Димитър Димитров: Заради Георги Иванов не дойдох в Левски

| от |

Димитър Димитров даде пресконференция, на която на дълго и широко разясни защо отказа да стане треньор на Левски.
Димитров даде интервю за „7 дни спорт“

Г-н Димитров, какви всъщност са разминаванията ви, заради които отказахте да поемете Левски?
– През август Георги Иванов ме покани да стана треньор на Левски. Беше ми обяснено защо е освободен Пепе Мурсия, какво е нивото на подготовка и така нататък. Помислих няколко дни и му казах, че е право на всеки един треньор да има възможност да направи нужната селекция и подготовка, за да носи отговорността и тежестта на несполуките. Казах, че моето желание е да започна от зимата, като през тези 3-4 месеца ще се опитам да правя следното: да наблюдавам футболистите на Левски и да преценявам кой влиза в концепцията ми; да търся нови играчи, съобразявайки се с клубната политика и възможности, тоест да са свободни агенти със заплати, които тимът може да си позволи. Аз започнах да работя в това отношение. Мога да кажа, че ако селекцията през лятото е струвала 2 лева, моята щеше да струва 0 лева. С футболисти, които при всички положения щяха да са доста по-млади, с доста по-добри качества и показатели, със заплати по-ниски от водещите легионери в отбора. Започнах да работя в тази насока. След загубата с 0:3 от Литекс бях извикан на пожар. Беше ми казано, че трябва да приема да стана треньор веднага или уговорката ни отпада. Не мислих изобщо. Казах: „Окей, няма да се обидя, щом така сте решили“. Не смятам, че един мач може да промени вижданията и разбиранията ми. Мина този мач, спечелиха срещу Черно море и сериозно се заех със селекцията, ходих до Холандия. До Франция не стигнах, защото след връщането от Холандия усетих вече промяна в отношенията. Чрез определени медии и журналисти към мен започнаха да се изпращат послания – че няма как да се случи тази селекция. Аз водих разговори с мениджъри и те вече очакваха да се водят разговори клуб-клуб, за да се разберат за условия и параметри. На всички бях казал, че Левски няма възможност да плати една стотинка за селекция. Някой ще каже: „Ама тези футболисти имат договори“. Да, но до лятото на 2015 година. Бях договорил с определените мениджъри, че ще има висок процент при следващ трансфер. Тоест Левски нямаше да бъде ощетен в нищо. Усетих, че нещата няма как да се получат. Исках нов разговор с Георги Иванов след мача с Ботев в Пловдив. Казах му, че минава месец и половина, тези хора чакат и трябва да се водят някои разговори. Попитах го ще се взимат ли, или няма да се взимат. Той ми отговори, че нещата са изключително тежки и договорките, които сме имали по отношение на селекцията, няма как да се получат и трябва да изчакам до 14-15 декември. Съгласих се и му казах, че искам да бъда коректен с Левски. В този период имах две предложения от една държава, която няма да назовавам. Отказах тези оферти, за да съм лоялен и коректен. Колкото повече минаваше времето, толкова повече и тотално губехме комуникацията помежду си с Георги Иванов, нямахме връзка. Виждах и усещах, че едва ли не съм нежелан в този клуб. На тази база мога да кажа хиляда неща, които са ме отказали да работя в Левски.
След като видях, че през лятото за Мурсия могат да бъдат освободени 10-15 човека и да се вземат 10 при селекция за 2 лв., аз мога да кажа, че щях да взема много по-малко. Не взимам футболисти на бройка, а за определени зони и постове, които мен ме интересуват. На мен не ми се даде възможност да го направя и го усетих като някакво бламиране и отношение, че не съм желан в Левски. На тази база прецених и взех решението да не поемам отбора. Когато няма единомислие и подкрепа за един човек, на когото да му се даде възможност да осъществи вижданията си, мисля, че присъствието ми в Левски щеше да е безпредметно и в никакъв момент няма да помогна на клуба. Много пъти съм казвал, че Левски е институция и към него не може да се подхожда както към друг клуб. Не желая на всяка цена да се връщам в Левски. Философията и името на клуба задължават отбора да се бори за шампионската титла и най-високите отличия. Изразих своето съмнение по отношение на възможностите и селекцията. В никакъв случай не обвинявам никого, най-малкото Георги Иванов. Знам в какви условия той прави тази селекция и е нормално в ситуацията на недостиг на пари и време да се допускат грешки. Той е най-малко виновен. Прецених, че да откажа, е по-правилното решение, въпреки че мога да обидя милиони левскари.

