DW: Браво, момчета!

| от |

Те бяха крайно изтощени, олюляваха се вече, но намериха сили да се изправят отново на крака. Германците станаха световни шампиони, защото го искаха по-силно от противника си, твърди спортният коментатор на Дойче веле Йоша Вебер.

0,,17783605_303,00

Когато вече се бяха отдали на еуфорията и танцуваха радостни около скъпоценния трофей, всичко изглеждаше много лесно – сякаш нищо не е било. Щастливият момент беше отключил сили, които всъщност отдавна трябваше да са изчерпани след тази игра, наподобяваща същинско сражение.

Пътят към победата

В битката, продължила 120 минути, най-много пострада Бастиан Швайнщайгер, който на няколко пъти бе повалян на земята. Но винаги намираше сили да се изправи отново на крака. Малко след като Швайнщайгер се върна на терена със зашита рана под окото, на крака се изправи и целият германски тим. И започна да се бори с всички сили – срещу равностойния си противник, срещу заплахата от лотарията, наречена дузпи, срещу собственото си изтощение. В последните минути на продълженията германският отбор мобилизира всичките си сили и беше щедро възнаграден: пас на Шюрле, Гьотце поема с гърди, удар и гол! Това попадение беше краят за аржентинската единайсеторка – и най-скъпоценната награда за германския отбор, който в този мач даде всичко от себе си. Затова и победата му е напълно заслужена.

Дълго време мачът беше на кантар – и двата отбора допускаха груби грешки, от които обаче противниковият тим не успяваше да се възползва. В един момент беше вече пределно ясно, че първият гол ще реши мача. Вкараха го германците – защото желаеха победата по-силно от противника си. Германските футболисти показаха – и то в много по-голяма степен от аржентинците, че са твърдо решени да прекрачат границата на физическите си възможности. Това невероятно постижение – не само на тялото, но и на духа, заслужава огромно уважение.

Свалям Ви шапка, господин Льов!

Респект заслужава и треньорът на отбора Йоахим Льов, който неведнъж беше критикуван заради твърдоглавието си и странните си тактически ходове. Подобно на самия отбор, Льов претърпя огромно развитие, което невинаги вървеше праволинейно, но пък преследваше ясна цел: победата. От това изключително талантливо поколение футболисти Льов успя да създаде един истински отбор, в който няма място за егоизъм, в който един е за всички и всички са за един. Но най-голямата заслуга на Льов е друга – а именно, че се съгласи да преосмисли представите си за естетически футбол и в крайна сметка се реши да промени концепцията си в името на голямата цел: световната титла. Браво, господин Льов! Браво, момчета! Вие успяхте!

Четвърта световна титла за Германия!

Германия спечели финала на Световното първенство по футбол в Бразилия и прибави четвърта световна титла в актива си. Оспорваният двубой с Аржентина беше решен едва в продълженията с гол на резервата Марио Гьотце.

0,,17783336_303,00

Германия спечели финалния мач на Световното първенство по футбол на стадион Маракана в Рио де Жанейро с 1:0 срещу силния тим на Аржентина. Победата дойде след красив гол на Марио Гьотце в продълженията и донесе четвърта световна титла за Германия след 1954, 1974 и 1990 година. С този си успех Германия се изравни по брой на спечелените титли от световни първенства с тима на Италия.

Игуаин пропусна за Аржентина

Гонсало Игуаин пропусна отлична възможност да изведе „гаучосите“ напред в резултата – оказал се сам срещу вратаря на германците Мануел Нойер, той стреля, но топката премина покрай вратата. Малко по-късно подобно положение пропусна и звездата на аржентинския тим и капитан на отбора Лионел Меси. В добавеното време на първата част Бенедикт Хьоведес от бундестима уцели страничната греда след удар с глава от корнер, изпълнен от Тони Кроос.

В 88-та минута Мирослав Клозе беше сменен, с което приключи кариерата си за Германия на световни първенства с рекордните 16 гола в 24 мача. Първите добавени 15 минути ще се запомнят с два пропуска на резервите Андре Шюрле за отбора на Германия и Родриго Паласио за Аржентина. Дело на резерва бе също и единственият гол в мача – на Марио Гьотце, влязъл в игра на мястото на Мирослав Клозе. Попадението дойде след перфектен пас в наказателното поле от Андре Шюрле, който Гьотце реализира с елегантно воле по диагонала на вратата на аржентинския страж Серхио Ромеро.

Четири световни титли за 60 години

0,,17783173_401,00

Германия чака цели 24 години, за да спечели четвъртата си световна титла, която идва 60 години след първия германски успех на световно първенство, известен още като „Чудото от Берн“ през 1954 година. Благодарение на триумфа на германския тим в Бразилия Европа става първият континент, излъчил световен шампион в три последователни издания на световното по футбол – Италия през 2006, Испания през 2010 и сега Германия.

Мачът, който влезе в историята

След феноменалната победа срещу Бразилия, списъкът с легендарните мачове на германските национали стана още по-дълъг. Този грандиозен успех е обаче и бреме за германците, смята Йенс Крепела.

Само суперлативи след фантастичното представяне на германските национали! В мача срещу Бразилия те показаха най-доброто от себе си – и най-доброто в рамките на това Световно първенство. А от гледна точка на значението на тази среща и напрежението да играеш срещу домакините, това определено е най-големият успех на германския тим под ръководството на треньора Йоахим Льов. Този мач така или иначе ще остане в историята: никога досега Бразилия не е била побеждавана толкова убедително; никога досега не е имало полуфинална среща с толкова висок резултат; и никой друг футболист не е вкарвал толкова много голове на световни първенства, колкото Мирослав Клозе, който с попадението си срещу Бразилия в 23-та минута оглави вечната класация на голмайсторите.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация