Добрите „стари“ кино ефекти

| от |

Ако сте израснали през 80-те или сте фенове на филмите от този период, със сигурност ви харесват добрите „Old school“ ефекти, които за съжаление няма да срещнете в новите филми, натъпкани с компютърни ефекти, които омръзнаха на зрителите много бързо.

За щастие, някои холивудски режисьори осъзнават, че  компютърните ефекти вече не са толкова популярни, както  по-рано и повече или по-малко се насочват към използването на използване на миниатюрни модели, аниматроника и други подобни, което изискват доста труд, но от друга страна, имат огромно влияние в създаването на илюзията във филма.

Star Trek: The Motion Picture (1979)

star treak

След работата по легендарни филми като 2001: A Space Odyssey, легендата на специалните ефекти Дъглас Трамбъл е отговарял за първия Star Trek от 1979-та. Вижте само колко добре е направена сцената със Спок и неговата среща с V’GER.

Alien (1979)

alien

Невероятния екип оа Ханс Рудолф Гигер и режисьорът Ридли Скот са виновниците зад този класически и сай фай трилър, който днес изглежда актуален и не може да се сравни с най-новите филми.

Blade Runner (1982)

blade runner

Дъглас Трамбъл и екипа за визуални ефекти са срещнали доста трудности при създаването на миниатюрите, които пресъздават футурустичните сгради във филма. Комбинация от добри ефекти с отлична история, изглежда, че рецептата за създаване на класически филми не е някаква тайна. Поне на теория …

Dune (1984)

dune

Dune на Дейвид Линч е още един пример за научно-фантастичен филм с добри ефекти. С помощта на различни модели и избор на правилната перспектива, Емилио Руис си е свършил добре работата.

Batman (1989)

batman
Тим Бъртън е човек, който или е мразен силно, или е боготворен от мнозина, но когато става въпрос за специални ефекти и създаване на атмосфера, рядко, някой може да се сравни с мрачното съзнание на Бъртън.

The Fifth Element (1997)

Люк Бесон и неговият екип работят с масивен модел на  футурустичния Ню Йорк. Крайният резултат е известен на всички, които са гледали филма или с други думи, перфектно направен.

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

BBC разследва изтеклия финал на новия сезон на Sherlock

| от chronicle.bg |

BBC разследва източника, който е разпространил нелегално финалния епизод от четвъртия сезон на хитовия сериал Sherlock.

Миналата събота, четвъртият епизод от последния сезон на сериала, озаглавен „His Final Problem“, изтече онлайн с руско аудио. От BBC са започнали пълно разследване по отношение на източника, който е разпространил серията.

“ВВС молят феновете на поредицата да останат верни на продукцията и да не свалят епизода ”, споделя в Twitter продуцента на сериала Сю Върчу.

След като разследването приключи, от ВВС смятат да издадат пълен отчет по отношение на това дали руският телевизионен оператор, Пeрвый канал, който се бе сдобил с първото копие на епизода, е виновен за ситуацията.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.