Досиетата CHR: Книгата Oera Linda – забравената история на един континент

| от | |

През 1876г в Лондон се появява смущаващ труд – „Книгата Oera Linda”, с подзаглавие „От ръкопис от XIII век“. Бил издаден от едно от най-уважаваните издателства „Тръбнър и Ко“, така че не можело и дума да става за измама. Но ако твърденията в книгата са истина, то античната история трябвало да бъде пренаписана. Оригиналът на книгата бил на Фризийски (Фризия, област в Холандия).

435px-Manuscript_Thet_Oera_Linda_Bok,_pagina_48

Според книгата, през третото хилядолетие пр.н.е., по времето когато били построени Хеопсовата пирамида и Стоунхендж, в северна Европа имало голям откъснат континент, населяван от високоцивилизована раса, унищожен подобно на легендарната Атлантида. Но доста от неговите обитатели успели да се спасят и да пренесат цивилизацията си на други места, включително в Египет и Крит. В книгата се твърди, че дори легендарния цар Минос е бил от Фризия и че същата древна цивилизация е дала демокрацията на Атина.

Всичко изглеждало нереално и объркващо, че без съмнение немските и холандските учени предположили, че книгата е фалшификат. Но били единодушни – не е съвременен фалшификат, а вероятно е поне на два века. Може би век по-късно, по време на Романтизма, щяло да има по-голяма логика за създаване на този загадъчен труд. През 1860г. в Англия става известна книга с „древна“ келтска поезия, от Осиан, който в последствие се оказал че е Джеймс Макфърсън, но ако Oera Linda е вдъхновена от Макфърсъновия Осиан, защо е била забравена в чекмеджето?

Според въведението, книгата била пазена от семействтво Линден (Линда) от „незапомнени времена“ и била написана с особен шрифт, наподобяващ гръцкия. Започвала с писмо на Лико оера Линда, 803 г.пр.н.е., с което молел сина си да пази книгата  „с тяло и душа“. Ръкописът бил наследен през 1848 от някой си С.Овер дьо Линден, а интерес към нея проявил професор Фервийс. Ръкописът, проучен от Фервийс бил „преписан“ през 13в. На хартия от памук и написана с черно мастило без желязо. Професорът разпознал, че е написан на Фризийски.

Д-р О. Отема смята,че книгата описва населението на голям древен остров Атланд, намиращ се на същата ширина на Британските острови, близо до днешна Холандия. Отема смятал, че Атланд е Платоновата Атлантида. Но тъй като Платон казва само, че е „отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтар) то Отема може и да е прав.

Според Oera Linda, Атланд имал отличен климат и изобилие от храна. Била мирна и шастлива земя, ръководена от мъдри и много религиозни владетели. Легендарната й основателка била полумитична жена на име Фрая (версия на нордическата лунна богиня Фрея, Frey, означаващо „господар“ . Народът на Атланд почитал един бог – Wr-alda. Фрая имала две сестри – Лида и Финда.  Лида било тъмнокожа и от нея произлизала черната раса, а Финда била жълтокожа и  „майка“ на жълтите народи, а Фрая – бяла, от която произлизали белите народи.  И всичко дотук звучи като легенда, докато книгата не разкрива пред нас исторически събития.

През 2193г.пр.н.е. някаква голяма и ужасяваща история поразила Атланд и той бил залят от морето. Логиката показва, че същата катастрофа трябва да е достигнала и Британските острови, след като са толкова близо. Но ако Атланд е бил равен и на най-плиткото място в Северно море, то това би споходило само него.

Според Платон, Атлантида е била унощожена от голяма катастрофа девет хиляди години по-рано. Но един съвременен авторитет, професор А.Г.Галанопулос твърди, че всички цифри свързани с Атлантида, са били преувеличени десет пъти в сравнение с действителните. Така вместо 9000 години, те са 900.  Това се свързва с времето, в което е имало експлозия на вулкана в Санторини (на север от Крит), който е унищожил голяма част от Средиземноморието, с което професорът твърди, че именно о-в Санторини е бил Атлантида. Но това противоречи на твърденията на Платон, следователно Атланд е по-конкурентният кандидат.

Друга причина за пренебрежение на книгата, били странните и непознати имена в книгата. По този начин наподобява „Оашпе“ на американския медиум Нюброу и „Книгата на мормоните“, но двете книги имали по-скоро религиозно значение, докато Oera Linda била определено исторически документ.

