„Дневник”, Македония: Прощаване на Балканите – от Балканските войни само македонците нямат гробища

| от | |

mk

Мариела Трайковска, „Дневник”, Македония, агенция Фокус

Народите и държавите, които са имали геноцид и, които са погребвали цели села в масови гробници да потърсят извинение. Това заяви лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети на откриването на мемориалния център „Албанска майка” в Заяс в памет на убитите албанци в балканските войни от страна на сръбската армия. Ахмети досега на два пъти неуспешно се е опитал да представи себе си като носител на процеса на помиряване. Първо миналата година с хода на ДСИ в село Слупчане вместо да помирява предизвика жестока реакция от страна на македонците. Същото се случи и сега в Заяс. И в двата случая Ахмети, случайно или не, забрави, че за подобни въпроси е необходима всеобхватна подготовка и участие на всички засегнати страни. В противен случай у мнозина може да се създаде впечатлението за политически маркетинг и усложняване на и без това сложния процес на помиряване. От друга страна, той отваря въпросът, който изглежда неизбежен.
Съюз вместо едностранни стъпки

Остава впечатлението, че призивите за извинени и помиряване между народите и държавите от бивша Югославия е константна тема, но и че са въпроси, за които има много малко съгласие. Без значение дали става дума за периода от Балканските войни, или от по-новата конфликтна история, представата е, че в региона няма сили за искрена воля и за взаимно поставяне.
Няма поместване в сръбско-хърватските отношения, когато става дума за оттегляне на взаимните дела за геноцид пред Международния съд в Хага. Напротив, отношенията може да бъдат влошени от съпротивата на хърватите за употребата на кирилицата (събитията във Вуковар), за което е възможно е изясняване на референдум, а на обществото са му известни крайно напрегнатите сръбско-косовски отношения.
На местна почва не е по-различно. Досега не е създаден истински климат за помиряване между македонците и албанците след конфликта през 2001 година.
„Щеше да има смисъл призивът на Ахмети за прощаване и помиряване, ако събитието беше съвместно. В балканските войни не загиваха само албанци, а и македонци. От балканските войни в Македония има само френски, германски и английски, но няма македонски гробове. Тези едноактни събития събуждат неприятни чувства. Това, което прави Ахмети е погрешно и не е начин на помиряване”, заявява проф. Гордана Силяновска.
Според нея, ако целта е прощаване и помирение политиците преди това трябва да помислят добре. Силяновска пита какво ще стане, ако настоящото правителство в Сърбия обвини Македония, че нарушава добросъседските отношения? Какво ще се случи, ако Турция реши да празнува завладяването на Балканите? Миналата година в Куманово се празнуваше победата над Османската империя. Според Силяновска, политиците трябва да внимават дали с този акт някого обиждат.

Комплексен въпрос

Трябва да празнуваме съвместни събития при това такива, на които се основава Европа и да честваме антифашизма. Нека да седнат и да говорят македонци, албанци, власи… И да построят паметник на Незнайния войн от Балканските войни. Ходът на Ахмети в Заяс е политизация и персонализация на историята”, казва още Силяновска.
Рубин Земон, от Института за социално-културна антропология казва, че става дума за проблем, който има повече измерения.
„Национал-романтизмът – обмисляне на националната идентичност, изграждане на имидж на „обезправен народ с най-много жертви”, митологизация на жертвите и честване на героите, помирения в които всички се чувстват губещи на маса, а били победители, живеенето в паралелни светове , недостатъчната толерантност към другия и различният, недовършен, а някъде и незапочнал, процес на публично чуване на жертвите са само част от многото трудности в процеса на помиряване при народите и държавите в от Балканите”, заявява Земон.

За помиряване е необходимо време

За помиряване са необходими време и нови личности, смята проф. Йове Кекеновски и посочва, че на Франция и Германия им били необходими половин век, за да стигнат до помиряване.
„Раните от 2001 г. са все още свежи. Докато не мине време и не дойдат нови лица в политическата сцена не може да се говори за помиряване, не само в Македония, а и на Балканския полуостров”, заявява Кекеновски.

Извинение за Сребреница

От близката история хората помнят извинението на Сърбия за геноцида в Сребреница. Двама сръбски президенти – Борис Тадич и настоящия Томислав Николич, докато бяха на поста се извиниха за Сребреница.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.