Досиетата CHR: Книгата Oera Linda – забравената история на един континент

| от | |

През 1876г в Лондон се появява смущаващ труд – „Книгата Oera Linda”, с подзаглавие „От ръкопис от XIII век“. Бил издаден от едно от най-уважаваните издателства „Тръбнър и Ко“, така че не можело и дума да става за измама. Но ако твърденията в книгата са истина, то античната история трябвало да бъде пренаписана. Оригиналът на книгата бил на Фризийски (Фризия, област в Холандия).

435px-Manuscript_Thet_Oera_Linda_Bok,_pagina_48

Според книгата, през третото хилядолетие пр.н.е., по времето когато били построени Хеопсовата пирамида и Стоунхендж, в северна Европа имало голям откъснат континент, населяван от високоцивилизована раса, унищожен подобно на легендарната Атлантида. Но доста от неговите обитатели успели да се спасят и да пренесат цивилизацията си на други места, включително в Египет и Крит. В книгата се твърди, че дори легендарния цар Минос е бил от Фризия и че същата древна цивилизация е дала демокрацията на Атина.

Всичко изглеждало нереално и объркващо, че без съмнение немските и холандските учени предположили, че книгата е фалшификат. Но били единодушни – не е съвременен фалшификат, а вероятно е поне на два века. Може би век по-късно, по време на Романтизма, щяло да има по-голяма логика за създаване на този загадъчен труд. През 1860г. в Англия става известна книга с „древна“ келтска поезия, от Осиан, който в последствие се оказал че е Джеймс Макфърсън, но ако Oera Linda е вдъхновена от Макфърсъновия Осиан, защо е била забравена в чекмеджето?

Според въведението, книгата била пазена от семействтво Линден (Линда) от „незапомнени времена“ и била написана с особен шрифт, наподобяващ гръцкия. Започвала с писмо на Лико оера Линда, 803 г.пр.н.е., с което молел сина си да пази книгата  „с тяло и душа“. Ръкописът бил наследен през 1848 от някой си С.Овер дьо Линден, а интерес към нея проявил професор Фервийс. Ръкописът, проучен от Фервийс бил „преписан“ през 13в. На хартия от памук и написана с черно мастило без желязо. Професорът разпознал, че е написан на Фризийски.

Д-р О. Отема смята,че книгата описва населението на голям древен остров Атланд, намиращ се на същата ширина на Британските острови, близо до днешна Холандия. Отема смятал, че Атланд е Платоновата Атлантида. Но тъй като Платон казва само, че е „отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтар) то Отема може и да е прав.

Според Oera Linda, Атланд имал отличен климат и изобилие от храна. Била мирна и шастлива земя, ръководена от мъдри и много религиозни владетели. Легендарната й основателка била полумитична жена на име Фрая (версия на нордическата лунна богиня Фрея, Frey, означаващо „господар“ . Народът на Атланд почитал един бог – Wr-alda. Фрая имала две сестри – Лида и Финда.  Лида било тъмнокожа и от нея произлизала черната раса, а Финда била жълтокожа и  „майка“ на жълтите народи, а Фрая – бяла, от която произлизали белите народи.  И всичко дотук звучи като легенда, докато книгата не разкрива пред нас исторически събития.

През 2193г.пр.н.е. някаква голяма и ужасяваща история поразила Атланд и той бил залят от морето. Логиката показва, че същата катастрофа трябва да е достигнала и Британските острови, след като са толкова близо. Но ако Атланд е бил равен и на най-плиткото място в Северно море, то това би споходило само него.

Според Платон, Атлантида е била унощожена от голяма катастрофа девет хиляди години по-рано. Но един съвременен авторитет, професор А.Г.Галанопулос твърди, че всички цифри свързани с Атлантида, са били преувеличени десет пъти в сравнение с действителните. Така вместо 9000 години, те са 900.  Това се свързва с времето, в което е имало експлозия на вулкана в Санторини (на север от Крит), който е унищожил голяма част от Средиземноморието, с което професорът твърди, че именно о-в Санторини е бил Атлантида. Но това противоречи на твърденията на Платон, следователно Атланд е по-конкурентният кандидат.

