Един съвсем обикновен президент

| от |

Лесно е да се обвинява Барак Обама, че не е направил достатъчно за афроамериканците. При това подобно обвинение не е лишено от основание. И все пак то не отчита историческото измерение на неговия избор, твърди М. Книге от Дойче веле.

Статистиките са повече от категорични. Животът на афроамериканците в САЩ не се е подобрил съществено, откакто Барак Обама встъпи в длъжност през 2009 година. В сравнение с бялото мнозинство, тъмнокожите сънародници на президинта са засегнати свръхпропорционално силно от бедност, безработица и насилие. Техният образователен ценз, както и шансовете им за издигане в обществото са значително по-малки от тези на белите американци.

Но да изискваме от Барак Обама само за пет години да стори това, което не се е удало на нито един друг американски президент, а именно да създаде приблизително еднакви условия на живот в едно пост-расистко общество, е най-малкото неуместно. Дори летвата на изискванията да не е вдигната прекалено високо, равносметката от президентството на Обама обаче е скромна. Каква голяма национална инициатива за подобряване на ситуацията на тъмнокожите можем да свържем с името на президента? И при най-добро желание, човек не се сеща за нито една.

Огромни предизвикателства

Президентът е твърде въздържан политически, а и реторично, тъкмо по онези теми, които най-силно вълнуват афроамериканците – високата безработица, насилието в обществото и дискриминацията. Да, Обама намери разтърсващи слова за убийството на Трейвън Мартин. Той държа и фундаментална програмна реч в Кайро за отношението на САЩ към исляма. В същото време този реторично надарен президент пропусна да произнесе подобна реч за положението на афроамериканците. Въпреки това е елементарно да твърдим, че Барак Обама се е провалил като президент, както правят мнозина негови критици в контекста на безбройните национални и международни кризи. За да бъдем справедливи към първия тъмнокож американски президент, трябва да хвърлим поглед назад. Когато Обама влезе в Белия дом, САЩ се намираха в най-тежката икономическа криза от времето на Голямата депресия насам. Едновременно с това Америка водеше две войни – в Ирак и Афганистан.

През първата година от президентския мандат на Обама, световната икономика беше на ръба на пропастта, а безработицата в САЩ достигна непознати от десетилетия мащаби и надхвърли 10 процента. И докато войната в Ирак /на първо време/ затихна, тази в Афганистан придоби нов размах, в резултат на което Америка даде извънредно много човешки жертви. Това разбира се не е оправдание, но дава представа за това, колко трудни бяха националните и международни изходни позиции при встъпването на Обама в длъжност. Вярно е, че афроамериканците бяха засегнати свръхпропорционално силно от кризата на трудовия пазар, което изискваше и специални мерки спрямо тях. Но изявленето на Обама, че не може да създава закони, които да помагат само на тъмнокожите, е показателно за личното му отношение към темата и политическия му стил.

Стилът на Обама

Вместо да прокара отделни политически оспорвани мерки в полза на чернокожото население, Обама се зае с реформи, от които то и без друго би трябвало да извлече най-сериозни ползи – като например разширяването на здравното осигуряване или предвиденото повишаване на минималните надници и заплати. Тези действия на американския президент съответстват на предпазливия му политически стил, но все пак не са онзи голям политически проект, който мнозина очакваха от първия тъмнокож президент.

Времето на френетичното одобрение и оптимистичните визии от предизборната му борба вече е отминало. Междувременно Обама се „приземи“ политически. Приносът на Обама за подобряване на междурасовите отношения обаче не бива да се измерва и с ежедневните политически мерки и речи, защото този принос е много по-голям. С историческия си избор през 2008 и преизбирането си през 2012 година, Барак Обама успя да постигна нещо, което не можаха да постигнат законите и речите на неговите 43-а предшественици: Той не само показа, че един афроамериканец може да стане президент. Обама показва, че един тъмнокож американец може да бъде също толкова посредствен президент, колкото и един бял американец.

 
 

10 нърди момичета от малкия екран, които са страшно секси в живота

| от chronicle.bg |

Какво правиш, ако си сексапилна жена и трябва да изиграеш ролята на нърди момиче в сериал?

Наистина, как се подготвяш да изиграеш роля на не толкова привлекателна жена, дори леко отблъскваща, в името на кариерата?

Може би затова им казват добри актриси… Щом успяват да се справят.

Няма да повярвате колко често срещано е това. И за да ви го докажем събрахме на едно място 10 подобни примера.

Красиви жени, които играят нърди роли в сериали – вижте кои са в галерията горе.

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.