Един странен британски закон

| от |

По времето на Блеър във Великобритания бяха приети „Правила срещу асоциално поведение“. От тази разпоредба са произтичали какви ли не куриози. Сега правителството иска да затегне още повече дисциплината на гражданите, разказва Дойче веле.

London Underground

Гръмките ругатни са забранени! И съвсем не само те. 30 години след излизането на романа „1984“ на Джеймс Оруел, описващ как държавата си гарантира послушанието на гражданите, в британския парламент се обсъжда закон, който трябва да сложи край на „асоциалното поведение“ сред хората в страната.

Името на новия закон гласи „Injunction to Prevent Nuisance or Annoyance“ (Разпоредби за предотвратяването на смущения или скандали). Той представлява затягане на регламента, въведен още при управлението на Тони Блеър през 1998 и наречен „Правила срещу асоциално поведение“. Съгласно тези правила, обект на санкции могат да станат както просията, така и слушането на силна музика, продължителното натискане на клаксона, пиенето на обществено място, изхвърлянето на боклук на улицата и т.н.

Куриоз след куриоз

Куриозите, произтичащи от разпоредбата, нямат край. Дори и децата трябва да се подчиняват на правилата и да бъдат по-дисциплинирани. В Мидълсбро например на едно десетгодишно момче било забранено да хвърля предмети по земята и „да заплашва“ продавачите. На един тийнейджър пък, който бил разкрит, че пуши марихуана, му било забранено в продължение на шест години да споменава думата „трева“. В Шотландия пък забранили на един мъж да пляска с ръце и „да гледа лошо“. А един млад жител на Уелс вече можел да ползва само задната врата на дома си, тъй като на минаване през предната многократно се бил изказал цинично за един от съседите.

Някои нарушения на обществения ред обаче водят и до доста по-сериозни санкции. В началото на януари миналата година мъж от Блекбърн бил задържан за цели 18 месеца заради това, че посетил тоалетната на един мол – нещо, което му било забранено съгласно „Правилата срещу асоциално поведение“. „Злоупотребата“ била установена благодарение на една от милионните камери, инсталирани междувременно от британската държава за контрол на нейните граждани.

Сега – с обсъждания нов закон – правителството на Дейвид Камерън възнамерява да затегне контрола още повече. Новите мерки ще важат дори и в случая, когато „определено поведение е насочено към смущаването или скандализирането на някоя личност“, т.е. по този начин досегашната дефиниция за асоциално поведение се разширява и вече обхваща не само тези, които с поведението си представляват опасност за обществото.

Отпорът на лордовете

Критиката към новите планове на правителството е неочаквано сдържана. Повечето вестници и телевизии не са развълнувани от темата. Думата взимат предимно малки общности, които се чувстват застрашени: религиозни дружества, които държат на свободата на изказ на своите улични проповедници, или пък критици на капитализма, които настояват да могат да продължат да демонстрират мирно пред банки, вериги за бързо хранене или други обекти.

В крайна сметка най-съществените опасения се чуха не от другаде, а от Горната камара на британския парламент, наричана Камара на лордовете. Оттам бе казано, че със затягането на регламента „ще се загуби естественият обществен живот, който дължи многообразието си на изключенията от правилата и на непредсказуемото“. Според безпартийния лорд Диър, който обобщи съображенията на много от членовете на Горната камара, законът е насочен не на последно място срещу мирните демонстранти, уличните музиканти и продавачи, проповедниците, както и срещу по-шумните деца. „Лично аз може да продължа да се дразня от хората, които се блъскат по автобусните спирки, от тези, които се трупат да пушат пред офисите, или от протестиращите пред парламента или пред моя банков филиал. От нито едно от тези явления обаче не произтича опасност и те не бива да се наказват. Великобритания е гъстонаселен остров и ние трябва да сме склонни на известна толерантност и търпимост“, каза той.

Други представители на Горната камара остро разкритикуваха закона като посегателство срещу свободата на гражданите. Сред малкото защитници на спорния документ бе консерваторът лорд Фокс. Неговото поведение обаче не бе случайно – очаква се скоро да го изберат за министър на правосъдието.

В крайна сметка Горната камара отхвърли проектозакона с доста голямо мнозинство, 306 срещу 187, и призова правителството да нанесе известни промени в проектозакона. В тази връзка сега се разработват нови формулировки. За премиера отпорът на лордовете определено представлява политическо поражение. Или най-малкото – нарушаване на спокойствието му.

 

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.