Джан Сон-тхек – човекът номер две в севернокорейската властова йерархия

| от | |

Джийн Лий от Асошиейтед прес

Екзекуцията на чичото на лидера Ким Чен-ун ознаменува безпрецедентното изпадане в немилост на една от най-могъщите фигури в Северна Корея, както и най-сериозното разместване на политическите пластове в страната от десетилетия.

Джан Сон-тхек е родом от североизточния пограничен град Чхонджин и е със скромен произход, но е достатъчно пробивен, за да влезе в престижния пхенянски университет „Ким Ир-сен“ и да се издигне от общински бюрократ до заместник-председател на Националния комитет на отбраната и член на Политбюро – постове, които го направиха втори по власт след Ким.

Дипломат, пътувал много в чужбина и с мрежа от контакти, стигаща до Китай, Джан се смяташе за главния архитект на икономическата политика, чийто фокус бе върху партньорството със съседната и съюзническа страна.

Връзките му с Ким бяха повече от политически: Джан бе съпруг на лелята на лидера, Ким Кьон-хи, а в края на 2008 г. се смяташе, че е приел ролята на регент, докато младият Ким Чен-ун, тогава почти 30-годишен, бе подготвян да наследи баща си Ким Чен-ир. Джан често придружаваше Ким Чен-ун при негови посещенията и стоеше до него по време на публични прояви.

Слуховете, че Джан е свален, се понесоха в Сеул миналата седмица. В неделя той е уволнен от всичките си постове на специално партийно съвещание и е отведен от войници. Четири дни след драматичния си публичен арест Джан е съден за измяна от специален военен трибунал и е екзекутиран вчера, съобщиха днес държавни медии. Той бе на 67 години.

Списъкът с престъпления срещу Джан е дълъг, като сред тях е заговор за сваляне на ръководството – най-сериозното от всички твърдения. Според държавни медии той е направил самопризнания.

За външния свят състоящият се от 2700 думи текст, който прави на пух и прах репутацията на Джан, дава възможност да се надникне и разбере нещо за мрачния феодалистичен свят на политиката в потайната страна.

Що се отнася до севернокорейците, шокиращото публично унижение на човек, смятан за изпълняващ бащински функции за Ким Чен-ун, имаше за цел да изпрати ясно послание, че няма да се търпи инакомислие в тази тоталитарна държава, която изисква абсолютна вярност към лидера.

Това бе унизителен край на една сложна кариера.

Джан започва своя път като ръководител в Градския комитет на Корейската трудова партия (КТП) в Пхенян и изкачва стъпало по стъпало властовата стълбица, докато накрая се издига до най-висшите длъжности.

Става жертва на чистка и е изпратен в трудов лагер за две години в средата на миналото десетилетие, казва Ким Йон-су, експерт по Северна Корея в сеулския университет „Сокан“. Според мнозина чистката била, за да му се подрежат крилата.

Със започнатата от режима подготовка на Ким Чен-ун за лидер след прекарания от баща му удар през 2008 г., кариерата на Джан постига шеметен напредък, който го изстрелва във вътрешния кръг на лидера. Възходът му набра скорост след смъртта на Ким Чен-ир от сърдечен удар през декември 2011 г.

Джан не беше военен от кариерата, но му беше дадено генералско звание и често се появяваше на държавни събития в бяла, спретната генералска униформа. Той бе назначен за завеждащ Организационния отдел на Централния комитет на КТП – позиция, която му даваше власт над службите за сигурност, както и над правосъдната система.

Като постоянен член на Политбюро той спомогна за организирането на кампания, чрез която някога могъщата армия да мине под контрола на партията.

Джан изигра ключова роля в оформянето на икономическата политика в бедната страна, в частност в разширяването на смесените предприятия с други страни, по-специално с Китай. При Ким режимът направи подобряването на икономиката основна цел за партията, наред с производството на ядрени оръжия.

Джан наскоро добави нова титла към длъжността си – председател на Държавния комитет по физическа култура и спорт – един от любимите проекти на Ким Чен-ун. За последно бе видян публично в началото на ноември при среща със спортна делегация от Япония.

Джан имаше вид на хитър човек, който гледаше света през тъмни очила и се радваше на специалния си статут на номер две във властовата йерархия. Той показваше забележителна дързост на публични прояви – докато другите висши официални лица стояха мирно, той ръкопляскаше с досада, изразявана само от един друг човек – Ким Чен-ун.

Държавните медии подеха убийствено остра словесна кампания срещу личността му, описвайки го като властолюбив и амбициозен претендент за трона, прибегнал до непотизъм и протекции, за да построи свое „малко кралство“, докато планирал преврат срещу племенника си.

В Северна Корея противопоставянето на върховния лидер се приема за престъпно, контрареволюционно деяние.

Държавните медии обвиниха Джан, че е разрушил икономиката за своя собствена облага, хвърляйки върху него вината за повишаването на курса на валутата през 2009 г., предизвикало необичайни за Северна Корея протести. Той бе посочен като отговорен за лошото качество на строителни материали, бе обвинен, че тайно е търгувал с редки метали и бе разкритикуван, че насърчавал частното предприемачество.

Джан бе описан като развратник и прикрит капиталист, който разпространявал порнография и похарчил 4,6 милиона долара на хазарт според държавни медии.