За човек като вас, който винаги е твърдял, че обича Левски, не беше ли по-правилно да се жертва?
– Много често се бъркат любовта към даден клуб и отговорността. Едното няма нищо общо с другото. От дете съм левскар и никога не съм го крил. В същото време имам някаква отговорност към тези хора и смятам за по-важно да си отговорен за действията си. Защото има хора, които обичат Левски много повече от мен и са му дали много повече.

Участвали ли сте в правенето на селекцията на Левски? Имам предвид привличането на Амари и пробите на Жужу.
– За да съм максимално честен и откровен, трябва да кажа, че през тези месеци с клуба я нямахме комуникацията. Не съм от хората, които по някакъв начин ще досаждат и ще си дават мнението, след като то явно е без значение. Случаят с Амари е един от тези, в които бях дълбоко засегнат и обиден до известна степен. Аз не съм докарал на проби нито Амари, нито Жужу, нямам никакъв принос в пристигането им в Левски. След като разбрах, че двамата са тук, казах на помощника си Петър Колев: „След няколко месеца аз ще бъда треньор на този отбор. На моя отговорност вземете Жужу. Аз знам качествата на единия и на другия, работил съм с тях“. Знаех, че Жужу е в по-лошо функционално състояние, заявих, че той е по-добрият футболист. Факт е, че след 5 месеца работа с него в Бургас го продадохме за 1 милион лева, а за Амари никой не даде една стотинка. Бях силно озадачен, когато той беше взет в Левски. Не обвинявам Георги Иванов, може би му е трябвал човек, който веднага да стъпи на терена. Аз не гледам за днешния ден и утрешния мач, а в бъдещето на Левски и в по-дълга перспектива. Това беше нещо, от което мен ме заболя.

Каква беше причината да получите отказ да бъдат привлечени типът футболисти, за който говорите – млади, с по-малки заплати?
– Нямам отговор на този въпрос. Според мен имат и по-добри качества, щяха да са с по-малки заплати от тази на Луис Педро и останалите чужденци. Озадачаващо за мен и до този момент е защо моята селекция беше бламирана.

Защо продължихте да работите по селекцията след мача с Литекс?
– Върхът за това да откажа беше, че в последния момент научавам кои футболисти ще бъдат освободени. Дотогава никой не беше водил разговор с мен, да ме попита какво мисля за футболист „X“ и футболист „У“. В понеделник научих от моя помощник Петър Колев и медиите, близки до клуба, кои ще бъдат освободени. Мисля, че това е най-малкото несериозно и некоректно. Това наля още масло в огъня. Прецених, че по този начин, с това поведение няма как да се получат нещата. Явно моето завръщане пречеше на някого и смятах да ги улесня тези хора, като откажа, вместо да създавам някакви конфликти.
След загубата от Литекс бихме Черно море и нещата се забравиха. Съответно започнах да си правя селекцията. Някъде в края на октомври бях готов, но ми беше подсказано, че тази селекция няма как да се осъществи.

На срещата, на която обявихте решението си, само Тодор Батков ли присъстваше, или и Георги Иванов беше там?
– Само с г-н Батков разговаряхме. Той искаше да водим личен разговор. Казах му доста неща, детайли и подробности. Той ме разбра и няколко пъти ме попита дали това е последното ми и окончателно решение. Така се разделихме като приятели.

Показа ли желание г-н Батков вие да поемете Левски?
– Да, желание от г-н Батков видях. Самият факт, че той ме попита няколко пъти дали това е крайното ми решение, ме кара да мисля, че е имало желание в него.
След като не мога да направя селекцията и нещата, които искам, за да вдигна нивото на Левски… Не обвинявам никого за тази селекция в момента. Всички казват, че била страхотна. Аз не виждам кое й е чак толкова страхотното. Факт е, че сме на шесто място с бюджет по-голям от този на Локомотив (Сф) и Берое. Значи тази селекция не е чак толкова добра, колкото се опитваме да я изкараме.

Разговаряли ли сте с някой друг от ръководното тяло на клуба, разбирайте Иво Тонев?
– Не. Всичките ми разговори са били с Георги Иванов и последният с г-н Батков.