Освен това, хората в книгата не са измислени напълно – воин на име Фризо, офицер под командването на Александър Велики, за когото се споменава и в други нордически хроники.  Oera Linda разказва подробно и за Александър Велики, а Фризо е дошъл от фризийска колония, създадена в Пунджаб около 1550 г.пр.н.е. Разказва се и за Одисей, как тръгнал да търси свещена лампа, защото жрица му подсказала, че ако я намери, ще стане крал на цяла Италия. След неуспешен опит да купи лампата от нейната пазителка, чрез богатствата от Троя, той отплавал за място, наречено Валхалагара (звучащо близо до Валхала) и имал любовна връзка с жрицата Калип (очевидно името наподобява това на Калипсо), при която останал няколко години, за възмущение на всички, които знаели това. Калип му дала свещената лампа, но той не получил своето щастие – корабът му се разбил, той останал без дрехи и гол, спасен от друг кораб.

Този фрагмент от гръцката история, вмъкнат в Oera Linda е интересен по няколко причини – датира приключението на Одисей с около 50 години по-късно, отколкото е датирано от съвременната археология определя падането на Троя, но може би книгата е права. Другото, което се твърди в книгата е, че нимфата Калипсо, всъщност е „burgtmaagd” ,  което буквално означава „градско момиче“. Това съвпада с твърдението в книгата, че след катастрофата, фризийците са отплавали из целия свят – основали средиземноморската цивилизация и заселили Индия.

След столетие в забрава, книгата Oera Linda била преоткрита от английския учен Робърт Скрутън. Той твърди, че жена му е медиум и е имала видение, докато са се разхождали в Дартмур – огромни зелени вълни, по-високи от околните хълмове, залели земята. Осем години по-късно той открил легенди в Уелските тиради – преди кимерииците(уелсците) да дойдат в Британия имало голям потоп, който обезселил целия остров. Оцелял само един кораб и се заселели в полуострова „Лятна земя“(Summer Land), идентифициран с Кримския полуостров в Черно море.Но те решили да потърсят други земи, поради честите наводнения на полуострова.  Част от тях заминали за Италия, а други през Германия и Франция, се заселили в Британия (съвпадение с движението на загадъчните келти). Така кимерийците се завърнали в Британия 600гр.пр.н.е и донесли със себе си друидска религия.

Celts_800-400BC (1)

Скрутън oткрил и много други легенди за голяма катастрофа в древната уелска поезия и Icelandic Eddas (където е позната като Рагнарок – Ерата на оъня и леда“). Проучил и легенди за катастрофа в севрното полукълбо и създал забележителна научна теория за бавното движение на континентите, която впоследствие се оказала напълно точна.Това го довело до преоткриване на странното, но достоверно описание на древната история в Oera Linda. Задал си важния въпрос „Какво е било естеството на тази катастрофа? – метеор или астероид, ударил Земята някъде в Северния полюс; силата на експлозията е изправила леко оста на Земята, затова земи с предимно горещи лета, придобили арктически условия. Гърците имат легенди за хиперборейците, обитавали далечния север, и Скрутър смятал, че именно те са били тайнствените обитатели на Атланд. Точно това небесно тяло е образувало кратера, познат като Арктически океан.

Но тук изниква възражение – в Oera Linda се казва, че през цялото лято преди наводнението „слънцето било скрито зад облаците, сякаш не искало да погледне към земята“. Морето било непрестанно спокойно и „влажна мъгла надвисвала като мокро петно над къщите и блатата“. И внезапно „насред този покой, земята затреперила, сякаш умира. Планините се разтворили и изпуснали огън и пламъци.“

А дали това не е вулканичната катастрофа, която е унищожила Атлантида, а не приливна вълна, причинена от метеор? Или не. Или пък метеорът не трябва да бъде изключван – ако е имало, то той е образувал приливна вълна, но ако полярната шапка е била покрита с лед, то заради това не са потопени и Британия и Атланд. Но приливна вълна може да се получи и от вулканичното изригване на Санторини, а по-късно и в Кракатау. Скрутън смята, че „картите на Древните морски царе“ доказват катастрофата, унищожила Атланд.  Но тук има и още едно противоречие – дълбочинни проби от Куин Мод Ленд ( в Антарктика), показват, че последното замръзване на Южния полюс е било 4000г.пр.н.е. така че великата морска цивилизация трябва да е процъфтявала преди това.

Но това не отрича възможната катастрофа 2000 години по-късно, може би цивилизацията на Атланд е просъществувала две хиляди години. Подобно на тази на Египет.

Но има и още един дързък начин за съществуване на двете теории според Хапгуд  – древните карти доказват велика, древна, морска цивилизация, съществувала много преди Александър Велики. Ако приемем, че цивилизацията е съществувала малко след последния Ледников период – 10 000 г.пр.н.е., шест хиляди години по-късно тя била високоразвита в Антарктика и Атланд. С други части на Света – примерно Близкия изток – е била не толкова развита, макар че да съществували градове и плугът да е бил открит. По неизвестни причини, ледът се завърнал и антарктическата цивилизация е замръзнала, затова населението било принудено да отиде на друго място – очевидно в Египет. Цивилизацията на Атланд не била засегната. Тогвава през 2192 г.пр.н.е.настъпила „голямата катастрофа“, която изместила земната ос. Така и жителите на Атланд били принудени да се преселят – на юг, към Индия и Средиземноморието.

