Двама тайни агенти пред съда

| от |

В Мюнхен пред съда са изправени двама бивши агенти на югославската тайна служба УДБА. Те ще отговарят за съучастие в убийството на бивш хърватски дисидент. Ще спомогне ли процесът за преосмисляне на миналото в Хърватия? Репортаж на Дойче веле.

Бившите сътрудници на югославските тайни служби Йосип Перкович и Здравко Мустач са обвинени в съучастие в убийството на хърватския дисидент и бивш мениджър на голяма петролна компания Степан Джурекович през 1983 година в баварския град Волфратсхаузен. Съдът в Мюнхен предвижда 50 съдебни заседания. Очаква се присъдата да бъде произнесена до края на 2015 година. Според докладите, обвинението се базира на показанията на един съмнителен главен свидетел. Делото обаче може да бъде ключово за изясняването на най-малко 29 поръчкови убийства от югославските тайни служби на територията на Федералната република.

Тера инкогнита в европейската юрисдикция

В европейската история на правото досега не е имало подобен процес. Съдът в Мюнхен разглежда дело срещу двама бивши офицери от тайните служби на една държава, която вече не съществува. Здравко Мустач и Йосип Перкович са първите обвиняеми, екстрадирани в Германия от най-новата страна-членка на ЕС Хърватия на базата на международна заповед за арест. Дълго време Хърватия отказваше да екстрадира обвиняемите. Само три дни преди присъединяването й към ЕС парламентът в Загреб гласува закон за давността на престъпленията, според който на наказателно преследване подлежат само деяния, извършени след 2002 година.

Това също беше нещо ново в Европа. Една страна-кандидат за пълноправно членство променя в последния момент правилата на играта, за които се е споразумяла с Брюксел в осемгодишните присъединителни преговори. Социаллибералното правителство в Хърватия защитаваше този закон с националистически и популистки аргументи. По този начин хърватските власти искаха да предотвратят екстрадирането на Перкович и Мустач. Всъщност ставаше дума за бивши сътрудници от времето на Югославия, които в края на 90-те години смениха фронтовете и преминаха на страната на поддръжниците на независима Хърватия. Ставаше дума за закрилата на ренегати, каквито има във всички бивши социалистически страни от Източна, Средна и Югоизточна Европа.

Когато агентите и държавите се сбогуват

Още от 2009 година федералната прокуратура в Карлсруе настоява за екстрадирането на Перкович и Мустач. Пикантното в цялата история е, че синът на Перкович – Саша и до днес работи като съветник по въпросите на сигурността за хърватския президент Иво Йосипович. Саша Перкович се ползва с уважението на много правозащитни организации, както и на политици в ЕС. Социалдемократът Саша Перкович се застъпва за преодоляване на национализма в страните от Югоизточна Европа. Семейството на президента Йосипович обаче е дълбоко свързано със структурите на бившата социалистическа Югославия. Вероятно това пречи и за разкриването на престъпленията от югославско време.

В началото на 90-те години многонационална Югославия затъна в гражданска война и национализъм. Сътрудниците на тайните служби се сбогуваха един с друг, както се сбогуваха и отделните югославски републики и продължиха да работят за новоформираните държави- в Сърбия и в Хърватия. Още в края на 80-те години обаче отговорните агенти за „борба срещу вражеската емиграция“ празнуват заедно пенсионирането на двама „другари“. Сред празнуващите са и издирваният от федералната прокуратура Иван Ласич и Станко К.

Централна фигура – Станко К.

Дойче веле и Баварското радио заснеха съвместен документален филм със заглавие: „Убийство в името на Тито“. Репортерите успяват да открият Иван Ласич в Босна и Херцеговина. А Станко К. днес живее в панелен комплекс в квартала Нов Белград. В началото на 2014 година Дойче веле се опита да вземе телефонно интервю от бившия сътрудник на тайните служби – без успех. За много от близките на жертвите именно Станко К. играе централна роля в убийствата на хърватски емигранти през 80-те години в Германия. Друг бивш агент обаче застава пред камерата на Дойче веле. Това е Божидар Спасич, който навремето отговаря за „психологическата подривна дейност“. Той признава, че югославските тайни служби са наемали криминални престъпници за „мокрите поръчки“ в Германия.

Жертвата и мотивите

Съдът в Мюнхен разглежда делото за убийството на хърватския дисидент Степан Джурекович през 1983 година във Волфратсхаузен. Мотивите за престъплението обаче остават неясни. В първата присъда срещу югославския агент Крунослав П. през 2008 година съдът изхожда от презумпцията, че Джурекович е искал да публикува информации за корупционен скандал по високите етажи на югославската държава. Възможно е обаче той да е попаднал на мушката на убийците и заради сътрудничеството си с германското външно разузнаване. Безспорно обаче е само едно. Това, че наследничките на бивша Югославия и до днес не са създали стабилна правна основа за подход към досиетата на тайните служби и преосмисляне на миналото.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.