Докато НАТО пие шампанско, Путин диктува хода на събитията

Автор: Саймън Дженкинс, Гардиън

Абсурдно пищната среща на НАТО тази седмица в Уелс не можеше да се състои в по-лош момент.

Тя ще бъде публична проява на безсилието на най-влиятелния съюз в света, както той сам се определя. Владимир Путин, неговият исторически враг, има възможността да стане диригент на унижението му. Той лъже, тормози, напада, пренебрегва санкциите. Той знае, че НАТО няма да отиде на война. Следователно може да си спечели буферна зона на руски интерес по границите си.

Що се отнася до детайлите, Путин е прав. Рускоговорещата област в източната част на Украйна би трябвало да получи вътрешна автономия след преврата, който свали корумпирания, но дошъл на власт чрез избори режим в Киев, подкрепен от Изтока. Във все по-интегрирана Европа се разпространява мнението, че отцепническите провинции са спокойни само с по-голямо самоуправление. Пример за това са косоварите, баските, шотландците.

В момента няма изказвания или публикации във вестниците, в които експертите по отбраната да не се бият в гърдите, да не бият тъпана и да не настояват: „Западът да бъде категоричен…, да покаже решителност…, да даде урок на Русия…, да покаже на Путин кой е шефът“. Те призовават за още икономически санкции. Те настояват за подкрепа за Украйна, помощ за Киев, подкрепа за останалите съседни държави, за повече войски и сили за бързо реагиране. Всички в крайна сметка обаче настояват, че „не можем да искаме война“ и че „дипломатическото решение е неизбежно“.

Всички разузнавателни служби извън Москва твърдят, че тези изказвания насърчават Путин. Той може да прави каквото си иска в Източна Украйна, защото има армия там и се радва на широка подкрепа сред рускоговорещото население. Няма съмнение, че Путин наруши украинския суверенитет. Същото направи и Америка в своята „сфера на влияние“ в Латинска Америка по време на Студената война. Междувременно Великобритания се кланяше до земята на Китай за икономическите печалби и олимпийската слава, когато Пекин се отнасяше към Тибет далеч по-лошо.

Във външната политика винаги е имало двойни стандарти. Най-добрата политика е да се избягва собствената слабост, а вместо това да се изпитва слабостта на противниците. Псевдоподкрепата на НАТО за Киев беше полезна за Путин заради подкрепата на руските народи по границата на Русия. Киев, ЕС и НАТО играят опасна игра с Москва за Украйна в продължение на години. Путин даде знак за примирие, преговори за автономност, знак, който за него ще бъде победа. Изборът зависи от Киев. НАТО може да продължи да си пие шампанското в Уелс./БГНЕС