До Смочево и назад с Kadjar

| от Цвети Иванова |

Виждам Kadjar на паркинга отдалеч. Първото, което ми прави впечатление, е цветът. Разкошно червено, блеснало под септемврийското слънце като божоле. Облизвам се лакомо, докато го приближавам с ключовете в ръка. Влизам, паля, тръгвам. Ще съчетавам тест-драйв с еднодневна роднинска екскурзия. Предстои чудесен ден!

Сърфирам по „Г.М.Димитров“ и ловко се престроявам, установявайки, че Kadjar е доста пъргаво момче, въпреки големината си. На кръговото на Кулата, спретнат селтак ме засича, при което го удостоявам с екстремно презрителен поглед иззад тъмните си очила и от височината на Kadjar-a. Още едно предимство на едрите коли – много по-лесно се докарва качествен презрителен поглед и идва много по-естествено.

Разбира се, съумявах да гледам лошо и от старата си Mazda Demio, по-известна като „колата на луда вдовица“, но нали разбирате, докато се налага да навивам ръчката на прозореца, за да го отворя и в крайна сметка да погледна лошо, ефектът се губи. Както и да е, отклоних се от темата.

Успявам да паркирам на малката „Гечкенли“, уверявайки се в достойнствата и смисъла на камерата за задно виждане. Дори русата ми коса не успява да ми попречи на перфектното успоредно паркиране, тъй като камерата е широкообхватна и дава идеална видимост назад. Взимам майка ми и баща ми, които ахват от външния вид на Kadjar-a. И ги разбирам. Дизайнът на френския SUV е впечатляващ: плавни линии, широки рамене, атлетична осанка, красиви стопове и агресивна предна решетка, иззад която гледат предизвикателно два фара с LED светлини.

Докато шофирам по булевард „България“, се натъквам на страхотна изненада – при наличие на кола в мъртвата зона, на страничното огледало светва предупредителна лампичка. Хитро! Сигурна съм, че т.нар. blind spot warning система ще предотврати сума ти инциденти.

Едно качване на последния за деня пътник, баба ми, и няколко километра по-късно затвърждавам първоначалните си добри впечатления от интериора на Големия. Модерен, удобен, луксозен дори бих казала. Материалите са от очевидно високо качество – естествена кожа с контрастен шев, която ме кара да се чувствам луксозно. Онова, което не ме кара да се чувствам луксозно, са варените яйца, които баба ми изважда с предложение да си хапнем по пътя. Майка ми започва да й крещи, баща ми се разхълцва и аз откривам чудесен повод да тествам музиката на колата. Уау! Аудио системата Bose определено върши работа дори когато искате да се изолирате от семеен скандал в купето. Богат, плътен звук, туптящ бас, изчистени високи тонове и субуфер с панорамен звук. Добре…

Арматурното табло е изцяло дигитално и имам достъп до всички възможни данни, които ми трябват: навигационна система, ограниченията на скоростта, потреблението на гориво т.н. Като стана дума за потреблението на гориво, следва да отбележа, че за размерите си Kadjar e доста икономичен. Разходът по време на цялото пътуване на надвишаваше 7 на 100, а говорим за кола, в която спокойно могат да се возят пет човека…Добре де, спокойно могат да се возят четири, а прилично – пет. Опасност от клаустрофобия при всички положения не съществува, благодарение на панорамния покрив, който ми позволява да шофирам под открито небе.

Шофирам до Благоевград без спирки и без умора. Kadjar без проблем вдига достатъчно висока скорост за магистралата и на шеста предавка се пътува комфортно, пътниците не усещат неравностите на родните пътища и никой не мрънка. Ускорението 0-100 км/час става за 10,1 сек. Карам модел с ръчна трансмисия с 6 степени, но от Renault предлагат и друг вариант – автоматична с два съединителя.

След обяд в парка над Благоевград, до езеро с черни лебеди, поемаме по обратния път към столицата. Отбивам се до Смочево, където на 5 км от магистралата е винарната Меди Вали с чудесно вино на приятни цени и се запасявам за зимата. Установявам, че вместимостта на багажника позволява натъпкването му с няколко кашончета вино + завиден брой празни пластмасови бутилки от минерална вода, които баба ми е взела за пълнене, в случай че минем покрай извор с минерална вода.

Малко след Смочево виждам и това, за което се озъртам, откакто съм в извънградска среда с Kadjar-a – запустяла нива! Знам, че се води „паркетник“, но системата 4х4 и 19-цоловите гуми ми подсказват, че мястото му не е само на асфалта. Набутвам се в нивата и…voila! Kadjar не е класически „паркетник“, нито „килимник“, нито „балатумник“. Това е един истински офроуд автомобил! Да, не може да стигнете с него до Рилските езера, което може да направите с УАЗ-ка, но хайде да бъдем честни – в УАЗ-ката няма и кожен автосалон, нито мултимедийна система или паркинг асистент.

Прибирам се в София и оставям колата обратно на паркинга с лека тъга. Божолето лъщи на вече залязващото слънце, а аз си тръгвам с идеята това да не е последният път, когато виждам тази кола. Поради разсеяност или може би подсъзнателно нарочно, забравям виното в багажника. Така че съм сигурна, че ще я видя отново.

За визуализация на петъчното приключения – в галерията.

Снимки: Личен архив

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.