Джоан Роулинг: Не е ли време да оставим приютите в приказките?

| от | |

Джоан Роулинг, писател, автор на поредицата книги за Хари Потър, за Гардиън

Беше черно-бяла снимка във вестника. На нея имаше малко момче, заключено зад преградата на леглото си в сиропиталище. В ръцете си стискаше телените решетки, а по лицето му се четеше агония. Нямаше да има „Лумос“ – благотворителна организация за деца в сиропиталища, ако не бях видяла тази снимка. Усетих срамен импулс да прелистя страницата, да я скрия, да не я гледам.

Можех да се опитам да оправдая този импулс с това, че в онзи момент бях бременна и се чувствах уязвима. Тъжната истина е, че инстинктивната ми реакция към тази снимка е метафора на отношението, позволило неоправданото затваряне в сиропиталища на 8 милиона деца по света. Засрамена от този рефлексен отказ да я видя, обърнах страницата и прочетох статията. Говореше се за кошмарните институции, където деца на около 6-годишна възраст бяха поставяни в клетки през по-голямата част на деня и нощта. Откъснах статията и на следващия ден започнах да пиша писма до всички, които мислих, че имат влияние в тази област. Това доведе до бързото създаване на организацията „Лумос“, чието име всъщност е думичката в „Хари Потър“, с която магьосниците „извикват“ светлината в тъмното. Част от нашата работа в „Лумос“ е да даваме светлина в живота на тези милиони деца, разделени от семействата си заради причини като бедност, дискриминация или увреждания. Шокиращата истина е, че по-голямата част от тези деца имат родители, които не могат да се грижат за тях. Те не са сираци. Повечето са настанени в приюти от семейства, които са твърде бедни, за да ги осигурят или заради липса на местни образователни и лечебни заведения, особено за деца със специални нужди. Малцинство са тези, които нямат родители или седенето вкъщи не е в техен интерес. Те често са настанявани в сиропиталища, защото няма друга алтернатива. За тези деца животът прилича на най-мрачните приказки на братя Грим.

Жоржет Мълхеър, главен изпълнителен директор на „Лумос“, разказва как една Коледа занесла бонбони на 270 деца от приюти. Това, което открила там, било кошмар. „Навън беше минус 25 градуса, нямаше отопление, децата лежаха и трепереха в леглата си, облечени с всички дрехи, които имаха и увити в овехтели одеяла“, разказва тя.

„Отново и отново, когато чета статистиката за 8 милиона деца, разделени от семействата си по света, съм втрещена и невярваща. „Как е възможно това да се случва, без целият свят да знае?“, питат те. Отговорът всъщност е доста прост: „Какво по-лесно от това да запушиш устата на дете? Особено дете с умствени и физически увреждания, което е изоставено от семейството си, убедено, че това е най-доброто. Сега има изобилие от научни доказателства, че институциите са причинили неизмерими и понякога непоправими вреди на тези деца. Децата в приюти е много малко вероятно да получат образование или да бъдат физически и психически здрави. Недохранването е често срещано. Тези деца е много по-вероятно да станат жертва на насилие или трафик. Ефектът върху бебета е практически хроничен, много от тях не се развиват или умират.

Въздействието от липсата на любов и внимание е дълбоко. Това може да доведе до спиране на растежа, забавяне в развитието и психологическа травма. Виждала съм бебета, които са се научили да не плачат, защото знаят, че никой няма да дойде. Срещала съм деца, които отчаяно се нуждаят от обич и търсят скута дори на непознат. Откъснати от обществото, институционализираните деца се връщат в света със своите шансове за щастлив и здравословен живот, често не могат да си намерят работа и живеят живот в бедност и зависимост. Решаващ е моментът, че тези ужасни последици се случват на деца от всички видове институции, включително и тези, които са добре обезпечени. Решението не е в изрисувани стени, по-удобните легла и плюшените мечета. Решението не са институциите.

Добрата новина е, че това е един напълно решим проблем. След успеха на „Лумос“ в няколко страни, организацията счита, че институционализирането на децата може да бъде ликвидирано в световен мащаб до 2050 г., тоест още по време на нашия живот. Когато има инвестиции и приобщаващо образование и здравеопазване , когато уязвимите семейства получават помощ за бедност, липса на заетост, социални и медицински проблеми. Когато се насърчават осиновяването и приемните семейства, които са алтернатива за децата, които не могат да бъдат с родителите си. Когато културата на институционализиране се заменя с такава, която дава приоритет на помощта едно семейство да остане заедно. Тогава децата могат да преуспяват в рамките на своите семейства и общности. Международните донори играят жизненоважна роля в това отношение.

Прекратяването на практиката на водене на децата в институции е не само морално задължение, но има и икономически смисъл. По-рентабилно е да се подкрепя едно семейство, а не едно дете в институция. Това намалява дългосрочните разходи, тъй като децата, израснали в семейства е много по-вероятно да бъдат самостоятелни в бъдеще.

Ние знаем, че нашият модел работи. Откакто „Лумос“ започна да работи в Молдова през 2007 г. децата в институциите са намалели със 70%, въпреки хроничната политическа нестабилност. В Чехия броят на децата, изпращани в институции е намалял с 16% през изминалата година. През 2020 г. в Чехия може да няма нито едно дете в приют. Откакто „Лумос“ започна да работи в България, децата в сиропиталища са с 54% по-малко. Приемането на нови деца в приютите е намаляло с 34%, а броят на приемните семейства се е увеличил с 440%, от 357 до над 1600, осигурявайки необходимата семейна среда на децата, които в противен случай биха били в институции.

Ангажиментите, поети от ЕС, САЩ и Световния алианс за деца – обединяването на държавни и частни донори, както и неправителствени организации като „Лумос“, са създали важен прецедент за други желаещи да помогнат. Много милиони хора по целия свят искат да видят края на вредната и ненужна практика на институционализирането. Всеки има своята роля в това, което е точно идеята на социалната кампания #letstalklumos , започнала миналия месец. Поддържането на този въпрос жив и разпространяването на информация е много важна част от промяната на бъдещето на тези деца.

Аз наскоро се ангажирах да бъда президент на „Лумос за живот“. Това е моята мечта, че до края на живота ми самата идея да откъснеш дете от семейството му и да го заключиш някъде ще изглежда като нещо от жесток, измислен свят. /БГНЕС

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.