Досиетата CHR: Каспар Хаузер – момчето от Никъде

| от |

Kaspar

Момчето от Никъде* е може би на известната историческа загадка на XIX век.  Младежът е бил подложен на жесток експеримернт, „лишаване от сетива“, а самите резултати са по-интересни дори и от самоличността на Каспар. На 26 май 1828, на площад Унщлит в Нюрнберг, младеж с уморен вид едва стигнал до площада и припаднал в ръцете на местния обущар Георг Вахман.  Момчето било добре сложено, но походката му изглеждала странна, все едно крайниците му са вдървени.  Момчето подало на обущаря писмо, адресирано до капитана на четвърти ескадрон, VI кавалерийски полк, както и мъмрело така, че нищо не можело да се разбере. Обущарят завел момчето до най-близкото караулно, но всички били убедени, че то е идиот – пищяло при докосване на пламъка, сякаш никога не е виждал и докосвало огън. Гледал бирата и месото с недоумение, сякаш не знаел какво да прави с тях. Единствените думи, които наело били „Не знам“.  В плика имало две писма – едното без подпис, от мъж дал обещание да отгледа момчето, защото майка му не може да се грижи за него. В другото писмо  пишело името на момчето – Каспар,и че когато стане на 17 трябва да  го заведат в  VI кавалерийски полк, където е бил кавалерист починалия му баща. Всичко изглеждало ясно – незаконно дете, отгледано от милозлив непознат, но защо това момче не е било пускано навън 17 години!?  В последствие се оказало, че двете писма са написани с един и същи почерк, бледото момче било заключено в килия, но не помръдвало, сякаш нямал представа какво е време.  Каспар имал невероятна физическа чувствителност – започвал да повръща, ако в килията му донесат бира или кафе; от месото му прилошавало, а виното го опиянявало само с аромата си.  Имал невероятно остри слух и зрение, както и бил изключително чувствителен към магнитите и познавал кога са обърнати към него със съответния полюс.

Момчето приличало на имбецил, но с всеки ден учил нови думи и емоции от посетителите му в килията. Когато се научил да говори разказал, че е бил държан 17 години в тъмна, таванска стая, прозорците били заковани. Нямало легло, а само куп слама и когато се събуждал намирал в „килията“ си хляб и вода. Водата  била често горчива и той заспивал след консумацията й. След като се събуждал отново бил изкъпан и със сменени дрехи, и така 17 години. Единствената му играчка била дървен кон, а мъж с маска го посещавал и го научил да пише името си да казва, че иска да стане кавалерист и „не знам“. Така един ден момчето било извадено от тъмната стая и зарязано пред портите на Нюрнберг.

Каспар станал известен , бил обсъждан из цяла Германия. Всички се чудели за неговата идентичност, защо е бил държан и кой е той. Имало много конспирации около произхода му – дали не е с кралска кръв и затова да е държан изолиран, а самият Каспар приел идеята и бил убеден, че е така. Година и половина след мистериозното му появяване някой се опитал да го убие – открит да лежи в мазето на настойника си с кръв по главата и разкъсана риза. По-късно описал нападателя – мъж с копринена маска, който го удрял с тояга или нож, но според полицията  не съществувал такъв мъж. Хората си мислели, че Каспар е инсценирал нападението, за да привлече отново обществения интерес.  Богат и ексцентричен англичанин, лорд Станхоуп, бил убеден, че момчето е с кралска кръв и решил да го заведе на пътешествие из Европа за две-три години, за да намери корените му.  Цялото това внимание направили Каспар суетен, своенравен и самомнителен. Лордът си тръгнал изненадващо, а момчето останало с някой си капитан Хикел в Ансбах.  Но не бил щастлив там, искал да се върне в Нюрнберг, не искал да ходи на уроци по латински и мечтаел за живота в кралските дворове.

И тогава неочаквано починал. В снежния следобед на 14 декември 1833 нахлул в стаята  на своя настойник и започнал да шепне: „Мъж прободе….с нож…Хофгартен… даде чантата… Бързо виж“. Бил прободен с нож над ребрата, а Хикел изтичал в парка и открил копринена торбичка, в която имало бележка написана огледално: „Хаузер ще ви каже как изглеждам и откъде идвам, и кой съм аз. За да му спестя този труд аз ще ви кажа – Аз съм от… на Баварската граница… На реката… Името ми е М.Л.О.“. Каспар не успял да разкаже нищо, освен че работник го е накарал да иде в парка и след като мъж, загърнат с черно наметало, му е подал копринената торбичка го е намушкал над ребрата.

Но в снега имало само един чифт следи – тези на Каспар Хаузер. Но след два дни, преди да изпадне в кома момчето прошепнало „Не го направих сам“. Смъртта му сложила начало на множество книги и истории за самоличността му, кой е той и защо е бил държан затворем. Фойербах публикувал книга „Пример за престъпление срещу човешката душа“ в която твърдял, че Каспар е с кралска кръв и теории за това, кой е истинският му баща.  Но защо е бил държан затворен, защо е бил лишаван от обучение и светлина?  Теорията, че Каспар е заварено дете на някой порочен херцог е много по-неправдоподобна, отколкото че е незаконно  дете на дъщеря на уважаван фермер, която е била сгодена за друг.  Но кой се криел зад нападенията? Или момчето само е направило смъртоносните пробождания, за да привлече обществения интерес, след като е бил държан 17 години изолиран от света.  Той се е развивал с изклчителна бързина в интелектуалното си развитие, но в емоционалното си е останал дете, може би просто е искал с нападенията да спечели симпатиите на обкръжаващия го свят. А защо писмото е било написано огледално? А ако Хикел е сгрешил, че е имало само един чифт стъпки? Защо съобщението е толкова безсадържателно и  защо убиецът е написал писмо, в което Каспар ще каже, а го е убил?  Или самият Каспар е решил да си нанесе рана, за да предизвика интерес, но не е преценил дълбочината на пробождането… Ако е така, поне е постигнал целта си – всеобща симпатия и място в Историята.

*Историите са от книгата на Колин Уилсън и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

Невена Христова

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Най-интересното от хип-хоп сцената на едно място

| от chronicle.bg |

Тази година започва много силно за хип-хоп сцената в България. След няколко ударни партита от началото на януари в края му идва моментът за кулминацията – Back To The Unity. Това е платформа, която събира в себе си есенцията на българската хип-хоп сцена.

За пореден път на една сцена ще се качат както утвърдени имена в жанра, така и обещаващи млади таланти. Това са Нокаут, X-Team, F.O., Stick Insect, Atila, 5 o’clock, Keranov & Jay, Feel, Secta, Splitkid, Homelesz, DIS, Logo5, So Called Crew, Sistah/187, DJ Akasha, Ума и Дума, F-act & vWhy, DJ Unkle Billy, МС Нема & Chibook, Mish Mash.

Това ще бъде осмото издание на Back To The Unity, като всяко следващо набира все повече скорост. Неслучайно си печели славата на едно от най-големите меропроприятия за хип-хоп в България. Традиционно това се превръща в мястото, където артистите се обединяват за качествена и неопетнена българска музика.

Back To The Unity ще се състои на 27 януари в Mixtape 5, а вратите отварят точно в 21.00 ч. Билети – на касите на Ticketlogic.