Discovery Networks International почита живота на Нелсън Мандела във филма „Животът на Мандела”

| от | |

Nelson Mandela Campaigns in Transvaal for First Free Presidential Election„Пазил съм идеала за демократично и свободно общество, в което всички хора живеят заедно в хармония и с равни възможности. Надявам се този идеал да се запази във времето и да бъде постигнат. Но ако е необходимо, това е идеал, за който съм готов да умра“

Нелсън Мандела (1918 – 2013)

В памет на Нелсън Мандела,  Discovery Networks International (DNI) днес обявява премиерата на „Животът на Нелсън Мандела”. В неизлъчвания досега документален филм, който почита забележителния живот на легендарния южноафрикански лидер ще видим истинската история на Нелсън Мандела. Тя е представена чрез лични и искрени интервюта с тези, които го познават най-добре.

Филмът „Животът на Нелсън Мандела” първо ще се излъчи по Discovery Channel във Великобритания в петък,  6-ти декември от 20:00 часа. На следващия ден, ще обиколи 224 страни по целия свят. В България премиерата е на 7 декември от 16:00 часа, а повторение ще има същият ден от 23:00 ч. Специалното издание ще бъде излъчено и в неделя, 8 декември от 8:00 и 24:00 ч.

„Близки приятели на Нелсън Мандела и негови съмишленици се събират заедно в „Животът на Нелсън Мандела”, за да представят автентичен разказ за изключителния политически живот на Мандела и за неговото неоспоримо влияние върху всеки един от нас”, разказва Люис Силбървасер, Вицепрезидент на Discovery Networks International. „Този документален филм илюстрира отдадеността на Discovery Channel към силния и емоционален разказ на историите и за нас е чест да споделим тази история със зрителите ни по цял свят.”

„Животът на Нелсън Мандела” е разказ за това как Нелсън Мандела се превръща в символ на надежда и мир не само за Южна Африка, но и за целия свят. С разкази на най-близките му приятели, разкриващи уникални и много интимни страни от света на Мандела, филмът отправя внимателен поглед върху трудните избори, пред които е бил изправен. Смелостта, почтеността и страстта му за свобода, които бележат неговите 95 години са в центъра на живота на „Мадиба“ и историята за него.

С гласа на Дейвид Харууд, интервютата са допълнени от личните записки на Мандела за книгата му – „Дългият път към свободата”, вдъхновена от клането в Шепърсвил през 1960 година. От зародиша на борбата на този млад чернокож адвокат за равни права в Южна Африка и раждането на uMkhonto weSizwe (Пронизването на нацията), до несправедливото му изпращане в затвора за 27 години и униженията, които е бил принуден да изтърпи, както и в крайна сметка безпрецедентната международна кампания по освобождаването на Мандела, „Животът на Нелсън Мандела” води хроника с поразителни детайли от неговото затрогващо пътуване към свободата – за него и за всички южноафриканци.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.