Двете лица на Ню Йорк

| от |

Ню Йорк е разделен на две. От едната страна са богаташите, а от другата – армията от обикновени хора, които все по-трудно оцеляват. Именно този проблем ще е основен за новия кмет на града, който се избира днес, пише Дойче веле.

Те са другото лице на Ню Йорк – и са много, макар да не са така видими, както блестящите небостъргачи на Манхатън или младия творчески устрем на Бруклин. Тези хора вегетират в покрайнините на града. Обединяват ги две неща – бедността и гневът. На голяма дъска в офиса на хуманитарната организация „Коалиция за бездомните“ са изписани безчет послания, адресирани до сегашния кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, който неотдавна заяви, че приютите за бездомни били станали „по-приятни от когато и да било“.

ny

„Политиката на Блумбърг за ограничаване на бездомността е катастрофална“, критикува Патрик Маркий от „Коалиция за бездомните“. „През неговия 12-годишен мандат се стигна до един печален рекорд – никога преди не е имало толкова много бездомни хора“, казва Маркий. И наистина: през последните 12 години броят на бездомниците в Ню Йорк е нараснал с 65%. Повече от 51 000 души търсят ежедневно място за пренощуване в социалните институции. Над 21 000 от тези хора са деца. „Факт е, че тъкмо семействата и децата съставляват една значителна част от бездомните хора в Ню Йорк“, посочва Маркий.

Проблемите на Ню Йорк са типични и за ред други метрополии: растяща несправедливост, ужасяващо високи наеми и малцина богаташи, които държат в свои ръце икономиката. А от другата страна – армия от бедни, които се опитват да оцеляват.

Едно голямо „но“

„Вън от съмнение е, че днес Ню Йорк е значително по-добро място за живеене, отколкото преди 10, 20 или 30 години“, казва репортерът на „Ню Йорк Таймс“ Сам Робъртс и добавя: „В края на 1970-те градът беше на ръба на фалита. Престъпността избуяваше, навсякъде имаше гета и запуснати сгради“.

В тези години средното съсловие бяга в предградията, а градът търси своето бъдеще в неолиберализма: по-малко пари за социални разходи, повече финансови стимули за големите фирми.

През 2002 година властта поема Майкъл Блумбърг. Самият той е едър предприемач. Критиците му го смятат за автократичен владетел. И все пак: по време на неговото управление Ню Йорк става по-сигурен, по-чист, по-заможен. Престъпността спада на рекордно ниско ниво. Разраства се градската мрежа от велосипедни алеи, паркове и зелени площи. Жителите на града, които наброяват вече близо 8,3 милиона, живеят по-дълго и по-здравословно, отколкото преди десетина години.

Въпреки това има и едно голямо „но“. „Далеч не всеки може да си позволи да живее в Ню Йорк“, казва журналистът Сам Робъртс. Според официалните градски статистики, близо 46% от нюйоркчани живеят на границата на бедността. Факт, който очевидно не интересува Блумбърг, смята репортерът.

Семейство с две деца, което разполага годишно с по-малко от 23 000 долара бруто, е смятано за бедно. В същото време месечният наем за едно малко тристайно жилище в някой от по-хубавите квартали на града струва около 2 000 долара. И още нещо: докато другаде в Америка домакинство с месечен доход от около 100 000 долара се числи към заможната класа, в Ню Йорк тези пари стигат само за място в средната класа – поради простата причина, че разходите за живот са неимоверно високи.

ny2

Град на богаташите или град за всички?

По време на 12-годишния мандат на републиканеца Блумбърг Ню Йорк се превръща в един вид луксозен продукт – привлекателен предимно за милиардери. Никъде другаде не живеят толкова много богаташи, а голяма част от тях са лични приятели на Блумбърг. По негова инициатива старите ограничения за строежи бяха отменени и оттогава насам в града се развива активна строителна дейност – почти няма кътче, където да не се издигат строителни скелета. Вярно, че междувременно бяха построени над 200 000 нови жилища, но съвсем малко от тях са по джоба на обикновените граждани. „Почти всички нови строежи са в сегмента на луксозните имоти“, пояснява репортерът Сам Робъртс.

Как Ню Йорк да си остане модерен и пулсиращ град, но без да изолира по-бедните? Този въпрос играе централна роля в кметските избори. Демократът Бил де Блазио, който има добри шансове за успех, казва: „Без драстична промяна в управлението, без нова икономическа политика, която да се бори срещу неравенствата и да вдигне на крака средната ни класа, Ню Йорк ще се превърне в град на богаташите“, казва 52-годишният кандидат-кмет. Той планира да вдигне местния данък за богатите, да премахне данъчните бонуси за големите фирми и да въведе облекчения за дребния бизнес.

Неговият противник от партията на републиканците Джоузеф Лота има съвсем други цели: той иска да намали данъците за фирмите и собствениците на недвижими имоти и смята да стимулира строителството на по-евтини жилища чрез отпускането на субсидии за строителните фирми. Казано накратко: Де Блазио иска нюйоркчани да са добре, за да се развива и градът добре, докато Лота смята, че Ню Йорк трябва да просперира, за да могат и жителите му да усетят нещо от това развитие. Един разделен на две град е изправен пред избор, който може да се окаже решаващ за бъдещето му.

ny3

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.

 
 

Китай ще създаде свръхмощен компютър с производителност 1 ексафлопс до 2018 г.

| от chronicle.bg |

Китайски специалисти планират да създадат до 2018 г. нов свръхмощен компютър, с производителност 1 ексафлопс (квинтилион (10 на 18-та степен) операции в секунда), предаде ТАСС.

Разработката „Тянхъ 3″ ще бъде „най-напредналата в света, надминаваща всички съществуващи аналози“. Тя ще превъзхожда десетократно „Сънуей ТайхуЛайт“ – най-мощният засега компютър от версията „Топ 500″.

„В текущата година Китай ще направи пробив в това направление, както при процесора, така и в съпътстващата технология. В резултат ще бъде създаден прототип на свръхмощна изчислителна машина с производителност 1 ексафлопс. Фактически сме изправени пред нов етап в производството на компютри. Това ще позволи на Китай по-бързо, с по-голяма точност и широк обхват да решава редица сложни научни проблеми“, казаха учените.

В частност се планира данните от машината да се използват в генното инженерство при анализа на структурата и последователността на подреждане на протеините.

„Предполага се, че благодарение на този компютър ще се направят нови открития в областта на медицината“, каза Мън Сянфей, директор в Държавния център за суперкомпютри в гр. Тянцзин.

Изобретението ще се създаде изключително въз основа на национална технология и ще бъде готово за експлоатация в режим на проект до 2020 г. Китайските учени казаха, че той ще бъде представен преди американските учени да покажат на света своята окончателна версия на компютъра със скорост повече от 1 ексафлопс.

Източник: БТА