До Смочево и назад с Kadjar

| от Цвети Иванова |

Виждам Kadjar на паркинга отдалеч. Първото, което ми прави впечатление, е цветът. Разкошно червено, блеснало под септемврийското слънце като божоле. Облизвам се лакомо, докато го приближавам с ключовете в ръка. Влизам, паля, тръгвам. Ще съчетавам тест-драйв с еднодневна роднинска екскурзия. Предстои чудесен ден!

Сърфирам по „Г.М.Димитров“ и ловко се престроявам, установявайки, че Kadjar е доста пъргаво момче, въпреки големината си. На кръговото на Кулата, спретнат селтак ме засича, при което го удостоявам с екстремно презрителен поглед иззад тъмните си очила и от височината на Kadjar-a. Още едно предимство на едрите коли – много по-лесно се докарва качествен презрителен поглед и идва много по-естествено.

Разбира се, съумявах да гледам лошо и от старата си Mazda Demio, по-известна като „колата на луда вдовица“, но нали разбирате, докато се налага да навивам ръчката на прозореца, за да го отворя и в крайна сметка да погледна лошо, ефектът се губи. Както и да е, отклоних се от темата.

Успявам да паркирам на малката „Гечкенли“, уверявайки се в достойнствата и смисъла на камерата за задно виждане. Дори русата ми коса не успява да ми попречи на перфектното успоредно паркиране, тъй като камерата е широкообхватна и дава идеална видимост назад. Взимам майка ми и баща ми, които ахват от външния вид на Kadjar-a. И ги разбирам. Дизайнът на френския SUV е впечатляващ: плавни линии, широки рамене, атлетична осанка, красиви стопове и агресивна предна решетка, иззад която гледат предизвикателно два фара с LED светлини.

Докато шофирам по булевард „България“, се натъквам на страхотна изненада – при наличие на кола в мъртвата зона, на страничното огледало светва предупредителна лампичка. Хитро! Сигурна съм, че т.нар. blind spot warning система ще предотврати сума ти инциденти.

Едно качване на последния за деня пътник, баба ми, и няколко километра по-късно затвърждавам първоначалните си добри впечатления от интериора на Големия. Модерен, удобен, луксозен дори бих казала. Материалите са от очевидно високо качество – естествена кожа с контрастен шев, която ме кара да се чувствам луксозно. Онова, което не ме кара да се чувствам луксозно, са варените яйца, които баба ми изважда с предложение да си хапнем по пътя. Майка ми започва да й крещи, баща ми се разхълцва и аз откривам чудесен повод да тествам музиката на колата. Уау! Аудио системата Bose определено върши работа дори когато искате да се изолирате от семеен скандал в купето. Богат, плътен звук, туптящ бас, изчистени високи тонове и субуфер с панорамен звук. Добре…

Арматурното табло е изцяло дигитално и имам достъп до всички възможни данни, които ми трябват: навигационна система, ограниченията на скоростта, потреблението на гориво т.н. Като стана дума за потреблението на гориво, следва да отбележа, че за размерите си Kadjar e доста икономичен. Разходът по време на цялото пътуване на надвишаваше 7 на 100, а говорим за кола, в която спокойно могат да се возят пет човека…Добре де, спокойно могат да се возят четири, а прилично – пет. Опасност от клаустрофобия при всички положения не съществува, благодарение на панорамния покрив, който ми позволява да шофирам под открито небе.

Шофирам до Благоевград без спирки и без умора. Kadjar без проблем вдига достатъчно висока скорост за магистралата и на шеста предавка се пътува комфортно, пътниците не усещат неравностите на родните пътища и никой не мрънка. Ускорението 0-100 км/час става за 10,1 сек. Карам модел с ръчна трансмисия с 6 степени, но от Renault предлагат и друг вариант – автоматична с два съединителя.

След обяд в парка над Благоевград, до езеро с черни лебеди, поемаме по обратния път към столицата. Отбивам се до Смочево, където на 5 км от магистралата е винарната Меди Вали с чудесно вино на приятни цени и се запасявам за зимата. Установявам, че вместимостта на багажника позволява натъпкването му с няколко кашончета вино + завиден брой празни пластмасови бутилки от минерална вода, които баба ми е взела за пълнене, в случай че минем покрай извор с минерална вода.

Малко след Смочево виждам и това, за което се озъртам, откакто съм в извънградска среда с Kadjar-a – запустяла нива! Знам, че се води „паркетник“, но системата 4х4 и 19-цоловите гуми ми подсказват, че мястото му не е само на асфалта. Набутвам се в нивата и…voila! Kadjar не е класически „паркетник“, нито „килимник“, нито „балатумник“. Това е един истински офроуд автомобил! Да, не може да стигнете с него до Рилските езера, което може да направите с УАЗ-ка, но хайде да бъдем честни – в УАЗ-ката няма и кожен автосалон, нито мултимедийна система или паркинг асистент.

Прибирам се в София и оставям колата обратно на паркинга с лека тъга. Божолето лъщи на вече залязващото слънце, а аз си тръгвам с идеята това да не е последният път, когато виждам тази кола. Поради разсеяност или може би подсъзнателно нарочно, забравям виното в багажника. Така че съм сигурна, че ще я видя отново.

За визуализация на петъчното приключения – в галерията.

Снимки: Личен архив

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Виктория Бекъм може да съди Spice girls

| от chronicle.bg |

След юридическия огън между Анджелина Джоли и Брад Пит, нова може би още по-изненадваща и бурна съдебна война се появи в шоубизнеса.

Виктория Бекъм изпрати агресивни заплашителни писма на колегите си от Spice girls Мелани Браун, Мелани Чизхолм, Ема Бънтън и Гери Хорнър. В тях съпругата на английския футболист Дейвид Бекъм предупреждава за война, ако певиците изпълняват песни, за които тя има авторски права.

Три от дамите – Гери Хорнър, Ема Бънтън и Мелани Браун, планираха турне по повод 20 години от създаването на групата. Турнето трябваше да се казва GEM (от англ. – скъпоценен камък), което е абревиатура от първите букви на момичетата.

Гери първа се отказа, за да се фокусира върху множащото й се семейство. През октомври миналата година тя съобщи, че очаква детенце. Така остави Ема и Мелани сами да се оправят с правния въпрос.

„Това е невероятно тъжен начин нещата да приключат, особено след всичко, което групата е преживяла заедно“, каза източник близък на Spice girls. „Момичетата са потресени.“

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.