Доживотен затвор за парче пица

| от |

Откраднали са парче пица, кутия с детски храни или чифт чорапи – за подобни прегрешения хиляди американци, предимно чернокожи, получават доживотни присъди. Правозащитниците настояват за спешни промени, предава Дойче веле.

„Пратен е в затвора като че ли е извършил най-страшно престъпление“ – от 13 години насам Джудит Майнър негодува срещу съдбата на сина си Рики, който е осъден на доживотен затвор без перспектива за помилване. Прегрешението му – притежавал един грам амфетамин на стойност няколко долара. „Присъдата му не е справедлива, но са ми вързани ръцете да му помогна, защото на практика нямам възможност да я определям“, казал съдията от процеса срещу Рики.

RGBPrisons

Неговият случай не е някакво изключение за Щатите: мнозина дребни крадци, отмъкнали по някое парче пица от ресторант или чифт чорапи от някой магазин се оказват в затвора с доживотна присъда. Подобна съдба споделят близо 3 300 души, които нямат шанс предсрочно да излязат от затвора, макар че провинението им е по-скоро незначително.

„За кражби на стойност от 10 долара, хора отиват за цял живот зад решетките“, казва Дженифър Търнър от правозащитната организация Аmerican Civil Liberties Union (ACLU). Търнър и други активисти от организацията бият тревога по повод тази ситуация. „Тя е резултат от закони, въведени и допълнително затягани през последните 40 години в хода на борбата срещу престъпността и разпространението на наркотиците“, казва правистката.

„Три прегрешения – и те няма!“

Тези закони предвиждат почти драконовски мерки дори за дребни провинения. В някои американски щати – като Луизиана или Флорида – действа закон, според който наличието на три предварителни присъди автоматично води до доживотен затвор, включително и когато първата от тези присъди е била за нещо крайно дребно, случило се преди повече от 30 години, когато осъденият е бил малолетен.

Дженифър Търнър дава пример със съдбата на един мъж, който на 16 години бил осъден за кражба. По-късно получил доживотна присъда, защото откраднал пушката на своя пастрок. Това, че вторият му баща заплашвал да убие с нея майката на младежа, не било прието като смекчаващо вината обстоятелство.

„Съдиите често нямат възможност да влияят над определянето на присъдата“, казва Търнър. Вместо това законът ги принуждава „да заключват осъдените зад решетките и завинаги да изхвърлят ключа“. Правозащитничката е разговаряла с множество юристи, които не крият, че не са съгласни с произнесени от самите тях присъди – „нито като прависти, нито като граждани, а още по-малко като данъкоплатци.“

Близо 1,8 млрд. долара годишно поглъща тази оспорвана съдебна практика. „Мисля, че избирателите, подкрепили тези закони и мнозина от политиците, които са ги създали, не са били съвсем наясно какво означават те – например това, че за кражбата на едно яке, хората отиват в затвора до края на живота си“, казва Търнър. Бърл Кейн, един от надзирателите в държавния затвор „Ангола“ в Луизиана допълва: „Това е крайност – жестока и абсурдна“.

Дяволски кръг от бедност, престъпност и присъди

Жертви на тази жестока практика са предимно чернокожите. В 65% от случаите става дума за американски граждани от африкански произход. В южните щати като Луизиана – техният дял стига дори до 91 на сто, сочи изследване на американска правозащитна организация. „Едва 5% от световното население живее в САЩ, но американските граждани са 20% от всички затворници в света“, казва Търнър. Нищо чудно, че американските затвори се пукат по шевовете – те се пренаселени с около 40 на сто.

USA/

Правосъдният министър Ерик Холдър, който наскоро обяви провеждането на съдебна реформа, заяви, че „дяволският кръг от бедност, престъпност и присъди държи в плен прекалено много американци и дестабилизира прекалено много общини“. Предвидената реформа си поставя за цел да намали наказанията на хора, осъдени за дребни престъпления.

 

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!

 
 

Chr хороскоп: Време за приключения и отстояване на позициите

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 24.04. до 30.04)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Овен. Този транзит ще направи първите два дни от седмицата изключително подходящи за управление на хора и ресурси, спортни активности, авантюризъм или отстояване на позициите.

През периода най-комфортно ще се чувстват огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и хората с лични планети и асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат значителни личностни успехи и ще изпъкнат с уменията, външния си вид или интелекта си. Много е вероятно също така да срещнат хора, които да ги подкрепят и да им помогнат в начинанията.

Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Телец, като в сряда в 16.00 часа настъпва новолуние в същия знак. Тогава движението на Луната съвпада с това на Слънцето. Събитието ще направи тези два дни неподходящи за стартиране на дейности, започване на финансови операции, сключване на сделки, въвеждане в ход на планове с цел бъдеща реализация, подписване на договори и купуване на важни неща.

Най-добре е да използваме периода за правене на равносметка и изготвяне на бъдещ план или стратегия, с които бихме могли да напреднем в избрана от нас посока.

Най-напрегнати ще бъдат тези два дни за неподвижните знаци Водолей, Скорпион, Лъв и Телец, както и за хората с лични планети или асцендент в тези знаци. При тях са възможни трудности и неразбирателства покрай заобикалящите, които не е изключено да ги обезверяват на моменти. Много е важно да избягват излишните разправии, понеже няма да са обективни и трудно ще стигат до компромис. Най-важното за тях е да се концентрират върху собствените задачи и да не гледат в чуждата паница.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Близнаци и заради това й разположение е възможно да станем доста по-приказливи, общителни и любопитни.

Тези два дни ще бъдат подходящи за учене на нови неща, кратки пътувания, спортни занимания, провеждане на важни разговори, впускане във флиртове и любовни закачки.

Периодът ще бъде най-успешен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и за хората с лични планети или асцендент в тези знаци. Голяма част от тях ще успеят да намерят своето място сред заобикалящата ги среда и ще осъществят отдавна жадуван професионален или личен напредък. Те ще отмятат задачите и ангажиментите си с лекота и ще жънат успехи, както на професионалното, така и на личното поприще.

В неделя Луната ще се намира в знака Рак, което ще направи последния ден от седмицата идеален за отделяне на време за семейството и домашните задължения, преподредба на дома и кулинарни експерименти.

Повечето от нас ще бъдат изключително интуитивни, грижовни и чувствителни към нуждите на другите.

Водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или асцендент в тези знаци ще се оставят да бъдат обгрижвани от другите или сами ще обгрижват някого.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.