Доналд Туск: един европейски прагматик

| от |

„Успехите си на политическата сцена в Полша и Европа Доналд Туск дължи най-вече на своята уравновесеност. И тъкмо това негово качество го прави особено подходящ за новия му пост на председател на Европейския съвет.

“Той е страстен, убеден и убедителен европеец” – това беше коментарът на Ангела Меркел по повод избора на Доналд Туск за председател на Европейския съвет. Точно със същите думи тя се обърна в приветствието си към полския премиер през 2010 г., когато той беше удостоен с Карловата награда за политика – отличие, присъждано само на големи европейски личности. Оценката на Меркел е абсолютно точна. Та нали именно проевропейските възгледи и дружелюбната политика към Германия, провеждана от Доналд Туск и неговата либерална партия “Гражданска платформа” (ГП), му позволиха да спечели убедителна победа срещу евроскептичната, националконсервативна партия на братята Качински на парламентарните избори през 2007 г.

Още тогава глобално мислещият, сговорчив и търсещ диалога Туск рязко се отличаваше от неотстъпчивия и нерядко агресивно настроен Ярослав Качински. И докато политическата поза на Качински предизвикваше недоумение и недоволство както в Берлин, така и в Москва, Туск съумя незабавно да подобри германско-полските отношения и даже да започне конструктивен диалог с Владимир Путин. Същевременно той притежава и способността дипломатично, но ясно и убедително да изразява мнението си по не твърде приятни теми – както например при посещението на Путин в Полша за 70-та годишнина от началото на Втората световна война, когато професионалният историк Туск припомни на своя гост, че не само хитлерова Германия, а и сталиновият Съветски съюз е погазил Полша.

Нови предизвикателства

За мнозина изборът на Доналд Туск за председател на Европейския съвет беше изненада. “Взех моето решение днес”, обяви след избора Туск. Макар още през 2012 г. името му да се спрягаше като евентуален наследник на Жозе Мануел Барозу на поста председател на Европейската комисия, до съвсем неотдавна Туск уверяваше, че възнамерява да съсредоточи дейността си върху полската политика.

Ангела Меркел и Доналд Туск

„За това, че сега промени плановете си, има няколко причини. Една от тях е, че популярността на неговата партия спада, докато влиянието на партията „Право и справедливост“ на неговия съперник Ярослав Качински видимо нараства, независимо че Туск и „Гражданска платформа“ спечелиха изборите през 2011 година. Така че отиването му в Брюксел може да се разглежда като бягство, но и като преход – към по-голяма отговорност на по-висока позиция.
„Друга причина е украинският конфликт, който полският външен министър Радослав Шикорски откровено нарича “война”. На новия си пост Туск ще има много по-големи възможности за политическо влияние, отколкото би имал във водеща позиция на национално равнище. Слабото място на полския премиер Туск, а именно това, че владее по-добре немски и руски и доста по-зле английски, може да се окаже дори негово предимство. Роденият през 1957 г. в Гданск Туск, който на младини се е ангажирал като защитник на човешките права в легендарния полски синдикат “Солидарност” и се е борил за свалянето на комунизма, със сигурност разбира постсъветския манталитет на сегашното руско ръководство много по-добре от новоизбраната върховна представителка по външната политика Федерика Могерини и други нейни западноевропейски колеги.

Отлично решение

„Депутатът от германския ХСС Карл-Георг Велман е убеден, че именно това е най-важното основание на Туск да бъде поверен висшия пост в ЕС. “Това е отлично решение”, заявява Велман в разговор за Дойче веле. В Берлин Доналд Туск минава за “разумен” и “непоколебим”, но същевременно за уравновесен и предпазлив в политиката. А това са качества, които напомнят за политическия стил на Ангела Меркел. С подкрепата си германската канцлерка несъмнено дава шанс на Туск да изпълнява новата си служба с повече авторитет, по-активно и по-ефективно от своя предшественик. / Deutsche Welle

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.