Добро утро, господа бивши!

| от | |

Политиците в България имат един много странен навик: когато паднат от власт, те изведнъж стават много загрижени за правовия ред и свободата на словото – все ценности, които не им бяха толкова важни, докато бяха на власт, пише в свой коментар за Дойче веле Иван Бедров.

602336_10203140159804969_736236208_n

„Сега боли ли? Боли ли, като ви вадят зъбите? Така ще бъде“, закани се бившият зам.-председател на парламента от ДПС Христо Бисеров на още по-бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов от ГЕРБ. Това стана преди почти година, ден преди парламентът да избере Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Думите на Бисеров описват най-точно нагласата, с която властта посяга към инструментите на държавата – всичко е позволено, правилата са за другите. Само че по-късно, когато и следващите започнат да правят същото, може и да заболи.

Боли, нали?

Преди дни бившият президент Георги Първанов се оплака, че го боли. Медиите изнудвали преди изборите и показвали само този, който си плати, а в същото време не маркирали платеното съдържание и така лъжели публиката си. Добро утро, г-н Първанов! „Това е въпрос за ценностите в журналистиката и политиката“, каза бишият любимец на всички в БСП, а сега лидер на конкурентното движение АБВ. Докато беше президент обаче, Първанов не прояви подобна загриженост – критичните въпроси по негов адрес бяха тогава нещо опасно. „Ценностите в журналистиката“ още не бяха станали толкова важни, нали?

Редица бивши управляващи сега се надпреварват да констатират как Делян Пеевски бил станал по-силен от институциите. Той обаче не е на сцената от днес и същите тези бивши управляващи не изглеждаха загрижени, когато Пеевски превземаше нови и нови сфери. „Като видите вестниците на Пеевски с каква помия ме заливат, ще ви стане ясно всичко. Пишат за Буда и Гоце – ужасни неща пишат“, възмути се бившият премиер Бойко Борисов. Добро утро и на Вас, г-н Борисов! Когато същите тези медии мачкаха по списък всеки изпречил се на пътя на Борисов и Цветанов, тогава не виждахте помията, нали?

Бившият вътрешен министър много бързо попадна в сюжета на онзи филм, за който доскоро си мислеше, че му е режисьор – обвинения и присъди по медиите и от парламентарната трибуна. Цветан Цветанов обявяваше от телевизията кой какъв престъпник е и какво наказание заслужава, а сега същото се случва на него самия.

Депутатът от БСП Борислав Гуцанов вероятно не е забравил как една сутрин бе изведен с белезници от дома си във Варна – по подозрение, че е част от престъпна схема, наречена „Медузите“. После той осъди България в Страсбург, но днес не дава знак да открива прилики с това, което се случва на един столичен общински съветник от ГЕРБ. Орлин Алексиев не е зрелищно арестуван, но офисите му бяха претърсени пред телевизионните камери, а висши полицаи и услужливи медии не пропускат да го споменат в едно изречение с операция „Кокаинови крале“. Тук не става дума за това дали Гуцанов и Алексиев са виновни или невинни, а за погазването на правилата с политическа цел. Гуцанов днес мълчи, както Алексиев мълча вчера. Защото са наясно, че когато властта се смени, пак някой ще го заболи.

Проглеждането на бившите

Институциите работят под политически диктат, медиите не са медии, а „Плод и зеленчук”, и всичко това се използва срещу всеки неудобен – и то без никакви задръжки. За бившите силни на деня тези констатации звучат като някаква новина. Слезлите от власт чак сега проглеждат и стигат до нерадостните изводи. Поне на думи.

Когато изпуснат държавата от ръцете си, политиците имат навика да се превръщат в първи защитници на принципите на правовата държава, независимостта на медиите, справедливостта на съдебната система. Но те имат и едно друго свойство: да не намират тези неща за чак толкова важни, докато все още са на власт.

По-добре късно, отколкото никога, казват хората. По-добре решения, отколкото лозунги, е по-подходящо в случая, защото докато това „проглеждане“ е само на равнище констатации, а не е съпроводено от решения, негласният консенсус за поддържането на олигархична фасадна демокрация си остава. Излишно е да се надяваме, че ако някой ден Борисов или Първанов се върнат на власт, те вече ще са нови и различни. Сега прегръщат ценностите на правовата държава и свободното слово, но същото правеше и Сергей Станишев, докато беше в опозиция. Това не му пречи да управлява днес по начин, който отблъсква мнозинството хора. И не му пречи да забрави ценностите, които така му липсваха доскоро.

Нищо градивно няма в „проглеждането“ на бившите силни. Когато ти залипсват правовата държава и независимите медии, най-добре е да предложиш системно решение. Защото проблемът не е в личностите, а в слабите институции. Това обаче не го виждаме. Загрижеността е ограничена до констатации и никой не смее да погледне отвъд и да предложи решение. Или не смее, или не иска. А обясненията за това са най-малко две – вероятно системните решения не впечатляват избирателите чак толкова, колкото ефектните думи. И второто – защо пък да подреждаме нещата, току-виж утре пак сме дошли на власт…

 
 

Рецепта за гъбено ризото

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия. Днес ви предлагаме рецептата й за гъбено ризото. 

След всичките пържоли, мезета, ядки, баклави, баници имам нужда да хапна нещо топло и семпло. Деликатният вкус на гъбеното ризото винаги ми напомня, че пролетта ще се завърне бързо и слънцето отново ще изгрее. И запомнете – бялото вино в рецептата е за готвене, а не за пиене.
Нужни съставки:

1 литър пилешки или зеленчуков бульон

1 голяма глава лук

2 глави чесън – накълцани на дребно

1 тиквичка

400 гр гъби – нарязани

90 гр пармезан – настърган

2 с.л. зехтин или олио

1 с.л. масло

400 гр ориз за ризото

2 ч.ч. бяло сухо вино

пресен копър за сервиране

Начин на приготвяне:

Загрейте 1 с.л. зехтин в дълбок тиган. Добавете гъбите и чесъна и гответе докато гъбите омекнат – около 15 мин. Прехвърлете в друг съд гъбите и соковете от тях.

Добавете към същия тиган 1 с.л. зехтин и добавете нарязаната на много дребно тиквичка и лук. Гответе 10 минути.

Добавете ориза към лука и тиквичката и разбъркайте, за да се овъргаля ориза в мазнината. Когато оризът стане златист и леко прозрачен започнете да добавяте вино до пълното му абсорбиране в ориза. Започнете да добавяте постепенно бульона по същия начин, малко по малко докато, оризът напълно поеме цялата течност и омекне до степен „ал денте“, не прекалено твърд, но не и прекалено сварен.

Махнете ориза от котлона, добавете към него гъбите, заедно с техните сокове, маслото, пресен лук (чайвс) и малко пресен копър за украса.

DSCN7507

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Ексцентричните геймърси играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com