ДПС гамбит

| от | |

Димо Господинов, progressivebg.blogspot.com

Кой е най-мобилизиращият/демобилизиращият фактор в българската политика, особено по време на избори? Национални каузи? Патриотизъм? Силна информационна кампания с ясни алтернативи?

varna-485x350

Не, ДПС. Колкото партии е качвала и сваляла от вълната партията на Доган нито едно събитие/явление от българския политически живот не би могло. 2005-та година изпилиха НДСВ, 2009-та Сокола смаза БСП и качи ГЕРБ на вълната, а Яне Янев „спря доганизацията“ като вкара брокерската си формация в 41-вото НС. Близо четири години формално отсъствие от властта по времето на Борисов леко смекчиха ефекта на воденичен камък при ДПС, но въпреки това, до последно Местан държеше в тайна с кого смята да се коалира партията му след изборите 2013-та. И така нямаше много увредени. Нека не забравяме и Атака, които дълги години присъстваха в Парламента основно с анти-ДПС реторика, а прегръдката с тях ги самоуби.

В продължение на тази логика, правителството на Орешарски и най-вече коалицията с ДПС донесоха много негативи и на БСП във вътрешноелекторален план. Членовете и симпатизантите на столетницата най-трудно преглъщат именно „преяждането на турците с власт“ на социалистическа софра (мандат). ДПС също така бяха против и блокираха едни от основните обещания на БСП: прогресивен данък, АЕЦ Белене, решително скочиха срещу Южен поток и поискаха първи оставката на Орешарски, след като избирателите на БСП вече бяха дали ясната си оценка за партията на изборите. Очевидно е, че ДПС вече доста натежа на „социалистите“ и те трябва да реагират по някакъв начин, преди да са се разпаднали.

В такава ситуация и с оглед наближаващите избори какво е най-доброто решение за БСП? Разбира се – да се разграничи от ДПС. Още по-добре, ако е със скандал и публична разправия, показване на зъби, за да е по-убедително и симпатизантите да рипат от кеф. И най-най-най-добре, ако горещия въглен ДПС се тури в гащите на основния опонент – ГЕРБ.

И нямайте съмнение, че именно този цирк ни се разиграва в момента!

Опорките вече тръгнаха. Картинката е чудесна – БСП оправдава пред електората си неизпълнените обещания с ДПС, европейската олигархия и американските сенатори, което е тънка свирня по струните на душата на „левия“ избирател. Допълнителна мобилизация ще бъде слогана „Само ние можем да построим Южен поток!“, както и „Свалиха ни, защото го бранихме до последно!“, което на фона на другите претендиращи да осъществят този толкова желан от българите (поне 60-70%) проект, най-много хваща дикиш. Този филм го гледахме с Белене сега ще го гледаме с голямата синя тръба от Русия. Барем се мобилизират и русофилите.

От друга страна, ДПС сега има изгледи да се лепне стабилно за ГЕРБ, с което да се докаже за пореден път като енергиен политически вампир. Перспективата за бъдеща коалиция с ДПС е в състояние да откаже голяма част от избирателите на ГЕРБ и те просто да не отидат да гласуват. Особено, ако изборите са през юли-август. И всичко това напразно, защото всякаква илюзия, че ДПС ще иска да направи коалиция с ГЕРБ е твърде наивна. Да не са будали да предпочитат съюз с по-голяма партия, където тежестта им ще е по-малка? Я по-добре да направят една нова тройна коалиция с БСП и ББЦ…

А, ето защо, впрочем, има предсрочни избори. Не защото ГЕРБ, РБ или протеста успя да ги принуди. А защото си направиха сметката, че сега им е изгодно да има избори. И наистина съжалявам да го кажа. Довчера се държаха за кокала на всяка цена и се браниха едни други, а днес изведнъж новината за нелегитимността им ги изпокара? Или някакви други принципни съображения? ДПС се били „килнали“ надясно? Айде стига! БСП, ДПС и ББЦ събират около 50% от гласовете на едни избори с по-ниска активност, ето ви истинската причина!

Сценарият не е толкова черен и ситуацията подлежи на промяна. Разбира се, първо трябва да се осъзнае самата ситуация.

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.

 
 

Маккартни и Ринго заедно в звукозаписно студиo

| от chronicle.bg по БТА |

Двама бивши членове на легендарната група „Бийтълс“ – Пол Маккартни и Ринго Стар, за пръв път влязоха заедно в звукозаписно студио от 7 години, съобщиха ТАСС и Контактмюзик.

Миналия уикенд те работиха заедно над новия соло албум на Ринго Стар в неговото звукозаписно студио. Маккартни даде своя принос, като свиреше на бас китара. 76-годишният Ринго Стар изказа специалната си благодарност си към Маккартни за участието му в записите.

Двамата музиканти за пръв път се събраха, откакто работиха заедно над албума на Стар „Y Not“ (2010), в който Маккартни се изяви като вокалист и изпълнител на бас китара при записите на песните „Peace Dream“ и „Walk With You“.

Новият албум е продължение на излезлия през 2015 г. „Postcard From Paradise“. В записите се е включил също китаристът и композитор от групата „Ийгълс“ Джо Уолш.

Новият албум на Ринго Стар идва, след като сър Пол участва в записите на две много успешни песни, излезли през 2015 г. – „All Day“ с Кание Уест и „FourFiveSeconds“ с Кание Уест и Риана.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Как може да изглежда новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

Nokia 3310 е вечен. Буквално!

Днес ако си изпуснеш телефона на земята, трябва да отидеш на църква и да запалиш свещ преди да го вдигнеш, да не би да му е станало нещо невъзможно за преживяване и скъпо за ремонт. Всеки човек иска поне малко сигурно, а в случая с мобилните телефони, тази сигурност да не отнема от социалния статус.

Както вече ви съобщихме, Nokia 3310 отново ще бъде пуснат в производство, като очакваме оредставянето му на Световния мобилен конгрес.

Най-вероятно той ще бъде много подобен на оригиналния, плюс няколко модернизации. В интернет се появи клипче, което показва евентуален възможен облик на телефона.

 

 

Телефона ще бъде малко едричък – 14мм или два пъри по-дебел от iPhone 7 – с цветен дисплей, микро USB слот, 8GB памет, 1650mAH батерия и камера. Дано Snake II и Space Impact са си същите.