Друга причина за пренебрежение на книгата, били странните и непознати имена в книгата. По този начин наподобява „Оашпе“ на американския медиум Нюброу и „Книгата на мормоните“, но двете книги имали по-скоро религиозно значение, докато Oera Linda била определено исторически документ.

Освен това, хората в книгата не са измислени напълно – воин на име Фризо, офицер под командването на Александър Велики, за когото се споменава и в други нордически хроники.  Oera Linda разказва подробно и за Александър Велики, а Фризо е дошъл от фризийска колония, създадена в Пунджаб около 1550 г.пр.н.е. Разказва се и за Одисей, как тръгнал да търси свещена лампа, защото жрица му подсказала, че ако я намери, ще стане крал на цяла Италия. След неуспешен опит да купи лампата от нейната пазителка, чрез богатствата от Троя, той отплавал за място, наречено Валхалагара (звучащо близо до Валхала) и имал любовна връзка с жрицата Калип (очевидно името наподобява това на Калипсо), при която останал няколко години, за възмущение на всички, които знаели това. Калип му дала свещената лампа, но той не получил своето щастие – корабът му се разбил, той останал без дрехи и гол, спасен от друг кораб.

Този фрагмент от гръцката история, вмъкнат в Oera Linda е интересен по няколко причини – датира приключението на Одисей с около 50 години по-късно, отколкото е датирано от съвременната археология определя падането на Троя, но може би книгата е права. Другото, което се твърди в книгата е, че нимфата Калипсо, всъщност е „burgtmaagd” ,  което буквално означава „градско момиче“. Това съвпада с твърдението в книгата, че след катастрофата, фризийците са отплавали из целия свят – основали средиземноморската цивилизация и заселили Индия.

След столетие в забрава, книгата Oera Linda била преоткрита от английския учен Робърт Скрутън. Той твърди, че жена му е медиум и е имала видение, докато са се разхождали в Дартмур – огромни зелени вълни, по-високи от околните хълмове, залели земята. Осем години по-късно той открил легенди в Уелските тиради – преди кимерииците(уелсците) да дойдат в Британия имало голям потоп, който обезселил целия остров. Оцелял само един кораб и се заселели в полуострова „Лятна земя“(Summer Land), идентифициран с Кримския полуостров в Черно море.Но те решили да потърсят други земи, поради честите наводнения на полуострова.  Част от тях заминали за Италия, а други през Германия и Франция, се заселили в Британия (съвпадение с движението на загадъчните келти). Така кимерийците се завърнали в Британия 600гр.пр.н.е и донесли със себе си друидска религия.

Celts_800-400BC (1)

Скрутън oткрил и много други легенди за голяма катастрофа в древната уелска поезия и Icelandic Eddas (където е позната като Рагнарок – Ерата на оъня и леда“). Проучил и легенди за катастрофа в севрното полукълбо и създал забележителна научна теория за бавното движение на континентите, която впоследствие се оказала напълно точна.Това го довело до преоткриване на странното, но достоверно описание на древната история в Oera Linda. Задал си важния въпрос „Какво е било естеството на тази катастрофа? – метеор или астероид, ударил Земята някъде в Северния полюс; силата на експлозията е изправила леко оста на Земята, затова земи с предимно горещи лета, придобили арктически условия. Гърците имат легенди за хиперборейците, обитавали далечния север, и Скрутър смятал, че именно те са били тайнствените обитатели на Атланд. Точно това небесно тяло е образувало кратера, познат като Арктически океан.

Но тук изниква възражение – в Oera Linda се казва, че през цялото лято преди наводнението „слънцето било скрито зад облаците, сякаш не искало да погледне към земята“. Морето било непрестанно спокойно и „влажна мъгла надвисвала като мокро петно над къщите и блатата“. И внезапно „насред този покой, земята затреперила, сякаш умира. Планините се разтворили и изпуснали огън и пламъци.“

А дали това не е вулканичната катастрофа, която е унищожила Атлантида, а не приливна вълна, причинена от метеор? Или не. Или пък метеорът не трябва да бъде изключван – ако е имало, то той е образувал приливна вълна, но ако полярната шапка е била покрита с лед, то заради това не са потопени и Британия и Атланд. Но приливна вълна може да се получи и от вулканичното изригване на Санторини, а по-късно и в Кракатау. Скрутън смята, че „картите на Древните морски царе“ доказват катастрофата, унищожила Атланд.  Но тук има и още едно противоречие – дълбочинни проби от Куин Мод Ленд ( в Антарктика), показват, че последното замръзване на Южния полюс е било 4000г.пр.н.е. така че великата морска цивилизация трябва да е процъфтявала преди това.