От думите ви остава впечатление, че Георги Иванов не е искал да застанете начело на Левски.
– Казах, че комуникацията ми с Георги беше изключително малка. Не исках да досаждам, след като не съм питан за никакви проблеми около отбора. Няколко пъти съм го търсил, той не ми вдига телефона. Аз все пак имам някакво достойнство. Ако аз съм спортно-технически директор и трябва да работя с определен треньор, по 40 пъти на ден ще се чувам с него, денонощно ще комуникираме и ще обсъждаме всеки един въпрос. При мен го нямаше това нещо.

Вече няколко пъти казвате „моя помощник Петър Колев“. Каква ще е неговата съдба от тук насетне?
– Разговарях с него вечерта преди срещата с г-н Батков. Чашата вече беше преляла с това, че не знам нищо за това кой ще бъде освободен. Това ми дойде изключително в много и тогава реших, че няма да бъда треньор на Левски. Обадих се на Петьо Колев и му казах: „Най-вероятно моят отговор ще бъде „не“. Няма да ти се разсърдя, ако ти останеш да работиш в Левски. След като разбрах, че г-н Батков държи много на него, ще ви кажа нещо, което е тайна и беше малко некоректно от моя страна. Усетих от г-н Батков едно недоверие, че Петьо иска да напусне Левски и едва ли не ние сме се уговорили това да стане. Обадих му се в присъствието на г-н Батков и го пуснах на високоговорител да слуша разговора ни и да разбере истината – че Петър Колев не иска да остане, без аз да съм треньор на Левски.

Фактът, че Георги Иванов ще ви бъде пряк началник, повлия ли на решението ви?
– С Георги съм работил като треньор. Човешките ни отношения винаги са били добри. В този случай комуникацията ни обаче беше изключително тежка и трудна. Бяхме хора, които дърпаме в различни посоки, не усещах подкрепа. Лостовете на един клуб са президентът и треньорът. Всичко останало трябва да бъде помощен персонал около тази ос, защото спортно-техническата отговорност я носи най-вече треньорът. Георги може да има амбиции и желание да е старши треньор на Левски, в което няма нищо лошо.

Постоянно говорите за съмнения. Не можахте ли да намерите начин с Георги Иванов да седнете двамата и да се разберете?
– Неслучайно казах, че отидох на мача с Ботев (Пд) да проведем разговор с него и да разбера за какво става въпрос. Той ми каза, че нещата са изключително тежки и трудни, че сам се чуди дали да остане. Комуникацията беше изключително трудна, особено след мача с Лудогорец (3:2). Тогава от неговата уста чух: „Аз ако бях поел отбора от първия кръг, Левски сега щеше да е първи“. Помислих си: „След като Левски е намерил най-точния и най-правилния човек, отборът ще е на първо място, значи моето присъствие там е излишно.“ Оттогава останаха тези съмнения в мен. Може и да са грешни, но аз така усещам нещата.

Колко бяха набелязаните от вас футболисти и с много хора от сегашния състав ли възнамерявахте да се разделите?
– Доколкото разбрах, сега Левски иска да прави селекция само от 4-5 човека, а освободените ще бъдат 7-8. По какъв начин се балансира съставът така? Дълбочината в редиците на Левски е изключително малка. Много пъти съм го съжалявал Георги, като съм виждал, че с контузиите на двама-трима основни играчи той нямаше абсолютно никаква вариативност. Много пъти в разговорите, които сме водили, съм му казвал, че Левски в момента никого да не освободи, пак трябва 4-5 човека да се вземат. Но това не е да вземеш 3 кг или 10 кг картофи. Говорим за някакви позиции и постове, които са важни за нивото на Левски – вратар, централен защитник, външен халф, централен нападател, вътрешен халф и т.н. Смятах, че трябва да се освободим от определени хора, които са показали доста слаби и посредствени игри, а пък са едни от най-скъпоплатените. Най-вече за чужденците става въпрос.

Г-н Димитров, може ли да се каже, че причината да не дойдете в Левски е Георги Иванов?
– Не мога категорично да кажа такова нещо. Аз казвам моите съмнения, моите неща, които съм ги мислил и над които съм разсъждавал. Най-добре Георги може да каже.

В какво се различаваха концепциите ви за Левски?
– Ние нямахме прилики, нямахме близки отношения, за да говорим за някакви разлики. Ние като че бяхме от различни планети.