Някои от обвиненията са незначителни – твърди се, че отхвърлил предложението на работници от завод за мозайка, изобразяваща двамата покойни лидери на КНДР, и че наредил гранитна скулптура, с подписа на Ким, да не се поставя на централно място.

Присъдата срещу Джан бе предшествана от предполагаемите екзекуции миналия месец на двама от най-доверените му хора. Държавната Корейска централна телеграфна агенция потвърди за чистка срещу един от съюзниците му, Ни Ньон-ха, определяйки го като „подмазвач“ и помагач, който заедно с Джан създавал фракция против Ким вътре в партията.

Чистката срещу обвинените му другари ще продължи, заявиха държавните медии.

Не е ясно какво значи екзекуцията на Джан за съпругата му. Ким Кьон-хи играе ключова роля в една властова структура, чиято претенция за легитимност са кръвните връзки с баща й – основателя на Северна Корея Ким Ир-сен. Крехката Ким, за която се говори, че е в лошо здравословно състояние, не е виждана публично на кадри и снимки от тазседмичните заседания.

Семейство Джан, които се запознават в университета и се женят през 1972 г., нямат живи деца според южнокорейския правителствен Информационен център за Северна Корея. Според южнокорейски медии единственото им дете, дъщеря, се самоубива през 2006 г. на 29-годишна възраст, докато следвала в Париж.

Екзекуцията на Джан поставя под въпрос и бъдещите кариери на роднините му. За зет му, който е посланик в Куба, и за племенника му, който е посланик в Малайзия, се твърди, че са повикани в Пхенян, казват южнокорейски представители.

Друг негов роднина, заместник-министър на туризма, отмени участието си в конференция за туризма в Тайван, казаха тайвански официални лица, цитирани от Централната информационна агенция на островната държава.

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

Най-доброто от Мартин Скорсезе

| от |

Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 74 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 50 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 60 продуцентски проекта Мартин Скорсезе прави от киното онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи са онези неща, които правят Скорсезе отличителен, запомнящ се, забележителен. Гледате ли негов филм, дори само един, няма връщане назад и така трябва да бъде.

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята на седмото изкуство, много след като нас и него няма да ни има. И отново – така трябва да бъде.

Мартин Скорсезе е един от най-великите режисьори покорили Холивуд и всеки, който мисли различно е или голям глупак или не разбира от кино. Толкова е просто.

След две години тишина Скорсезе се завръща на голям екран с „Мълчание“ – един проект, който иска да направи от много години. История за безпрецедентната, безкористна вяра и религията, както той я разбира. Защото религията и вярата имат много малко общо. И „Мълчание“ е тук, за да разкаже това.

Адаптация по романа на японеца Шюсако Ендо „Мълчание“ е трудна, бавна, тъжна и мълчалива история. Тя подлага на съмнение и дълги и мъчителни изпитания най-фундаменталните въпроси и чувства заложени в човека.

Тишина ли е Бог? Ако Него изобщо го има. Защо остава мълчалив, дори когато ти говориш с него? Трябва ли да продължиш да го търсиш и да вярваш, дори когато той не ти отговаря със същото? „Am I just praying to silence?“ е основният мотив загнезден в тази тъжна приказка за божественото и отвъд него. И отговорът на всички тези въпроси е „да“.

Религията, вярата и изпитанията, които идват след като се отдадеш на тях, са теми, които вълнуват Скорсезе и той често ги прокарва по един или друг начин във филмите си. Понякога го прави директно, взима религията, чопли я, унищожава я, показва най-лошото й, най-хубавото й и накрая оставя зрителят да реши сам за себе си. Като в „Последното изкушение на Христос“.

Религията според Скорсезе е много по-многопластова и интересна, отколкото според църквата, която винаги се опитва да ни я пробуда с една по-ведра, но някак назидателна страна. Вярата от друга страна е нещо, което всички ние носим в себе си. Тя е заложена в ДНК-то ни и само ние можем да изберем как и накъде да я насочим. Да вярваме или не изобщо не е въпросът! Въпросът е „в какво“?

В този ред на мисли „Мълчание“ е някак задължителен за гледане, защото е кино в чист вид, защото е по една от любимите теми на своя режисьор и защото ще подложи на изпитание и вас, като зрители.

По повод премиерата на „Мълчание“, която е на 14.01. в зала 1 на НДК, като част от програмата на „Киномания“, ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Вие се подгответе за „Мълчание“, а дотогава 10 от най-добрите заглавия на маестро Скорсезе са от нас за вас. В галерията горе. Наздраве!

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.

 
 

Wizz air започва полети от Варна до Тел Авив

| от CHR Aero |

Нискотарифната авиокомпания Wizz air обяви нова линия между Варна и Тел Авив, Израел.

Полетите ще стартират на 21 юли и ще се изпълняват 3 пъти седмично.

Airbus A320 на компанията ще излита от Варна в 12:50 ч. и ще каца в Тел Авив в 15:10 ч. Обратният полет е в 16:00 ч и каца във Варна в 18:30 ч. Цените на билетите започват от 49,99 лв. в едната посока.

С този полет дестинациите на Wizz от Варна стават общо 8.

Преди месец компанията обяви 5 нови дестинации, до които ще започне да лети от 21 юли – Дортмунд, Мюнхен, Ларнака, Милано и Айднховен. Те допълват съществуващите полети от Варна до София и Лондон.