До Смочево и назад с Kadjar

| от Цвети Иванова |

Виждам Kadjar на паркинга отдалеч. Първото, което ми прави впечатление, е цветът. Разкошно червено, блеснало под септемврийското слънце като божоле. Облизвам се лакомо, докато го приближавам с ключовете в ръка. Влизам, паля, тръгвам. Ще съчетавам тест-драйв с еднодневна роднинска екскурзия. Предстои чудесен ден!

Сърфирам по „Г.М.Димитров“ и ловко се престроявам, установявайки, че Kadjar е доста пъргаво момче, въпреки големината си. На кръговото на Кулата, спретнат селтак ме засича, при което го удостоявам с екстремно презрителен поглед иззад тъмните си очила и от височината на Kadjar-a. Още едно предимство на едрите коли – много по-лесно се докарва качествен презрителен поглед и идва много по-естествено.

Разбира се, съумявах да гледам лошо и от старата си Mazda Demio, по-известна като „колата на луда вдовица“, но нали разбирате, докато се налага да навивам ръчката на прозореца, за да го отворя и в крайна сметка да погледна лошо, ефектът се губи. Както и да е, отклоних се от темата.

Успявам да паркирам на малката „Гечкенли“, уверявайки се в достойнствата и смисъла на камерата за задно виждане. Дори русата ми коса не успява да ми попречи на перфектното успоредно паркиране, тъй като камерата е широкообхватна и дава идеална видимост назад. Взимам майка ми и баща ми, които ахват от външния вид на Kadjar-a. И ги разбирам. Дизайнът на френския SUV е впечатляващ: плавни линии, широки рамене, атлетична осанка, красиви стопове и агресивна предна решетка, иззад която гледат предизвикателно два фара с LED светлини.

Докато шофирам по булевард „България“, се натъквам на страхотна изненада – при наличие на кола в мъртвата зона, на страничното огледало светва предупредителна лампичка. Хитро! Сигурна съм, че т.нар. blind spot warning система ще предотврати сума ти инциденти.

Едно качване на последния за деня пътник, баба ми, и няколко километра по-късно затвърждавам първоначалните си добри впечатления от интериора на Големия. Модерен, удобен, луксозен дори бих казала. Материалите са от очевидно високо качество – естествена кожа с контрастен шев, която ме кара да се чувствам луксозно. Онова, което не ме кара да се чувствам луксозно, са варените яйца, които баба ми изважда с предложение да си хапнем по пътя. Майка ми започва да й крещи, баща ми се разхълцва и аз откривам чудесен повод да тествам музиката на колата. Уау! Аудио системата Bose определено върши работа дори когато искате да се изолирате от семеен скандал в купето. Богат, плътен звук, туптящ бас, изчистени високи тонове и субуфер с панорамен звук. Добре…

Арматурното табло е изцяло дигитално и имам достъп до всички възможни данни, които ми трябват: навигационна система, ограниченията на скоростта, потреблението на гориво т.н. Като стана дума за потреблението на гориво, следва да отбележа, че за размерите си Kadjar e доста икономичен. Разходът по време на цялото пътуване на надвишаваше 7 на 100, а говорим за кола, в която спокойно могат да се возят пет човека…Добре де, спокойно могат да се возят четири, а прилично – пет. Опасност от клаустрофобия при всички положения не съществува, благодарение на панорамния покрив, който ми позволява да шофирам под открито небе.

Шофирам до Благоевград без спирки и без умора. Kadjar без проблем вдига достатъчно висока скорост за магистралата и на шеста предавка се пътува комфортно, пътниците не усещат неравностите на родните пътища и никой не мрънка. Ускорението 0-100 км/час става за 10,1 сек. Карам модел с ръчна трансмисия с 6 степени, но от Renault предлагат и друг вариант – автоматична с два съединителя.

След обяд в парка над Благоевград, до езеро с черни лебеди, поемаме по обратния път към столицата. Отбивам се до Смочево, където на 5 км от магистралата е винарната Меди Вали с чудесно вино на приятни цени и се запасявам за зимата. Установявам, че вместимостта на багажника позволява натъпкването му с няколко кашончета вино + завиден брой празни пластмасови бутилки от минерална вода, които баба ми е взела за пълнене, в случай че минем покрай извор с минерална вода.

Малко след Смочево виждам и това, за което се озъртам, откакто съм в извънградска среда с Kadjar-a – запустяла нива! Знам, че се води „паркетник“, но системата 4х4 и 19-цоловите гуми ми подсказват, че мястото му не е само на асфалта. Набутвам се в нивата и…voila! Kadjar не е класически „паркетник“, нито „килимник“, нито „балатумник“. Това е един истински офроуд автомобил! Да, не може да стигнете с него до Рилските езера, което може да направите с УАЗ-ка, но хайде да бъдем честни – в УАЗ-ката няма и кожен автосалон, нито мултимедийна система или паркинг асистент.

Прибирам се в София и оставям колата обратно на паркинга с лека тъга. Божолето лъщи на вече залязващото слънце, а аз си тръгвам с идеята това да не е последният път, когато виждам тази кола. Поради разсеяност или може би подсъзнателно нарочно, забравям виното в багажника. Така че съм сигурна, че ще я видя отново.

За визуализация на петъчното приключения – в галерията.

Снимки: Личен архив

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.