Дойче веле: България – между два стола

| от |

Германското разузнаване предупреждава, че България се превръща в предмостие на руските интереси в ЕС. За това пише списание „Шпигел“, а други медии обръщат внимание на трудния шпагат на София между Русия и Запада, пише Дойче веле.

image001-2

Лявоцентриското правителство на премиера Пламен Орешарски търси възможности да спаси участието на България в руския проект „Южен поток“, въпреки съпротивата от страна на Брюксел, пише „Нойе цюрхер цайтунг“ (НЦЦ). Проектът не е замислен така, че да увеличи количеството на подавания газ за Европа, а само да промени пътя на доставките, заобикаляйки Украйна. Затова за България, която е изцяло зависима от преминаващия през Украйна руски газ, „Южен поток“ ще представлява диверсификация, но не по отношение на доставчика, а само по отношение на транспортните пътища, допълва изданието.

Покрай кризата в Украйна намаляването на енергийната зависимост от Русия се превърна в най-важната тема за ЕС. В тази връзка София вижда опасност да се провали участието на страната в руския проект. Миналия декември Еврокомисията информира всички участващи в „Южен поток“ страни, че подписаните от тях договори за изграждането на тръбопровода са в нарушение на европейското законодателство и че те трябва да бъдат основно преработени.

image001-4

Триковете на София

Енергийната зависимост от Русия превръща България в идеално средство, което Кремъл може да използва в битката за влияние над Европа, пише списание „Шпигел“. Една трета от икономиката на страната се контролира пряко или косвено от Москва, сочат германските данни. Управляващата коалиция от БСП и ДПС е смятана за верен помощник на Москва. В двете партии гъмжи от стари комунистически партийни кадри, бивши сътрудници на Държавна сигурност и български олигарси, които правят бизнес с протежетата на Путин. За най-влиятелен магнат в страната се счита банкерът Цветан Василев. През неговата банка КТБ се влива най-голямата част от средствата на Москва, предназначени за държавния сектор от българската индустрия и най-вече за енергетиката.

Връзките са толкова тесни, че Русия пряко влияе върху законодателството на страната, пише още списанието. Миналата седмица се появиха информации за поверителни писма на руския „Газпром“ до българското министерство на икономиката с указания, как точно да бъдат формулирани определени законови текстове, свързани с проекта „Южен поток“, чрез който руският газ ще преминава през България, стигайки до Австрия.

По същия повод НЦЦ припомня, че в началото на април управляващите в София промениха енергийното законодателство така, че да дефинира българския сегмент от „Южен поток“ не като тръбопровод, а като междинна отсечка. Ресорният еврокомисар Гюнтер Йотингер обаче предупреди българското правителство, че подобно словесно жонгльорство е неприемливо за ЕС. Въпросната законодателна промяна все още не е приета окончателно, но София изглежда твърдо решена да не се отказва от участие в „Южен поток“, уточнява още НЦЦ и добавя, че според министъра на енергетиката Драгомир Стойнев, проектът бил от изключително стратегическо значение за България.

Българите – между чука и наковалнията

България седи между два стола, се казва пък в репортаж на Дойчландфунк от София. Според авторката Андреа Ремсмайер България е принудена да прави „шпагат“ между стария си съюзник и новите партньори от НАТО. За социалистическото правителство в София членството в НАТО е далеч по-голям проблем, отколкото то признава публично, заявява политологът Вихър Георгиев, преподавател по европеистика в Софийския университет:

0,,6449345_4,00

„Вероятно за сегашното българско правителство е истински кошмарна представата, че може да се окаже принудено да предостави инфраструктурата на страната за военни операции на НАТО. Както правителството, така и българското население, според Георгиев, са разкъсвани между традиционната си привързаност към руснаците и съзнанието за принадлежност към ЕС и НАТО.

Списание „Шпигел“ също обръща внимание на този проблем, проявил се в нов открит конфликт между президента Плевнелиев и правителството на страната. Изданието отбелязва, че безпартийният политик Плевнелиев желае да запази прозападния курс на България, пледирайки за твърд подход на ЕС спрямо Русия. По този повод австрийската агенция АПА припомня, че временна парламентарна комисия, подкрепена от БСП, ДПС и Атака, ще разследва „нерегламентираните контакти“ на президента Росен Плевнелиев с представители на едно от чуждите енергоразпределителни дружества в страната.

