DW: Браво, момчета!

| от |

Те бяха крайно изтощени, олюляваха се вече, но намериха сили да се изправят отново на крака. Германците станаха световни шампиони, защото го искаха по-силно от противника си, твърди спортният коментатор на Дойче веле Йоша Вебер.

0,,17783605_303,00

Когато вече се бяха отдали на еуфорията и танцуваха радостни около скъпоценния трофей, всичко изглеждаше много лесно – сякаш нищо не е било. Щастливият момент беше отключил сили, които всъщност отдавна трябваше да са изчерпани след тази игра, наподобяваща същинско сражение.

Пътят към победата

В битката, продължила 120 минути, най-много пострада Бастиан Швайнщайгер, който на няколко пъти бе повалян на земята. Но винаги намираше сили да се изправи отново на крака. Малко след като Швайнщайгер се върна на терена със зашита рана под окото, на крака се изправи и целият германски тим. И започна да се бори с всички сили – срещу равностойния си противник, срещу заплахата от лотарията, наречена дузпи, срещу собственото си изтощение. В последните минути на продълженията германският отбор мобилизира всичките си сили и беше щедро възнаграден: пас на Шюрле, Гьотце поема с гърди, удар и гол! Това попадение беше краят за аржентинската единайсеторка – и най-скъпоценната награда за германския отбор, който в този мач даде всичко от себе си. Затова и победата му е напълно заслужена.

Дълго време мачът беше на кантар – и двата отбора допускаха груби грешки, от които обаче противниковият тим не успяваше да се възползва. В един момент беше вече пределно ясно, че първият гол ще реши мача. Вкараха го германците – защото желаеха победата по-силно от противника си. Германските футболисти показаха – и то в много по-голяма степен от аржентинците, че са твърдо решени да прекрачат границата на физическите си възможности. Това невероятно постижение – не само на тялото, но и на духа, заслужава огромно уважение.

Свалям Ви шапка, господин Льов!

Респект заслужава и треньорът на отбора Йоахим Льов, който неведнъж беше критикуван заради твърдоглавието си и странните си тактически ходове. Подобно на самия отбор, Льов претърпя огромно развитие, което невинаги вървеше праволинейно, но пък преследваше ясна цел: победата. От това изключително талантливо поколение футболисти Льов успя да създаде един истински отбор, в който няма място за егоизъм, в който един е за всички и всички са за един. Но най-голямата заслуга на Льов е друга – а именно, че се съгласи да преосмисли представите си за естетически футбол и в крайна сметка се реши да промени концепцията си в името на голямата цел: световната титла. Браво, господин Льов! Браво, момчета! Вие успяхте!

Четвърта световна титла за Германия!

Германия спечели финала на Световното първенство по футбол в Бразилия и прибави четвърта световна титла в актива си. Оспорваният двубой с Аржентина беше решен едва в продълженията с гол на резервата Марио Гьотце.

0,,17783336_303,00

Германия спечели финалния мач на Световното първенство по футбол на стадион Маракана в Рио де Жанейро с 1:0 срещу силния тим на Аржентина. Победата дойде след красив гол на Марио Гьотце в продълженията и донесе четвърта световна титла за Германия след 1954, 1974 и 1990 година. С този си успех Германия се изравни по брой на спечелените титли от световни първенства с тима на Италия.

Игуаин пропусна за Аржентина

Гонсало Игуаин пропусна отлична възможност да изведе „гаучосите“ напред в резултата – оказал се сам срещу вратаря на германците Мануел Нойер, той стреля, но топката премина покрай вратата. Малко по-късно подобно положение пропусна и звездата на аржентинския тим и капитан на отбора Лионел Меси. В добавеното време на първата част Бенедикт Хьоведес от бундестима уцели страничната греда след удар с глава от корнер, изпълнен от Тони Кроос.

В 88-та минута Мирослав Клозе беше сменен, с което приключи кариерата си за Германия на световни първенства с рекордните 16 гола в 24 мача. Първите добавени 15 минути ще се запомнят с два пропуска на резервите Андре Шюрле за отбора на Германия и Родриго Паласио за Аржентина. Дело на резерва бе също и единственият гол в мача – на Марио Гьотце, влязъл в игра на мястото на Мирослав Клозе. Попадението дойде след перфектен пас в наказателното поле от Андре Шюрле, който Гьотце реализира с елегантно воле по диагонала на вратата на аржентинския страж Серхио Ромеро.

Четири световни титли за 60 години

0,,17783173_401,00

Германия чака цели 24 години, за да спечели четвъртата си световна титла, която идва 60 години след първия германски успех на световно първенство, известен още като „Чудото от Берн“ през 1954 година. Благодарение на триумфа на германския тим в Бразилия Европа става първият континент, излъчил световен шампион в три последователни издания на световното по футбол – Италия през 2006, Испания през 2010 и сега Германия.

Мачът, който влезе в историята

След феноменалната победа срещу Бразилия, списъкът с легендарните мачове на германските национали стана още по-дълъг. Този грандиозен успех е обаче и бреме за германците, смята Йенс Крепела.

Само суперлативи след фантастичното представяне на германските национали! В мача срещу Бразилия те показаха най-доброто от себе си – и най-доброто в рамките на това Световно първенство. А от гледна точка на значението на тази среща и напрежението да играеш срещу домакините, това определено е най-големият успех на германския тим под ръководството на треньора Йоахим Льов. Този мач така или иначе ще остане в историята: никога досега Бразилия не е била побеждавана толкова убедително; никога досега не е имало полуфинална среща с толкова висок резултат; и никой друг футболист не е вкарвал толкова много голове на световни първенства, колкото Мирослав Клозе, който с попадението си срещу Бразилия в 23-та минута оглави вечната класация на голмайсторите.

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.