Досиетата CHR: Загадката на Илън Мор – Oстровът на изчезналите хора

| от | |

Oстровът на изчезналите хора – остров насред Атлантическия океан. Островите Фланън, известни на мореплавателите като Седмината ловци,  а сред тях – Илън Мор, най-северния и голям от островната група. Подобно на „Мария Селесте“ името на този остров е станало синоним за една очевидно неразкрита загадка.  Тези мрачни острови са кръстени на Свети Фланън, който построил малък параклис на Илън Мор. Хеберидските овчари карали с лодки овцете си на острова, но самите те никога не прекарвали нощта там, защото смятали, че островът е обитаван от духове и „малкия народ“. През годините много кораби са се разбивали на Илън Мор и през 1895 управата решила да построи фар.  Дори и да мислели, че за две години ще успеят да построят фара, то бурното море удължило срока двойно. Лъчът му отразявал сърдитото море и изведнъж, единадесет дни преди Коледа, угаснал. Нямало възможност веднага да се стигне до фара, но той бил и обезопасен с две площадки, както и трима служители били постоянно на острова, за да се грижат за него – Джейс Дукът, Доналд Макартър и Томас Маршал. Отговорник за крайбрежието на Лох Роаг бил Джоузеф Мур.

Flannan-Islands

На втория ден от Коледа 1900 година, Мур наблюдавал все още несветещия фар и се чудел каква ли е причината светлината да угасне. Те достигнали до острова, хвърлили котва, а покрай тях нямало никакви признаци на живот. Мур бил първият, който стигнал до входа – портата била затворена, после бързо се заискачвал по пътеката с нетърпение да разбере какво се е случило. Както и на „Мария Селесте“ във фара нямало жива душа, часовникът бил спрял, а пепелта в огнището била студена. Мур изчакал двама от моряците преди да провери спалните, но те били подредени и нямало и признак, че има хора наоколо. Намерили записи на главния пазач Дукът от деня, в който светлините изгаснали. Но всичко било подготвено, имало и мастило, с което можело да се допише и по всичко личало, че мъжете са свършили задълженията си преди да стане трагедията. Сякаш е нямало никой, който да запали фара на 15 декември, дори и денят да е бил спокоен.

Корабът на Мур се върнал в Люис, а след два дни на Илън Мор се върнали следователи, за да разнищят мистерията. Отначало всичко изглеждало съвсем просто – оплетени въжета около един  двадесетметров кран, а от него липсвало сандъче с инструменти. Изглежда, че е имало петнадесетметрова вълна, която е връхлетяла острова и отнесла сандъчето и тримата мъже.  Тази теория се потвърждавала от липсващите мушами на двама от мъжете.  Така следователите имали правдоподобна теория – притеснените мъже са слезли до крана, тъй като са мислели, че е повреден; слезли до пристана, облечени с мушамите и били отнесени от вълната… Но какво е станало с третия мъж, чиято мушама все още била във фара. Дали се е притекъл на помощ и също ли е бил отнесен?!?!

Всички тези истории се сринали, когато някой изтъкнал, че на 15-ти денят е бил спокоен, а бурята е започнала едва на другия ден. А дали Дукът не е вписал датата погрешно? Впоследствие се оказало, че на 15-ти фарът е светел, по данни на капитанът на „Арчър“, който е минал тогава оттам, така всички теории се сринали. А ако тримата мъже са слезли на пристана при спокойно време, а единият от тях е паднал във водата. Но защо другите са скочили, а не са хвърлили някое от въжетата? Може би падналият е бил в безсъзнание и не е можел да хване въжета или пояс. Но пак единият е можело да остане на пристана.  Друга теория е, че единят  от мъжете е полудял и е бутнал другите в морето, след което е скочил. Но няма никакви доказателства.

В книгата си „Неразрешените загадки“ журналистът Валънтайн Даял дава най-правдоподобното обяснение. През 1947 шотлански журналист, Яин Камбъл, посетил Илън Мор. Денят бил спокоен и той стоял до западния пристан. Внезапно морето се издагнало на двадесет метра и след минута отново се отдръпнало. Водно земетресение или прищявка!? Камбъл бил убеден, че всеки, който се намирал на пристана по това време е щял да бъде отнесен в морето. Пазачът на фара му споменал, че това надигане става периодично и за малко няколко души да бъдат отнесени.

Все пак е трудно да си обясним как трима души изчезват или биха пострадали едновременно при такъв инцидент.  След като Макартър не е бил с мушама можем да предположим, че след като се е случило това, ако се е случило, то той е бил в кулата. Ако другарите му са били отнесени, нима е бил толкова глупав, че се е затичал към пристана и се е хвърлил в морето?

Едно е ясно – през онзи спокоен ден на 15 декември, в началото на столетието, нещо е „отнесло“ тримата мъже от Илън Мор и не е оставило никаква следа, която да помогне да разгадаем мистерията.

 

*Историята за вас подбра Невена Христова, от книгата на Колин и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.