Ако тази теория е вярна и Хапгуд и Скрутън са прави, може би.

Едно нещо е ясно – древните карти доказват съществуването на развита морска цивилизация, която е процъфтявала преди Александър Велики. Подобно на тези карти, Oera Linda също изтъква съществуването на такава цивилизация. Дори и книгата да е фалшификация, картите съществуват и са доказателство. Но засега няма доказателства, че книгата е подправена и може би трябва да бъде разгледана през съвременния прочит на историците. Битки, убийства, преселения и други интересни истории, които могат да променят изцяло възгледите ни за световната история. Книга, съдържаща голяма част от неразгаданите мистерии от векове или може би отговорите са в Oera Linda.

*Събраните факти са от книгата на Колин Уилсън и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

Невена Христова

 
 

Apple не допуска „безплатни“ приложения

| от chronicle.bg |

Apple вече не дава одобрение за приложения, които се промотират чрез своята „безплатност“.

Компанията отказва приемане в магазина за приложения App Store на всички програми, които съдържат думата „free“ в заглавието си.

От Apple информират разработчиците, че e необходимо да премахнат всякакви референции към това дали едно приложение е безплатно или с намалена цена. Apple предлага, ако разработчиците държат да се рекламират с цената, да го правят в описанието на приложението.

И все пак, в магазина за приложения все още има хиляди приложения с думата „free“ в заглавието. Изглежда новото правило се прилага само за новодобавените програми.

Източник: Venture Beat

 
 

Ford Mustang GT с кожа от истински мустанг и кобри

| от chronicle.bg |

Ford Mustang е легенда. Историята на този култов автомобил се припомня от време на време, но никога не е излишно да се спомене отново.

Или поне накратко, защото колата го заслужава.

Представен на изложението в Ню Йорк на 17 април 1964 г., два месеца и девет дни след като „Бийтълс“ за пръв път свирят в САЩ, Mustang буквално смайва публиката и всички искат да го имат.

кола, форд мустанг

Ford стартира официалните продажби още същия ден, като те са рекордни – до края на 64-та марката реализира 97 705 автомобила в изпълнение ‘Notchback’ купе и още 28 833 открити коли. На следващата година пуска Mustang Fastback с елегантно спускащ се към задницата покрив, форма която се запечатва завинаги в съзнанието на хората и с която повечето асоциират името Mustang.

кола, форд мустанг

Форма в която Ford предлага и най-новото шесто поколение на модела (макар, че наскоро излезе фейслифт), първият Mustang създаден и с мисъл за Европа, както и първият с наистина независимо задно окачване.

кола, форд мустанг

И първият с 2,3-литров 4-цилиндров двигател, чиито показатели са стабилни. Конкретната кола обаче е в изпълнение GT с масивния атмосферен 5-литров V8 и 422 коня, идващ с подобаващия за един ‘Stang’ тътен. И макар интериорът на Mustang MkVI да е огромен качествен скок, собственикът на този автомобил иска седалките му не само да са от истинска кожа, а въпросната кожа да е от съответната порода – мустанг. Заедно с косъма.

кола, форд мустанг

Представителството на Vilner в Пекин се заема с педантичното изпълнение на този донякъде противоречив проект.

Клиентът е категоричен: „Това е истински Mustang, искам и кожата да е от мустанг…“ . Vilner решават, че най-удачно е да използват естествения материал с косъм за страниците на седалките, останалата им площ обвиват в същия материал, но обработен и на ръка. Ателието борави с респект и влага огромно количество ръчен труд в изработката. Обърнете внимание на перфорациите, всички те са нанесени педантично на ръка. Конците са червени, в контраст с екстериора на колата. В същото бордо са изпълнени и предпазните колани, както и шевовете около лоста на ръчната спирачка, също облицована с конска кожа.

кола, форд мустанг

Почти всички останали повърхности са облагородени с фина алкантара: корите на вратите, корите при задните седалки, таблото, воланът, който е комбинация кожа от мустанг/алкантара и таванът на Mustang GT, изпълнен според изискванията на клиента. Алкантареното платно над главите на шофьора и пасажера е ръчно изрисувано с две кобри, препратка към по-мощните Shelby изпълнения на колата, но изпълнено в традиционен китайски стил. Детайл завършващ този изключително автентичен и персонализиран интериор е металната табелка срещу пътника, на която е гравирано изображение с първото поколение Mustang и номер 01, идентфициращ уникалността на проекта.

кола, форд мустанг

2015 Ford Mustang GT, 4951 куб. см, V8, 422 к.с., 524 Нм, 6 ст. автоматична, задно предаване, 1732 кг.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.