му е ясно: много неща зависят от германската канцлерка. А в драматични времена като сегашното дори много повече, отколкото ѝ се иска на самата Меркел.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Най-интересното от хип-хоп сцената на едно място

| от chronicle.bg |

Тази година започва много силно за хип-хоп сцената в България. След няколко ударни партита от началото на януари в края му идва моментът за кулминацията – Back To The Unity. Това е платформа, която събира в себе си есенцията на българската хип-хоп сцена.

За пореден път на една сцена ще се качат както утвърдени имена в жанра, така и обещаващи млади таланти. Това са Нокаут, X-Team, F.O., Stick Insect, Atila, 5 o’clock, Keranov & Jay, Feel, Secta, Splitkid, Homelesz, DIS, Logo5, So Called Crew, Sistah/187, DJ Akasha, Ума и Дума, F-act & vWhy, DJ Unkle Billy, МС Нема & Chibook, Mish Mash.

Това ще бъде осмото издание на Back To The Unity, като всяко следващо набира все повече скорост. Неслучайно си печели славата на едно от най-големите меропроприятия за хип-хоп в България. Традиционно това се превръща в мястото, където артистите се обединяват за качествена и неопетнена българска музика.

Back To The Unity ще се състои на 27 януари в Mixtape 5, а вратите отварят точно в 21.00 ч. Билети – на касите на Ticketlogic.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.