Но това не отрича възможната катастрофа 2000 години по-късно, може би цивилизацията на Атланд е просъществувала две хиляди години. Подобно на тази на Египет.

Но има и още един дързък начин за съществуване на двете теории според Хапгуд  – древните карти доказват велика, древна, морска цивилизация, съществувала много преди Александър Велики. Ако приемем, че цивилизацията е съществувала малко след последния Ледников период – 10 000 г.пр.н.е., шест хиляди години по-късно тя била високоразвита в Антарктика и Атланд. С други части на Света – примерно Близкия изток – е била не толкова развита, макар че да съществували градове и плугът да е бил открит. По неизвестни причини, ледът се завърнал и антарктическата цивилизация е замръзнала, затова населението било принудено да отиде на друго място – очевидно в Египет. Цивилизацията на Атланд не била засегната. Тогвава през 2192 г.пр.н.е.настъпила „голямата катастрофа“, която изместила земната ос. Така и жителите на Атланд били принудени да се преселят – на юг, към Индия и Средиземноморието.

Ако тази теория е вярна и Хапгуд и Скрутън са прави, може би.

Едно нещо е ясно – древните карти доказват съществуването на развита морска цивилизация, която е процъфтявала преди Александър Велики. Подобно на тези карти, Oera Linda също изтъква съществуването на такава цивилизация. Дори и книгата да е фалшификация, картите съществуват и са доказателство. Но засега няма доказателства, че книгата е подправена и може би трябва да бъде разгледана през съвременния прочит на историците. Битки, убийства, преселения и други интересни истории, които могат да променят изцяло възгледите ни за световната история. Книга, съдържаща голяма част от неразгаданите мистерии от векове или може би отговорите са в Oera Linda.

*Събраните факти са от книгата на Колин Уилсън и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

Невена Христова

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Най-известният човек в телефона на…Никола Крумов

| от chronicle.bg |

774

 

 

Ако имате Facebook, значи ви е познато името на Никола Крумов. Това е онзи забавен човек, който е способен да ви разкаже за любимата си по такъв начин, че да не можете да спрете да четете.

Той определя себе си като 30 и няколко годишен мъж от северозападните села, четвъртият най-умен на своята улица. Външно прилича на Джордж Клуни, но без лицето и тялото. Вътрешно прилича на елен. Книгата му „Дневникът на панелните блокове“ през 2015 година и отбеляза рекордни продажби още преди появата си.

Той е вторият участник в технологичния експеримент на Chronicle в партньорство със Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

Аз се обаждам само майка си, защото нямам ваучер. Последно ме е набирала английската кралица Елизабет II – Нейно Превъзходителство имаше казус с киселото си зеле, но успях да разреша проблема (не го беше пресякла навреме).

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Джорж Клуни. С него сме братя близнаци от различни майки и други бащи, като той е по-възрастен от мен, поради простата причина, че моята майка беше бремена с мен 16 години. Всъщност приличам повече на неговата, ако си я представите с брада. С Джо се чуваме често – помагам му за кариерата (брат брата не храни, но тежко му, който го няма).

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За да увъртам пред любимата. Звъни ми през час, защото ме обичала – аз я обичам и без да я слушам. Даже я обичам и без да я виждам, но няма как – налага се.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

За цялото си житие, съм забравял телефона си само един път.  Беше ранна пролет, около 3 сутринта, свърши ми бирата. Взех точно пари и тръгнах към денонощния. За нещастие и ключовете ми били забравени, а вратата на входа е автоматична и долните звънци не работят. С две кучета спахме във високите треви до блока.

Приложението, без което не можеш?

Не знам баш за какво ме питате, но вкъщи най-често си прилагаме ракия със салата.

Коя е твоята социална медия?

Във Фейсбук публикувам лични истории. Разказвам битови случки с мен, годеницата ми Нора и котката Ивелина.

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.