Джокович и Федерер: Пети турнир от Големия шлем? Защо не.

| от |

Steve Tignor, tennis.com

Индиън Уелс, Калифорния. Новак Джокович и Роджър Федерер може да се срещнат тук през май на финала на BNP Paribas Open, но това не се отразява върху интервютата им. При този турнир атмосферата е по-разпусната от който и да е Мастърс, което се вижда в размишленията на професионалистите пред пресата. Стига да печелят разбира се. А двамата тенисисти печелят и говорят много през последната седмица. Ето поглед върху най-интересните неща, казани от тях при последните им интервюта. От време на време прогресивно мислещият Джокович и традиционалиста Федерер имат доста различни виждания за тениса.

djokovic

Какво мисли Джокович за създаването на пети турнир от Големия Шлем?

“Всичко в живота се развива. Хората трябва да започнат да гледат напред. Какво можем да променим? Индиан Уелс е един от АTP турнирите, които са достойни за ниво Голям шлем. Защо не..? Макар и да има разделение, не съм съгласен, че едните са по-големи събития от другите.”

За графика на турнирите

“Има някои неща.. имам предвид, в един перфектен свят Australian Open би могъл да започва две-три седмици по-късно”

Ако Федерер е Сампрас на новото поколение, то Джокович е нещо като Агаси – Новак и Андре са от играчите, които търсят развитие. Джокович може би дори иска твърде много. Фактът, че е наел Борис Бекер за треньор говори за това – основната причина е, че просто е искал да промени нещо. Федерер от своя страна прекара голяма част от кариерата си правейки точно обратното: придържа се към нещата, дори когато не вървят.

Харесва ми мнението на Джокович за пети турнир от Големия шлем. Защо не? Ако даден турнир е успешен, колкото Големите, защо да не включи към тях? Джокович, за разлика от Федерер подкрепя идеята да се преместят ATP финалите от Лондон в друг град. Колкото и да е добре в Лондон, това не е лоша идея.

Какво мисли Федерер за добавянето на треньор на корта при мъжете?

“Много се надявам да не се случи. Ако стане, дано е след като се оттегля. Наистина смятам, че е ненужно, най-малкото, че не всеки може да си го позволи. Ще се нагледаме на гаджета, родители и приятели на корта, което според мен ще изглежда аматьорско.”

Федерер винаги е вярвал, че човек трябва сам да си свърши работата. В миналото е сравнявал играенето на мач с тест, а тренировките с писане на домашни. Помощ от треньора за него е еквивалента на преписване.

Не съм съгласен с Федерер, че това, че “не всеки може да си позволи треньор” е добра причина да не се въведе треньор на корта. Вярно е, че не всеки може да си позволи да наеме най-добрите треньори, но никой не спира богатите играчи да го правят и да ги водят навсякъде по света с тях. Дори и без помощ на корта някои играчи могат да наемат треньори на 22-часов работен ден ако пожелаят. Съгласен съм обаче, че не искам да съм свидетел на прегръдка от гадже на терена.

Дали Джокович мисли, че по-ниско класираните играчи са вдъхновени от спечелнането на Australian Open от Вавринка?

“Смятам, че играчите от топ 10-20 са също толкова добри, колкото първите. Ако имат добър ден могат да спечелят. Всичко се свежда до самоувереност. Както знаете мач може да се спечели с няколко точки. Има нови лица и нови играчи, и това е добре за спорта – кара ни да работим по-усилено.”

Джокович се отнася по еднакъв начин както към собствената си игра, така и към структурата на спорта. Според него промяната е неизбежна. Забележете обаче, че той не вярва, че ще има размествания на върха. Вместо това казва, че конкуренцията ще ги накара да тренират повече.

rf

Дали Федерер мисли, че по-ниско класираните играчи са вдъхновени от спечелването на Australian Open от Вавринка?

“Трябва да се докажат. Според мен не става с един турнир. Хубаво е, че вярват в него и че Стан ги вдъхновява. Това е страхотно, така трябва да бъде. Смятам обаче, че трябва да са по-вдъхновени да бият най-добрите играчи повече от веднъж от време на време. Новак и аз все още сме наравно, ще видим кой ще спечели накрая.”

Подкрепен от безброй реклами за Ролекс, Федерер има репутация на джентълмен в публичното пространство. На моменти обаче може да е много директен в думите си. По темата за новите играчи не споделя мнението на Ноле, че е “добре за играта”. Федерер е абсолютно прав за всичко, което казва и не се хвали, когато споделя, че все още е един от най-добрите.

Федерер за любимите му моменти като играч между 17-21 годишна възраст

“За мен това бяха невероятни времена. Да играеш, да пътуваш всеки ден. Тогава за първи път правех това, което дотогава бях гледал единствено по телевизията. Играех срещу хората, срещу които винаги съм искал. За мен тази мечта беше толкова далечна, че не мислех че ще дойде този ден. Винаги ще гледам назад към тези времена, които смятам за едни от най-добрите в кариерата ми.”

Не е ли любопитно, че любимия период на Федерер е преди той да спечели дори една от 17-те му титли от Големия шлем (печели първата си на 22)? За успелите хора често точно момента, преди да станат най-добрите е много важен. Федерер винаги е бил колкото играч, толкова и фен на играта и това са дните, в които е можел да бъде и двете максимално.

Джокович за автографите, искани от децата по света

“Има много деца, които обичат този спорт. Когато бях малък аз също бях едно от тях и наблюдавах великите тенис играчи с удивление. Когато имах възможност отивах да гледам турнири на живо и беше уникално изживяване. Спомням си колко беше важно да видя на живо играчите, като които се стремях да бъда.”

Както за Федерер, така и за Ноле да си фен е много важно. Затова всъщност е спорта, нали? Търсим онова чувство на огромна значимост, която усещахме като малки. Джокович и Федерер много добре знаят това и никога не го забравят.

Още едно нещо, което споделят Джокович и Федерер – приятелски отношения с Григор Димитров. Българинът е известен като Baby Федерер, но може би е време да започнем да го наричаме малкия брат на Ноле.

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.

 

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.