Двете лица на Ню Йорк

| от |

Ню Йорк е разделен на две. От едната страна са богаташите, а от другата – армията от обикновени хора, които все по-трудно оцеляват. Именно този проблем ще е основен за новия кмет на града, който се избира днес, пише Дойче веле.

Те са другото лице на Ню Йорк – и са много, макар да не са така видими, както блестящите небостъргачи на Манхатън или младия творчески устрем на Бруклин. Тези хора вегетират в покрайнините на града. Обединяват ги две неща – бедността и гневът. На голяма дъска в офиса на хуманитарната организация „Коалиция за бездомните“ са изписани безчет послания, адресирани до сегашния кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, който неотдавна заяви, че приютите за бездомни били станали „по-приятни от когато и да било“.

ny

„Политиката на Блумбърг за ограничаване на бездомността е катастрофална“, критикува Патрик Маркий от „Коалиция за бездомните“. „През неговия 12-годишен мандат се стигна до един печален рекорд – никога преди не е имало толкова много бездомни хора“, казва Маркий. И наистина: през последните 12 години броят на бездомниците в Ню Йорк е нараснал с 65%. Повече от 51 000 души търсят ежедневно място за пренощуване в социалните институции. Над 21 000 от тези хора са деца. „Факт е, че тъкмо семействата и децата съставляват една значителна част от бездомните хора в Ню Йорк“, посочва Маркий.

Проблемите на Ню Йорк са типични и за ред други метрополии: растяща несправедливост, ужасяващо високи наеми и малцина богаташи, които държат в свои ръце икономиката. А от другата страна – армия от бедни, които се опитват да оцеляват.

Едно голямо „но“

„Вън от съмнение е, че днес Ню Йорк е значително по-добро място за живеене, отколкото преди 10, 20 или 30 години“, казва репортерът на „Ню Йорк Таймс“ Сам Робъртс и добавя: „В края на 1970-те градът беше на ръба на фалита. Престъпността избуяваше, навсякъде имаше гета и запуснати сгради“.

В тези години средното съсловие бяга в предградията, а градът търси своето бъдеще в неолиберализма: по-малко пари за социални разходи, повече финансови стимули за големите фирми.

През 2002 година властта поема Майкъл Блумбърг. Самият той е едър предприемач. Критиците му го смятат за автократичен владетел. И все пак: по време на неговото управление Ню Йорк става по-сигурен, по-чист, по-заможен. Престъпността спада на рекордно ниско ниво. Разраства се градската мрежа от велосипедни алеи, паркове и зелени площи. Жителите на града, които наброяват вече близо 8,3 милиона, живеят по-дълго и по-здравословно, отколкото преди десетина години.

Въпреки това има и едно голямо „но“. „Далеч не всеки може да си позволи да живее в Ню Йорк“, казва журналистът Сам Робъртс. Според официалните градски статистики, близо 46% от нюйоркчани живеят на границата на бедността. Факт, който очевидно не интересува Блумбърг, смята репортерът.

Семейство с две деца, което разполага годишно с по-малко от 23 000 долара бруто, е смятано за бедно. В същото време месечният наем за едно малко тристайно жилище в някой от по-хубавите квартали на града струва около 2 000 долара. И още нещо: докато другаде в Америка домакинство с месечен доход от около 100 000 долара се числи към заможната класа, в Ню Йорк тези пари стигат само за място в средната класа – поради простата причина, че разходите за живот са неимоверно високи.

ny2

Град на богаташите или град за всички?

По време на 12-годишния мандат на републиканеца Блумбърг Ню Йорк се превръща в един вид луксозен продукт – привлекателен предимно за милиардери. Никъде другаде не живеят толкова много богаташи, а голяма част от тях са лични приятели на Блумбърг. По негова инициатива старите ограничения за строежи бяха отменени и оттогава насам в града се развива активна строителна дейност – почти няма кътче, където да не се издигат строителни скелета. Вярно, че междувременно бяха построени над 200 000 нови жилища, но съвсем малко от тях са по джоба на обикновените граждани. „Почти всички нови строежи са в сегмента на луксозните имоти“, пояснява репортерът Сам Робъртс.

Как Ню Йорк да си остане модерен и пулсиращ град, но без да изолира по-бедните? Този въпрос играе централна роля в кметските избори. Демократът Бил де Блазио, който има добри шансове за успех, казва: „Без драстична промяна в управлението, без нова икономическа политика, която да се бори срещу неравенствата и да вдигне на крака средната ни класа, Ню Йорк ще се превърне в град на богаташите“, казва 52-годишният кандидат-кмет. Той планира да вдигне местния данък за богатите, да премахне данъчните бонуси за големите фирми и да въведе облекчения за дребния бизнес.

Неговият противник от партията на републиканците Джоузеф Лота има съвсем други цели: той иска да намали данъците за фирмите и собствениците на недвижими имоти и смята да стимулира строителството на по-евтини жилища чрез отпускането на субсидии за строителните фирми. Казано накратко: Де Блазио иска нюйоркчани да са добре, за да се развива и градът добре, докато Лота смята, че Ню Йорк трябва да просперира, за да могат и жителите му да усетят нещо от това развитие. Един разделен на две град е изправен пред избор, който може да се окаже решаващ за бъдещето му.

ny3

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com