Драго Симеонов : Десет човека, от които се възхищавам днес

| от | |

След като, вдъхновени от десетката на Ива Дойчинова, решихме да превърнем това в рубрика, един от първите, за когото се сетихме, беше Драго Симеонов. Кой друг би намерил по-лесно отговора на тази „Питанка“? Оказа се, че не е чак толкова лесно, но пък е още по-интересно… 

drago10

„Възхищение” е особена дума. Красива и силна е, но крие в себе си една коварна клопка – клопката на дистанцията. Обикновено се възхищаваме на хора, които не познаваме добре в ежедневието, отдалечени са от нас или са от друга епоха. За да избегнем този капан, ще ви разкажа за десет човека, които намирам за изключителни, наши съвременници са и познавам лично. Възхитата ми всъщност представлява смес от огромния ми респект към характера им, таланта и работата и щастието, че мога да бъда близо до тях.

Jana-K

Жана Караиванова – дамата-рицар на независимото кино, добрия вкус и културното кръвообращение. Тя е създателят и главният селекционер на SoIndipendent – идея, която отдавна надхвърли мащабите на филмов фестивал и се превърна в споделена емоция. Жана е изключително фин и обаятелен човек и едва ли можем да си мечтаем за по-добър посланик отвъд Океана.

event_51639

Стефан Вълдобрев – поет, композитор, актьор, мечтател, певец, режисьор и знаменит кулинар. Стефан е пъстър и талантлив творец, който обаче не е загубил чувството си за самоирония и това му позволява да бъде истински във всичко, с което се захване. В един съвършен свят човек като него би се наслаждавал на рустикалната си вила в Тоскана, докато авторските права от хитовете му плащат режийните. Но светът ни не е съвършен, а и бездействието май не му се отдава особено.

Пенко Гелев – илюстратор на фантазии и графичен разказвач. Рисунките му не само допълват историята, те й дават съвсем ново измерение. Най-добре усещат ефекта децата, но всеки, който е запазил детското у себе си, веднага разбира що за магьосник е Пенко. Той умее да измисля светове, които не си предполагал, че съществуват и въпреки това ти изглеждат познати. Не е ли това всъщност материалът, от който са направени сънищата?

photo_verybig_663824

Енчо Керязов – световно известен цирков артист, атлет, майстор на баланса и елегантността. Работата на Енчо включва огромна дисциплина, концентрация и изтощителни физически тренировки. Напрежението е като това на професионалните спортисти, но публиката е много по-различна – тя не би приела грешките, към които залата ще е снизходителна. Ето защо грешки не би трябвало да има, особено когато стоиш на върха на света и то на ръце.

Ваня Шалапатова – двигателят на фондация „За нашите деца”, вдъхновяващ защитник на приемната грижа, отдаден социален работник и роден лидер. Ваня не само може да привлича съмишленици и да събира средства за важни каузи, но и довежда изпълнението на проектите си до реални резултати. Работата й обаче не е механична, в тази сфера ако закърнееш емоционално все едно нищо не си свършил, а тя е едновременно ефективен мениджър и много чувствителен човек.

martin-2-620x373

Мартин Михайлов – сравнително непознато име, ако не сте близък до музикалната ъндърграунд сцена. Ако обаче сте, Марто от Строежа е знакова личност, той организира музикални събития направо от фантазията и дава дом на най-щурите идеи. На всичкото отгоре нещата му се получават, защото просто знае как се прави и има отношение. Много енергичен и позитивен човек.

komar

Христо Комарницки – не просто карикатурист, а политически коментатор с безпогрешно око и добре подострен молив. Рядко може да се види творец, който с помощта на няколко щриха да разказва толкова ясно кои сме и какви са проблемите ни. Комарницки рисува света с боите на иронията и сарказма, а това прави изкуството му едновременно близко и непостижимо. Нещо повече – то често пъти е провиденческо, защото слепите за грешките си са обречени да ги повтарят.

Вили Стоянов – един от най-широко скроените хора, които познавам; голям човек във всяко отношение – ръст, дробове, усмивка. Вили свири на тромбон, но музиката, която създава е духова не заради вида музикален инструмент, а заради духа, който той й придава. Сцената му отдавна не са клубовете и концертните зали, можете да го видите на улицата с бенда му или в класната стая да разказва на учениците тайните на звуците.

Нели Радева – жената, която създаде I can too и продължава да е пример за огромна енергия в нежна обвивка. Впечатляваща е дарбата й да печели приятели. С тяхна помощ Нели успя да превърне една важна и сериозна тема в достъпна и лесна за разбиране. В това разделение винаги се е криел проблемът ни, ние не умеем да помагаме и да се забавляваме едновременно, а тя разби преградата на пух и прах.

IMG_2764

Славчо Пеев – актьор от старата школа с млад дух и безкраен ентусиазъм; не на последно място – добър и отзивчив човек. Талантът му на сцената не може да се класифицира в жанр, той умее да бъде много весел и много сериозен, а често пъти го прави едновременно. Славчо носи в себе си точната доза носталгия и оптимизъм, от която имаме нужда, а да поддържаш този баланс и да продължаваш напред никак не е лесно.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Елтън Джон отмени концерт заради остра бактериална инфекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският музикант Елтън Джон беше принуден да отмени концертите си през април и май в американските щати Невада и Калифорния поради инфекциозно заболяване.

Елтън Джон е получил пристъп по време на полета си от Чили до Великобритания, след турнето си в Южна Америка. Изпълнителят е приет в британска болница и е прекарал два дни в отделението за интензивно лечение. Заболяването не е било идентифицирано, но говорителят на звездата каза в изявление, че е „вредна и опасна бактериална инфекция“.

Певецът, който е изписан от болницата на 22 април, се възстановява у дома.

„Късметлия съм, че имам най-преданите и прекрасни фенове. Искам им прошка за това, че ги разочаровах“, каза самият Елтън Джон и благодари на докторите за оказаната му професионална помощ.

Очаква се певецът да се възстанови напълно.

Елтън Джон отмени всичките си концерти в Лас Вегас през април и май, както и в Бейкърсфийлд, Калифорния на 6 май. Той ще се завърне на сцената на 3 юни с концерт в Туикънам, Великобритания.

Елтън Джон, който е носител на награди „Грами“, „Оскар“ и „Тони“, работи върху мюзикъл за Бродуей, адаптация на комедийната драма „Дяволът носи Прада“.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.