Един красив град потъва в бедност

| от |

Бедността не е порок. Но в Италия тя се превръща в бреме за все повече хора. За тях дори еспресото се е превърнало в луксозен продукт, който не могат да си позволят, отбелязва репортаж на „Дойчландфунк“, цитиран от Дойче веле.

Napoli6Който пристига с влак в Неапол веднага попада насред мизерията. Централната гара и предгаровият площад са населени от просяци, бездомници и хора, които мъкнат със себе си едничката си собственост, събрана в найлонови торбички. Продавачи с табли на гърдите предлагат контрабандни цигари – без бандерол те са продават на 1/3 от нормалната им цена.

„Икономически сме го закъсали страшно, а политиците мислят само за себе си. Адски съм възмутена. Големият ми син е безработен вече от 2 години, въпреки че завърши университет. Съпругът ми работи, но заплатите са обидно ниски в сравнение с разходите за издръжка“, казва Джузепина, жена на средна възраст.

От продажбата на цигари без бандерол Джузепина изкарва около 300 евро на месец. Тези пари са крайно необходими на семейния бюджет. Рискът да бъде хваната в нарушение е малък – полицията се прави, че не забелязва нищо, казва бившият социален работник Антонио Алфано: „В противен случай биха разбунили всички, хиляди гневни и недоволни хора веднага ще излязат на барикадите, ще стане революция, а властите не желаят подобно нещо“, казва той.

italia3Едно „висящо кафе“, моля!

През последните 2-3 години бедността в Неапол нарасна рязко, разказва Алфано и посочва възрастен мъж, който рови из кофите за боклук с надежда да открие някоя празна бутилка. Други пък продават домашно приготвени сандвичи на минувачите или на бързащите да хванат влака пътници. А край заведенията около гарата бедняци дебнат за хранителни остатъци в чиниите на клиентите – част от пица, хлебче, парче шунка, недопита лимонада. Бързо и дискретно те ги прибират, а срамът е изписан на лицата им.

До неотдавна не се считаше за срамно да си беден в Неапол: онези, кото не можеха да си позволят кафе в ресторант, си поръчваха „Café sospeso“ – висящо кафе. Това означава, че някой клиент е поръчал едно, но е платил две кафета – второто за някой бедняк, който няма пари, за да си го позволи. „Това си беше чисто неаполитанска традиция, от която се възползваха много от по-възрастните хора, но тя за съжаление бавно умира“, казва със съжаление Алесандра Мусто, която едно време е работила в кафене. Нейният познат, допълва: „Обичаят умира заедно с човешката солидарност“.

И още една картина се набива на очи в Неапол: все по-често в парковете се виждат бездомници, които си приготвят разтворимо кафе с помощта на малки газови котлони. Отпиват го се бавно и на малки глътки, но не защото много обичат разтворимото кафе, а защото то потиска усещането за глад и стопля. Истинското италианско еспресо вече не е по джоба на всички италианци.

 

 
 

Суетата на Оскарите: снимки от червения килим

| от chronicle.bg |

Тези Оскари вероятно ще останат в историята с небивалия гаф по време на връчването на наградата за най-добър филм.

A може би все пак и с победителите. Тук няма да разсъждаваме по въпросите за изборите на Академията, качеството на воденето на Джими Кемъл и справедливостта на наградите -а ще се фокусираме върху блясъка и външния вид на звездите.

Вижте в галерията най-интересно, стилно или скандално облечените звезди.

 
 

Уникалните Булгара с нов клип

| от chronicle.bg |

След като повече от десетилетие едни от пионерите на родната етно сцена – „Булгара“ наблягаха основно на концертните си изяви, най-сетне ще ги видим и в нов клип към чисто новото им парче Караконджул. Това е третата композиция от дългоочаквания нов албум, върху който музикантите работят.

Продукцията е дело на младото JENG studio с талантливото участие на танцьорите от Ансамбъл „Българани“.

Промоцията ще се състои на 2 март в столичния SOFIA LIVE CLUB  от 22.00 ч., като част от концерта на Булгара #Караконджул

Как да обясниш на незрящ човек какво представлява червеният цвят?

На теория това са електронни вълни на определена честота, но дали това ще го накара да асоциира червения цвят с неистовата жажда за живот, въодушевлението и страстта? Същото е и с музиката на Булгара.

Как да разкажеш музиката на седмина мъже и две жени, отдадени на смесицата от традиция и новаторство?

Булгара, групата, която използва дръм енд бейс, фънк и броукън бийтс, за да подчертае хармоничната красота на българския фолклор и преплитайки джънгъл, рок и джаз с фолклорни инструменти, доближавайки се до понятието уърлд фюжън, съществува от 2002 г.

???????????????????????????????