 
 

Как изглеждат днес звездите, по които си падахме едно време

| от chronicle.bg |

Обичахте ги, желаехте ги, искахте да сте като тях, дори изрязвахте снимките им от списания! Носталгията е едно от най-силните и сладки човешки чувства.

Родените през 2000 догодина стават пълнолетни. Някои от тях може би са чували за тези звезди от нашето поколение. Но най-вероятно ги свързват с нафталин и изобретяването на печатната машина.

Днес някои от тези звезди греят още по-ярко. Други греят само в спомените ни. В галерията ни днес сме събрали някои от най-иконичните лица, по които лелеехме като малки.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Оставете Копривщица на мира!

| от |

Хората много обичат да говорят за промяната. 

Това беше и думата, която политиците предизборно дъвчеха в слоганите си. “Гласувайте за промяната!”

Само дето някои неща нямат нужда от промяна. Ето, като Копривщица, например. За нея всъщност е чудесно да остане в „зоната си на комфорт“. В този случай това означава да бъде запазен статутът й на архитектурно-исторически резерват.

Нещо, което един местен бизнесмен – Радослав Йовков, и хората от общинския съвет в града (7 от 11), не искат да се случи. Те искат промяна – високи сгради, мотописта, ски писта и други нововъведения, които да превърнат възрожденското градче в ново Банско, претрупано като китайски магазин от кича на псевдоразбирането за туризъм.

копривщица

В “зоната на комфорт” на Копривщица живее магията на тесните калдаръмени улички – магия, която би вдъхновила Джоан Роулинг да роди още поне две книги за Хари Потър. В тази зона на комфорт стоят дребните забрадени баби, които продават сладка от диви ягоди на площада. В нея е тишината над паметника на Георги Бенковски и папурите в блатото под него. Есенните листа на брезите над църквата „Успение на Св. Богородица“.

Почернялата пейка пред Догановата къща, която от векове гледа с дървените си очи. Ябълковите дървета, надвиснали над улиците, от които децата крадат ябълки и тичат със смях. Чардаците на Ослековата къща. Вятърът, който докосва статуята на майката на Димчо Дебелянов пред „бащината къща, в която той се завръща“. Августовската топлина на камъните, с които е построен мостът, на който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание. Носталгичното настроение на отминалата епоха. Сцената, на която се снимаха „Под игото“, „Хитър Петър“, „Шибил“ и „Записки по българските въстания“ . Конете, които пасат под боровете на Копривщенските поляни.

Ски писта на тези поляни? Come on.

Кой нормален скиор ще предпочете Копривщица като ски дестинация пред Банско или Боровец? Мотописта? Бучене на двигателя на Harley Davidson вместо конски тропот по калдъръма? Напред, юнаци! С гръмовен звук на ATV-то до паметника на Бенковски!

Не, нямаме нужда от това. Не защото някой иска да възпрепятства процеса на развитие на града и да лиши местните от индустриалния устрем на един загрижен бизнесмен, а защото това място е една от малкото останали крепости на българското, на истинския патриотизъм – такъв, в който не се мразят чуждоземци, не се връзват бежанци със свински опашки, не се лансират кухи политически лозунги и не се демонстрира любов към отечеството посредством селска агресия, татуирани лица на национални герои по плешките и вербална шизофазия по телевизията.

Идете до Копривщица този уикенд – ще видите българския флаг, закачен на повечето къщи.

копривщица

Ще видите в „Дедо Либен“ и другите кръчми местни хора, които пеят „Притури се планината“ и танцуват ръченица. Ще видите деца да пеят български народни песни, не защото трябва да го правят в час по музика, а защото родителите им го правят  – с желание, със страст. С две думи – ще видите урок по национална гордост и патриотизъм.

Копривщица не е само природа. Тя е и дух, и история, и култура. И намесата с цел „промяна“, водена от частни бизнес интереси и политическо навеждане на главица, би разрушила много повече от един възрожденски град-музей.

копривщица

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура