Добро утро, господа бивши!

| от | |

Политиците в България имат един много странен навик: когато паднат от власт, те изведнъж стават много загрижени за правовия ред и свободата на словото – все ценности, които не им бяха толкова важни, докато бяха на власт, пише в свой коментар за Дойче веле Иван Бедров.

602336_10203140159804969_736236208_n

„Сега боли ли? Боли ли, като ви вадят зъбите? Така ще бъде“, закани се бившият зам.-председател на парламента от ДПС Христо Бисеров на още по-бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов от ГЕРБ. Това стана преди почти година, ден преди парламентът да избере Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Думите на Бисеров описват най-точно нагласата, с която властта посяга към инструментите на държавата – всичко е позволено, правилата са за другите. Само че по-късно, когато и следващите започнат да правят същото, може и да заболи.

Боли, нали?

Преди дни бившият президент Георги Първанов се оплака, че го боли. Медиите изнудвали преди изборите и показвали само този, който си плати, а в същото време не маркирали платеното съдържание и така лъжели публиката си. Добро утро, г-н Първанов! „Това е въпрос за ценностите в журналистиката и политиката“, каза бишият любимец на всички в БСП, а сега лидер на конкурентното движение АБВ. Докато беше президент обаче, Първанов не прояви подобна загриженост – критичните въпроси по негов адрес бяха тогава нещо опасно. „Ценностите в журналистиката“ още не бяха станали толкова важни, нали?

Редица бивши управляващи сега се надпреварват да констатират как Делян Пеевски бил станал по-силен от институциите. Той обаче не е на сцената от днес и същите тези бивши управляващи не изглеждаха загрижени, когато Пеевски превземаше нови и нови сфери. „Като видите вестниците на Пеевски с каква помия ме заливат, ще ви стане ясно всичко. Пишат за Буда и Гоце – ужасни неща пишат“, възмути се бившият премиер Бойко Борисов. Добро утро и на Вас, г-н Борисов! Когато същите тези медии мачкаха по списък всеки изпречил се на пътя на Борисов и Цветанов, тогава не виждахте помията, нали?

Бившият вътрешен министър много бързо попадна в сюжета на онзи филм, за който доскоро си мислеше, че му е режисьор – обвинения и присъди по медиите и от парламентарната трибуна. Цветан Цветанов обявяваше от телевизията кой какъв престъпник е и какво наказание заслужава, а сега същото се случва на него самия.

Депутатът от БСП Борислав Гуцанов вероятно не е забравил как една сутрин бе изведен с белезници от дома си във Варна – по подозрение, че е част от престъпна схема, наречена „Медузите“. После той осъди България в Страсбург, но днес не дава знак да открива прилики с това, което се случва на един столичен общински съветник от ГЕРБ. Орлин Алексиев не е зрелищно арестуван, но офисите му бяха претърсени пред телевизионните камери, а висши полицаи и услужливи медии не пропускат да го споменат в едно изречение с операция „Кокаинови крале“. Тук не става дума за това дали Гуцанов и Алексиев са виновни или невинни, а за погазването на правилата с политическа цел. Гуцанов днес мълчи, както Алексиев мълча вчера. Защото са наясно, че когато властта се смени, пак някой ще го заболи.

Проглеждането на бившите

Институциите работят под политически диктат, медиите не са медии, а „Плод и зеленчук”, и всичко това се използва срещу всеки неудобен – и то без никакви задръжки. За бившите силни на деня тези констатации звучат като някаква новина. Слезлите от власт чак сега проглеждат и стигат до нерадостните изводи. Поне на думи.

Когато изпуснат държавата от ръцете си, политиците имат навика да се превръщат в първи защитници на принципите на правовата държава, независимостта на медиите, справедливостта на съдебната система. Но те имат и едно друго свойство: да не намират тези неща за чак толкова важни, докато все още са на власт.

По-добре късно, отколкото никога, казват хората. По-добре решения, отколкото лозунги, е по-подходящо в случая, защото докато това „проглеждане“ е само на равнище констатации, а не е съпроводено от решения, негласният консенсус за поддържането на олигархична фасадна демокрация си остава. Излишно е да се надяваме, че ако някой ден Борисов или Първанов се върнат на власт, те вече ще са нови и различни. Сега прегръщат ценностите на правовата държава и свободното слово, но същото правеше и Сергей Станишев, докато беше в опозиция. Това не му пречи да управлява днес по начин, който отблъсква мнозинството хора. И не му пречи да забрави ценностите, които така му липсваха доскоро.

Нищо градивно няма в „проглеждането“ на бившите силни. Когато ти залипсват правовата държава и независимите медии, най-добре е да предложиш системно решение. Защото проблемът не е в личностите, а в слабите институции. Това обаче не го виждаме. Загрижеността е ограничена до констатации и никой не смее да погледне отвъд и да предложи решение. Или не смее, или не иска. А обясненията за това са най-малко две – вероятно системните решения не впечатляват избирателите чак толкова, колкото ефектните думи. И второто – защо пък да подреждаме нещата, току-виж утре пак сме дошли на власт…

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.