Има ли футболисти в Левски, които са на едно добро ниво?
– Естествено. Левски не може да бъде само с посредствени футболисти, както се опитва да се изкарва и да ми вменяват думи, които не съм казал. В отбора има добри футболисти, но имаше и крещяща нужда от допълнителна селекция, с която да се вдигнат нивото и качеството. Моите резерви бяха към нивото и качеството на чужденците, защото свободни български футболисти изключително трудно могат да се намерят. Освобождаваме примерно Пламен Крумов и кого взимаме? Кой е този свободният футболист, който има по-добри качества от Крумов или някой друг? Трудно ми е да кажа, трудно ми е да намеря. Бях убеден 100%, че ще намеря по-качествени чужденци и даже и по-евтини. Пример ще ви дам с един Манзоро, който би сам Левски. Знаете ли откъде сме го взели Манзоро в Черноморец? От трета дивизия. Когато свършиш голям обем работа, когато се хвърлиш и намериш, съм убеден, че със свободни футболисти може да се направи изключително добър отбор.
В Черноморец само от продажбите на свободни агенти сме изкарали около 9 млн. лева. В Левски тези пари щяха да са два и три пъти повече.

Казахте, че сте намерили футболисти, които да подпишат за по-малко пари. С какъв таван на заплатите?
– Младите футболисти струват и по-евтино, защото още не са узрели, не са влезли в тази магия футбола. Може да ги излъжеш, грубо казано на жаргон, за по-ниски заплати. Щяха да бъдат по евтини от Педро, Белаид и който щете с няколко хиляди евро.

Продължавате ли все още да искате да се върнете в Левски и възможно ли е, ако се върнете да работите с Георги Иванов?
– А вие как мислите? Аз съм дал дума преди четири месеца, загубил съм ги тях, загубил съм някакъв труд, чиято цел е била селекцията за изграждането и вдигането нивото на Левски и да не искам да дойда. Няма логика в това нещо.

Искате ли да се върнете на „Герена“?
– Мисля, че съм доказал през годините своето отношение към Левски, и то в никакъв случай не се е променило.

Чухте ли се с Георги Иванов след срещата с Батков?
– Не, не ми се е обаждал.

През последните 3-4 дни срещахте ли се с него, бяхте на треньорски курс до вчера (б.р., сряда)?
– Не. Бяхме на курс, но не сме се срещали.

Неустойките, които Левски е трябвало да плаща за освобождаването на нежеланите от вас футболисти, повлияли ли са по някакъв начин според вас на хората в клуба?
– Това вече не мога да го кажа. Това най-точно може да го каже г-н Батков или Георги Иванов. Чувам, че Луис Педро и Белаид са в списъка за освобождаване. На тях няма ли да се платят неустойки? За селекцията на Мурсия. когато освободиха 10 човека, плащаха ли се някакви неустойки? Значи за него може, а аз като дойда, за мен не може и няма как да стане? Аз какво да си мисля?

Не съжалявате ли през тези месеци, че няколко пъти казахте: „Стига спекулации, имам договорка с Левски?
– Когато съм казвал това, съм имал за цел да бъда коректен към всички и да не създавам излишно напрежение около клуба. Всяко едно мое изказваме се чете от футболистите и хората в клуба. Така се създава изключително напрежение, което няма да бъде абсолютно от никаква полза най-вече на работата в Левски. Не съжалявам за нищо. Аз съм бил максимално честен, искал съм да дойда и да помогна с нещо на Левски.

Има ли вариант да се върнете, ако Георги Иванов е в Левски?
– Мога да работя с Георги Иванов, само че ние трябва тотално да си променим отношенията и мисленето. Дадох като пример, ако аз бях на негово място. Естествено, той си взима решенията, аз никога няма да налагам мнение. Ние за това сме различни. Той е Георги, аз съм Димитър. Ако отношенията и комуникацията бяха по-различни, много по-рано щях да се върна, но аз усетих тези нотки на съмнение.

Какво мислите, че ще се случи с Левски от тук нататък?
– Единственото, което искам да пожелая, е успех на Левски. Реалните цели, които могат да се гонят с оглед разликата от 16 точки с първия ЦСКА и Лудогорец, са третото място в „А“ група и Купата на България.

Чувствате ли се излъган и предаден от Георги Иванов и Левски?
– Малко по-силно казано е това. Ако трябва да бъда максимално честен и коректен, имам доста проценти горчилка и обида.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.