Костадин Генчев (кавал) и Кирил Добрев (барабани) дават воля на музикалните си виждания, създавайки Булгара . Уповавайки се на опита си като оркестрант и композитор в оркестъра за народна музика към БНР, солист в концерти на „Мистерията на българските гласове”  и на участието си във френско-българския проект „Одисей”, Коста се ангажира с фолклорното ядро на Булгара. Кирил, от своя страна, като идеен лидер на Fake, подгрявали Prodigy  в София,  композитор и аранжьор, работил за български поп и хип-хоп изпълнители (Ъпсурт, Братя Мангасариян), автор на музикалните и звукови картини за спектаклите „Дивите”, „На нивото на очите”, “Размислите на един учител за Народното творчество”, лентата “Кецовe” и др. се впуска в дебрите на различността на музикалното звучене на Булгара, създавайки саунд и семплинг дизайна.

Стоян Павлов умело дирижира присъствието на перкусиите. Майсторските звуци на гайдата са поверени на солиста на оркестъра за народна музика към БНР Петьо Петров,  тънките струни на тамбурата опъва главният диригент на оркестъра за народна музика към  БНР Димитър Христов, гъдулката е в ръцете на eдна от двете дами – Христина Белева /солист в БНР/, а втората дива е вокално-перкусионното бижу – Ева Перчемлиева. Чавдар Асенов плавно поддържа бас линията, а съвсем отскоро към бандата се присъедини и китарата на Димитър Тодоров.

Една година след създаването си Булгара печелят наградата за театрално изкуство “Аскеер” за авторска музика към театрален спектакъл “Дивите” по Николай Хайтов. Красотата на тяхната музика е споделена и във филма „Отвъд чертата”. Композициите им са забелязани и от корифея на джаза Милчо Левиев, който ги кани да му партнират в концерт, изнесен на престижната сцена на зала „България”.

???????????????????????????????

Албумът на Ъпсурт „Попфолк” нямаше да бъде същият без щипката талант, добавен от Булгара. През 2004 г. не само публиката на “Аполония” ги оценява по достойнство, но и  френският музикален канал MEZZO, който излъчва репортаж  за тях.

В рамките на Sofia Music Jam 2004 те са подгряваща група на концерта на David Garfield and The Cats.

През февруари 2005 групата направи клубно турне в Унгария, Австрия, Германия и представи страната ни на световните туристически експозиции в Лондон, Киев и Москва. А в началото на лятото на 2005 музикантите от Булгара обърнаха представите за световноизвестния ски курорт Марибор (Словения), впускайки стремглаво българските ритми по пистите на тамошния фестивал Лент.

Bulgara s Qnka Rupkina

В края на 2005 излезе първородният  им  албум „Меча сватба”, който продаде и втория си тираж.
2006 ще остане в личните архиви на Булгара като най-благодатната и изпъстрена с участия на всички джаз фестивали в България, на чиито сцени свириха заедно с Били Кобъм, Хюмън Тъч, Милчо Левиев.

На европейските сцени, освен клубните концерти, най-запомнящи се  останаха самостоятелните концерти във Франкфурт и в световноизвестния клуб на Джо Завинул – Бърдленд във Виена.

Незабравим спомен ще остане и концерта на Ал Ди Меола, който имаха честта да подгреят , както и самостоятелните им концерти в Щутгарт – посветен на приемането ни в ЕС, в Лондонския Shaw Theatre и съвсем скорошното им участие в Бон по повод обединението на Източна и Западна Германия, което накара немската публика да се хване на хоро.

След картко затишие, през 2011 Булгара се завръщат на българските сцени, които с удоволствие споделят с гост-музиканти като цигуларя на превърналата се вече в икона немска група Сити – Георги Гогов, неповторимите Милица Гладнишка, Владо Михайлов и Ева квартет.

През 2014 са хедлайнери на международния World Music festival  в Малайзия, а лятото на 2016 завършва с концерт в Кипър.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Hyundai Motor върви нагоре в класацията на най-надеждните автомобили за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Hyundai подобрява значително позициите си в изследването за най-надеждните автомобили Vehicle Dependability Study (VDS)) за 2017 г. на J.D. Power с водещо в бранша намаляване на проблемите, съобщавани от собствениците, като се нарежда на шесто място сред всички марки.

Проблемите на база 100 автомобила Hyundai намаляват с 25 точки или 16 процента и Hyundai се изкачва с 13 позиции в класацията на марките спрямо 2016 г., отбелязвайки най-доброто представяне на компанията досега.

Hyundai Sonata също получи признание от J.D. Power като автомобила, заел второто място в сегмента на средноразмерните автомобили.

Hyundai постигна тези резултати, докато средните стойности в бранша се увеличиха с четири проблема на 100 автомобила.

VDS и IQS са две от ключовите качествени изследвания на J.D. Power.

VDS измерва проблемите при тригодишните автомобили, основно в категории като двигател/трансмисия, изживяване при шофиране и Аудио/Комуникации/Забавление/ Навигация. По-нисък резултат означава по-голямо качество.

IQS измерва качеството след 90 дни на притежание. Изследването Automotive Performance, Execution and Layout (APEAL) измерва възприятието на клиентите относно дизайна, съдържанието, разпределението и динамиката на техните нови автомобили, а новото изследване Tech-Experience Index Study измерва цялостното изживяване на клиентите, свързано с автомобилните технологии.